ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 174
София, 17.03.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Алексиева
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………. и с участието на прокурора
…………………………………………………….., като изслуша докладваното
от съдията Емил Марков т. д. № 1765 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 295 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 10085 от 21.У.2019 г. на „Трейс София“ ЕАД, подадена чрез двамата негови процесуални представители по пълномощие от САК против решение № 979 на Софийския апелативен съд, ТК, 11 с-в, от 25.IV.2019 г., постановено по т. дело № 1135/2019 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение на Софийския градски съд, ТК, с-в VI-9, от 12.VIII.2016 г. по т. дело № 8464/2013 г.: за осъждането на търговеца настоящ касатор – на основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и съответно на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а също и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – да заплати на ищцовото „Телелинк Бизнес Сървисис“ ЕАД-София следните три суми:
1./ В размер на 173 855 лв. (сто седемдесет и три хиляди, осемстотин петдесет и пет лева), представляваща главница по договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 10.Х.2013 г., сключен между ищеца /тогава с фирмено наименование „Телелинк“/ и ,,Монтаж Строителни конструкции“ АД, произтичащо от предходен договор с предмет извършване на СМР от 19.ХI.2010 г., по който търговецът настоящ касатор е бил възложител, а ,,Монтаж Строителни конструкции“ АД -изпълнител, представляваща неизплатената част по процесната данъчна фактура № [ЕГН]/21.XII.2012 г., издадена от последното и ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на делото (18.XII.2013 г.) и до окончателното й изплащане;
2./ В размер на 46 524.59 лв. (четиридесет и шест хиляди, петстотин двадесет и четири лева и петдесет и девет стотинки), представляваща начислената законна лихва за забава, от която 19 326.71 лв. – за периода 26.1Х.2012 г. и до завеждане на делото върху главница в размер на 221 690.21 лв. по процесната данъчна ф/ра №[ЕИК]/26.IХ.2012 г., а разликата от 27 197.88 лв. – за последващ период от 13.1.2013 г. и до завеждане на делото върху главница от 291 546.44 лв. по про.цесната данъчна ф/ра № [ЕГН]/21.ХIIV2012г..
3./ В размер на 9 101.10 лв. (девет хиляди сто и един лева и десет стотинки), представляваща дължими съделбни разноски по компенсация.
Оплакванията на касатора „Трейс София“ ЕАД са за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдели отхвърлени обективно кумулативно съединените осъдителни искове на „Телелинк Бизнес Сървисис“ ЕАД по чл. 99, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 266,ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК „Трейс София“ ЕАД обосновава приложно поле на касационното обжалване освен с твърдението си за „очевидна неправилност“ на атакуваното въззивно решение (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК), още и с наличието на допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните 5 материалноправни въпроса:
1./ „Допустимо ли е приемане на СМР по договор за строителство с акт обр. 14, когато подобен ред за приемане на работата не е бил изрично уговорен?“;
2./ „Кой е меродавният момент за приемане на работа /СМР/ по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД, когато е уговорено плащане на етапи – акт. обр. 14, акт. обр. 15 или двустранно подписан между страните по договора за строителство приемо-предавателен протокол за изпълнени всички уговорени СМР?“;
3./ „Допустимо ле и е приемане на СМР с акт обр. 14 при извършването им на етани и в кои случаи?“;
4./ „Дните на валежи представляват ли непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 4 ТЗ?“;
5./ „Кой е моментът, в който изпълнителят по договор за строителство следва да възрази срещу представения му проект -дали моментът на предаването му или моментът на констатиране на непълнотата на проекта?“
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Телелинк Бизнес Сървисис“ ЕАД-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски за производството по чл. 295 ГПК, но без да са били ангажирани доказателства, че такива реално са направени. Инвокиран е довод, че несъгласието на касатора с изложените от САС мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респ. в производството по чл. 288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил съответните свои доказателствени изводи.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС касационната жалба на „Трейс София“ ЕАД ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд в неговата осъдителна част /досежно присъдените две суми на основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗС, съответно-на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД/ съставът на САС е приел, че с с процесния договор от 19.Х1.2010 г. било възложено на цедента „МСК“ АД подизпълнение на част от СМР, включени в по-общата рамка на договора за обществена поръчка със Столична община, а именно „направа на метална конструкция на мостовото съоръжение“, а не и цялостно завършване на моста /всъщност надлез върху кръстовище между булевардите „Андрей Сахаров“ и „Андрей Ляпчев“ в [населено място] – бел. на ВКС/, с произтичащите от това други видове СМР като: асфалтиране, прокарване на инфраструктури и мрежи, пътна маркировка и пр. Доколкото в същия договор не е било изрично уговорено по какъв начин ще се удостовери крайното завършване на работата, въззивната инстанция е приложила общите правила по чл. чл. 264-266 ЗЗД и тяхното тълкуване в константната съдебна практика, според което приемането на работата от поръчващия може да се извърши както с изрично волеизявление за това /било то писмено или устно/, но също и с конклудентни действия, с оглед което приемане би било налице винаги, когато работата е фактически предадена от изпълнителя, а поръчващият не е направил възражения за недостатъци на изработеното и то се ползва по предназначение, но изпълнителят ще се счита надлежно престарал и в хипотезата, когато предадената работа необосновано не е приета от поръчващия. Установено е било в тази връзка от състава на САС, че ако с акта от 29 юни 2012 г. /обр. 14/ и констативния протокол към него от 17 юли с.г. се удостоверяват завършването, предаването и приемането на цялостната стоманена мостова конструкция, то с последващия подписан протокол от 26 септември 2012 г. е удостоверено последващото извършване на допълнителни СМР, наложили се поради забелязаното впоследствие частично или лошо изпълнение на отделни детайли от тази конструкция. При съпоставяне на данните по делото относно този меродавен момент на приемането на работата /първата дата 29 юни 2012 г.1 с падежа на задължението по договора за строителство, а именно 26 март 2012 г., въззивната инстанция е могла да констатира забава на длъжника „МСК“ АД спрямо кредитора настоящ касатор, но е отчела, че уговорената помежду им в клаузата на чл. 25 от договора за строителство мораторна неустойка е дължима, само ако забавата е виновна, т.е. ако се дължи на причини, за които този цедент отговаря, идентифицирайки това като втория спорен въпрос по делото. Установено е било както спиране на работата по реда на чл. 306, ал. 4 ТЗ в продължение на 39 дни с двустранно подписани констативни протоколи от датите 27.1.2012 г. и 5.III.2012 г., но също и наличието на „съществени непълноти и недостатъци на проекта“, предоставен от възложителя /ответника/, наложило извършванетои от изпълнителя „МСК“ АД на допълнителни проектантски работи, както необходимото време за тяхното изпълнение е отнело други 30 дни, поради което в полза на настоящия касатор не е възникнало вземане за неустойка за забава, което да може да е предмет на валидно възражение за прихващане.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.11.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че първите три, формулирани в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата материалноправни въпроса, се отнасят до възприемането на фактическата обстановка по делото от въззивния съд, както и до обсъждане от него на събраните по делото доказателства, докато останалите два въпроса са с изцяло хипотетичен характер. Ето защо, предвид така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е релевираната от касатора „Трейс София“ ЕАД допълнителна предпоставка по т. 1 на същия законов текст.
В заключение, атакуваното от „Трейс София“ ЕАД въззивно решение не е и „очевидно неправилно“, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено сопtга 1еgет (законът да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – ехtга 1еgет (САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
Независимо от този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 295 ГПК, не следва да се присъждат разноски в полза на ответното по касация „Телелинк Бизнес Сървисис“ ЕАД-София, тъй като последното не е ангажирало доказателства, че такива реално са били направени.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 979 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, от 25.IV.2019 г., постановено по т. д. № 1135/2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2