О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 174
София, 17. 02. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на шести октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 3443/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на адв.О. М. като процесуален представител на М. Ц. Б. с вх. № 174/08.01.2014 год. и на М. Ц. Б., чрез адв. Я. с вх. № 259/10.01.2004 год. срещу решение №1993/29.10.2013 год. по гр.д. № 1360/2013 год. на Апелативен съд [населено място] 4-ти състав, с което след отмяна на решението по гр.д. №7601/2010 год. на СГС, І ГО 18 състав, е постановено ново решение, с което на осн. чл. 92 ЗЗД М. Ц. Б. и Н. А. Н. са осъдени да заплатят на В. А. К. и Д. Й. Ш. солидарно сумата от 106,395,15 лв. , представляваща неустойка по договор от 30.06.2005 год. , оформен в нотариален акт №…. год., том ІІ, рег. №3451, дело №186/2005 г., за неизпълнение на задължението за построяване и въвеждане в експлоатация на сградата, находяща се в УПИ … в кв. 39 по плана на [населено място], и обектите в нея за периода от 30.07.2007 год. до 28.06.2010 год., заедно със законната лихва за забава върху сумата , считано от 28.06.2010 год. до окончателното й изплащане. Присъдени са разноски.
Касаторът прави оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушения на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост.
Моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
С касационните жалби са представени две изложения на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация Д. Ш. и В. К. оспорват наличието на основания за допустимост на касационното обжалване в писмени отговори по делото.
Ответникът Н. А. Н. изразява становище , че жалбата е основателна в представен по делото писмен отговор.
Останалите ответници – трети лица помагачи, не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбите за да бъдат разгледани по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона , регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. /
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 92 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците за заплащане на неустойка в размер на 106 397,15 лв. по договор от 30.06.2005 год. оформен в нотариален акт №… год., за времето от 30.07.2007 год. до 28.06.2010 год.За да уважи предявеният иск съдът е приема, че страните по делото са обвързани от валидно от този договор, с който е учредено право на строеж върху собствен на ищците недвижим имот, по силата на който двете ищци са си учредили взаимно право на строеж за обекти в монолитна жилищна сграда , която ще се изгради в имота и са учредили право на строеж за конкретни обекти в сградата на суперцифиарите, в т. ч. и на ответниците Н. А. Н. и М. Ц. Б. . Срещу учреденото право на строеж суперфициарите са се задължили да построят в двугодишен срок от подписване на договора / до 30.06.2007 год./ посочените в договора обекти, както тези , за които ищците взаимно са си учредили право на строеж, така и останалите обекти, разпределени в договора между суперфициарите . Съдът е приел, че с този договор суперфициарите в т.ч. и ответниците са се задължили в посочения двугодишен срок сградата да бъде изградена и окончателно въведена в експлоатация и предадена по предвидения в закона ред с издаване на акт 16.Прието е , че това задължение произтича именно от сключения в нотариална форма договор, а не от предварителния договор от 04.08.2004 год.По отношение на този договор е прието, че не представлява предварителен договор по отношение на договора ,сключен в нотариална форма , доколкото не съдържа всички уговорки за съществените условия в него.С оглед на това съдът не приема тезата, че суперфициарите по нотариалния договор, в частност ответниците, са встъпили в задълженията на изпълнителите по договора от 04.08.2004 год. Р. К. и С. С. .Встъпването в дълг има при действително старо задължение, а освен това по делото такъв договор за встъпване в дълг не е представян. Прието е, че процесният договор за учредяване право на строеж не съдържа препращане към договора от 04.08.2004 год., включително и досежно описаната в него степен на завършеност на сградата , която следва да се построи тъй като в нотариалния акт липсва отразяване , че предварителният договор е бил представен и известен на страните към момента на сключване на сделката в нотариална форма .Прието е също така , че с процесния нотариален договор суперфициарите са се задължили солидарно да заплатят неустойка при забавено изпълнение на задължението за окончателно завършване на сградата в уговорения срок. Доколкото е налице неизпълнение на това задължение, ответниците дължат договорената неустойка, изчислена за периода на забавата в размер на 106 397,15 лв. Отхвърлени са като неоснователни направените възражения за нищожност на неустойката поради липса на краен срок, до който се дължи, както и поради неоказано съдействия от ищците във връзка със снабдяване с актове обр.15 и 16 и пречки за строителството, довело да забава в изпълнението, както и за нейната прекомерност. Съдът е приел, че клаузата за неустойка не е нищожна поради противоречие с добрите нрави,обусловено от липса на краен срок, до който се дължи, предвид възприетото в т.3 от ТР №10-2010 г. на ОСТК.Прието е също така, че липсата на съдействие от страна на ищците, не е основание за нищожност на клаузата за неустойка, а има други правни последици. Възражението за прекомерност е отхвърлено след съпоставка на евентуалните вреди за ищците съизмерими с пазарния наем на обектите на които ищците са станали собственици за времето на забавата / от 30.07.2007 год. до 28.06.2010 год./ в размер на 68 111,25 лв. и размерът на неустойката. Прието е, че размерът на неустойката не надвишава значително размера на действително претърпените вреди като е посочено, че няма изискване нейният размер да бъде изравнен в с размера на вредите, доколкото освен обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката има и наказателна такава.
При тези определящи изхода на делото мотиви касаторът освен довод за недопустимост на обжалваното решение е поставил и следните правни въпроси:
І.По изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване към касационната жалба вх. № 174/08.01.2014 год. :
1. „При липсата на каквито и да било уговорки за етапа на завършеност на строежа и на договорки за довършване на сградата, кога следва да се счита упражнено правото на строеж, респ. изпълнено задължението за реализацията на това право : към момента на извършването на грубия строеж на сградата или при въвеждането й в експлоатация?” и
2. Следва ли да се приеме , че без уговаряне на индивидуални белези , които определят бъдещата сграда по начин , изключващ съмнението в нейната идентичност, както и без уговаряне степента на довършеност на тази сграда, е възникнала валидна договорна обвързаност по повод изработката / строителството на бъдеща сграда по см. на чл. 528 и сл. ЗЗД или чл. 160 ЗУТ? Може ли тези белези да бъдат позитивно-правно изброени?
По първият въпрос касаторът се позовава на допълнителния критерий по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК като счита , че с обжалваното въззивно решение същият е разрешен в противоречие с ТР №1/04.05.2012 год. по т.д. №1/2011 год. на ВКС, ОСГК, където е прието, че упражняването на правото на строеж е налице, не когато са довършени отделните обекти в сградата –апартаменти, гаражи и пр. , а при завършване на цялата сграда в груб строеж. В този момент се придобива и собствеността върху обектите , за които носители на правото на строеж са различни лица, защото са изградени и общите части.
По вторият въпрос като допълнително основание се сочи критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК . Счита се , че с въззивното решение същият е разрешен в противоречие с неговото разрешаване в решение №455/27.05.2004 г. по гр.д. №735/2003 год. на ВКС, ІІ г.о., според което за да възникне валидна договорна обвързаност по повод изработката на бъдеща вещ е необходимо да бъдат посочени тези белези , които определят бъдещата вещ по начин изключващ съмнението в нейната идентичност .
Преди да се даде отговор , дали с формулираните правни въпроси и сочените във връзка с тях основания, са изпълнени законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване, следва да се отговори на въпроса дали обжалваното въззивно решение е допустимо.
С ТР №1 от 19.02.2010 год. по т.д. №1/2009 год. недопустимостта на обжалваното решение по тълкувателен път е изведена като самостоятелно основание за допустимост на касационното обжалване извън законоустановените такива по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК, за което съдът следи служебно. В настоящият случай и самият касатор се позовава на недопустимост на решението като твърди, че съдът се е произнесъл по основание, което не е било наведено в първоначалната искова молба, нито иска е бил надлежно изменен досежно основанието, на което е предявен.
Решението е допустимо . Съдът се е произнесъл по иск за неустойка, уговорена по договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот. Отговорността на ответниците е ангажирана доколкото същите са страни по този договор , във връзка с поетите по него задължения и постигнати уговорки, а не предвид застъпваната в последствие от ищците теза, че същите заедно с останалите суперфициари са встъпили в дълг по отношение на задължилите се по договора от 04.08.2004 год. , /обозначен като предварителен/ – Р. И. К. и С. В. С. .Тоест не е налице произнасяне въз основа на друго фактическо основание, което не е било въведено в исковата молба, като обуславящо отговорността на ответниците. Следователно съдът се е произнесъл по предявения иск и постановеното решение в този смисъл , е допустимо.
По допустимостта на касационното обжалване по тези правни въпроси:
На първо място първият въпрос е предпоставен от твърдение на касатора , което не е прието от въззивният съд , а именно липсата на каквито и да било уговорки за етапа на завършеност на строежа и на договорки за довършване на сградата. Напротив съдът е приел, че страните са се договорили за етапа на завършеност на строежа и отговорността за заплащане на неустойка е уговорена във връзка с неизпълнение на задължението за предаване на сградата и обектите в нея на собствениците учредители по предвидените в законите ред. Тълкувайки волята на страните и предвид предвидения от закона ред за предаване на сградата и обектите в нея съдът е приел, че задължението на ответниците е било сградата да се довърши до издаване на акт обр. 16. Тоест поставеният въпрос не е извлечен от фактите, въз основа на които съдът е направил своите решаващи изводи и не касае тази изводи. Отделно от това цитираната част от ТР №1/04.05.2012 год. по т.д. №1/2011 год. на ВКС, ОСГК, където е прието, че упражняването на правото на строеж е налице, не когато са довършени отделните обекти в сградата –апартаменти, гаражи и пр. , а при завършване на цялата страда в груб строеж, няма никакво отношение към поставения въпрос и спора по делото доколкото дава отговор кога се приема, че е упражнено правото на строеж , което само по себе си не обосновава извод, че уговорката между страните е била сградата да бъде довършена до етап „груб строеж”.
Отделен е въпросът доколко правилно съдът е игнорирал уговорките относно степента на завършеност по н.нар. предварителен договор , към които договорът в нотариална форма препраща многократно под предлог, че същият няма характеристиката на „предварителен договор” по см. на чл. 19 ЗЗД , че не е бил представен при подписване на договорът в нотариална форма , поради което не обвързвал страните и пр. но това са въпроси по правилността на решението , които не следва да се обсъждат в настоящото производство и същевременно не се отразяват на изхода по делото.
Изложените вече съображения във връзка с предпоставеност на първия въпрос от твърдения на ищеца, които не са приети като факти по делото и не обосновават решението, се отнасят и до въпрос №2.
Отделно от това решението на което касаторът се позовава за да обоснове критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК досежно този въпрос, касае съвсем различна хипотеза на предварителен договор за покупко – продажба на земеделска земя, а не на договор за строителство и извършената проверка не установява същото да е разрешило посочения в изложението въпрос.
ІІ.По изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване към касационната жалба вх. № 259/10.01.2014 год. са формулирани следните правни въпроси:
1. Към кой момент следва да се преценява размера на вредата на учредител по правото на строеж по договор за суперфициа при направено възражение за нищожност на клаузата за неустойка.
2. Следва ли да са в комулативна връзка обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция на неустойката при преценката на възражението за нищожност на клаузата за неустойка при нарушение на добрите нрави или възражението е неоснователно само при наличието на една от функциите на неустойката.
Касаторът счита, че и по двата въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т.3 от ТР № 1/15.06.2010 год. по т.д. №1/2009 год.ОСТК , което обосновава допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
Критерият по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК според касатора е изпълнен по въпроса:
„Възникнала ли е солидарна отговорност на ответниците по отношение на клаузата за неустойка , уговорена в раздел VІІ, т.2, . „а” от нот. акт №102/2005 год. , доколкото в обжалваното решение същият е разрешен в противоречие с разрешаването му в Р №71/28.02.2011 по гр.д. №1025/2010 год. на ГК, ІІІ г.о. и Р №1035/26.01.2005 на ВКС по т.д. №165/2004 год. според които солидарната отговорност възниква само в определените от закона случаи или при наличието на изрична уговорка между страните .
По въпрос 1 и 2 :
С т.3 от ТР № 1/15.06.2010 год. по т.д. №1/2009 на ОСТК на ВКС е прието , че не е нищожна клауза за неустойка уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза на неустойка , уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента сключване на договора.
По първия въпрос не е налице твърдяното противоречие между въззивното решение и постановките на т.3 от ТР , доколкото в него е прието, че нищожността на клаузата за неустойка се преценава към момента на сключване на договора, в който е включена, а размерът на вредите – към момента на постановяване на решението за посочения от ищеца период .
Вторият въпрос така както е формулиран не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение, поради което не следва да се обсъжда.
По отношение на третият въпрос не е налице визираното противоречие с цитираните решения, доколкото съдът е приел, че ответниците носят солидарно отговорност, тъй като такава изрично е уговорена в договора, сключен в нотариална форма и това действително е така.
По изложените съображения не са изпълнени законовите изисквания, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1993/29.10.2013 год. по гр.д. № 1360/2013 год. на Апелативен съд [населено място] 4-ти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: