О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
гр.София 15.03.2010г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева частно гр.дело № 102/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г.
Образувано е по частна жалба на Х. С. З., С. А. Х. , С. А. Х., Н. Х. З., Ш. Х. З., А. Х. С. и С. С. , всички действащи ч. адв. Е от АК – Добрич решение № 806/01.12.2009 г., постановено от Върховния касационен съд на Република България, трето гражданско отделение по гр.д. № 1511/2008 г. в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на същите страни в частта й по чл. 30, ал. 3 ЗС.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна:
Тричленният състав на Върховния касационен съд по гр.д. № 1511/2008 г. е разгледал по същество касационната жалба в частта й срещу въззивното решение, с което е извършена съдебна делба между страните. Приел е, също така, че касационната жалба е недопустима в частта срещу въззивното решение, постановено по сметките по исковете с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, тъй като цената на претенциите е под 5000 лв.
Съдебният акт в тази част, предмет на настоящото обжалване, е правилен.
По реда на чл. 286 ГПК /отм./ са предявени претенции от Х. С. З., С. А. Х. , С. А. Х., Н. Х. З., Ш. Х. З., А. Х. С. и С. С. против Р. Х. З. /Р. Х. З./ за заплащане на получени само от нея наеми за общите имоти.
Реда, по който са въведени, не променя характеристиката на претендираните вземания – самостоятелни искове, които се индивидуализират с насрещни страни, правопораждащи юридически факти и искане /петитум/. Всеки един от субективно съединените искове има своя цена и тя определя неговата родова подсъдност, както и евентуално възможността за касационно обжалване. По всеки един от така съединените искове, се създават и самостоятелни процесуални отношения със съда.
Правилно в обжалваното решение на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, имащо характера на определение, е прието, че цената на претенциите, търсени от всеки един от ищците е с цена под 5000 лв., което изключва въззивното решение в тази му част от касационен контрол.
В частната жалба не са изложени никакви доводи по този процесуален проблем – нито срещу установената цена на исковете, нито относно приложението на чл. 218а, ал. 1, т. 1 ГПК от 1952 г. /отм./. Оплакванията срещу касационното решение в частта му по извършване на делбата, твърденията за вътрешни отношения между страните, имащи значение за основателността на исковете по чл. 30, ал. 3 ЗС, както и доводите за необходимостта от конституиране на нов съделител, нямат никакво отношение към отказа на касационния съд да разгледа по същество касационната жалба в частта й по чл. 30, ал. 3 ЗС. Освен това е и недопустимо те да се предявяват в настоящото производство.
В заключение, обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 806/01.12.2009 г., постановено от Върховния касационен съд на Република България, трето гражданско отделение по гр.д. № 1511/2008 г. в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на същите страни в частта й по чл. 30, ал. 3 ЗС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: