О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
София, 16.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1028/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. З. Т. – процесуален представителна ищеца И. К. С. от [населено място], против въззивно решение №223/29.4.2011 г. по гр.д.№165/201, г. по описа на Плевенския окръжен съд, г.о., ІІ-ри граждански състав.
С обжалваното решение е потвърдено изцяло решение №52/12.01.2011 г. по гр.д.№7100/2010 г. по описа на Плевенския районен съд, ХІ-ти състав, с което са отхвърлени предявените от И. К. С. от [населено място] против Н. “В. Л.” – [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че уволнението на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ е законосъобразно, тъй като са изчерпани законовите възможности съгласно § 11 от ПЗР на ЗВО за удължаване срока на трудовия договор на ищеца, тъй като той е навършил 65-годишна възраст на 03.10.2007 г., към който момент са били налице предпоставките за прекратяване на трудовия му договор за длъжността “професор”. Прието е също така, че неоснователни доводите на ищеца за прекратяване на трудовия договор на основание чл.58 ЗВО, тъй като съгласно чл.59 от същия закон Кодексът на труда има субсидиарно действие.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.т.1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като решаващият съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, обуславящи решаващите изводи на съда по приложението на чл.328, ал.1, т.10 КТ, както и процесуалноправни въпроси по приложението на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК. Сочат се решения на ВКС, изброени в изложението, както и ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация – Н. “В. Л.” – В. Т., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява опит за формулиране на бланкетни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Посочването на формулировката “относно приложението на ….” не представлява формулиране на въпроси по смисъла на посоченото тълкувателно решение, тъй като по всеки един законов текст, може да се формулира повече от един въпрос, независимо от това дали е материалноправен или процесуалноправен. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Освен това изложението съдържа и елементи на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №223/29.4.2011 г. по гр.д.№165/2011 г. по описа на Плевенския окръжен съд, г.о., ІІ-ри граждански състав, по касационна жалба, вх.№5552/10.6.2011 г., подадена от адв. З. Т. – процесуален представител на И. С. К. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: