4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
гр.София, 20.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев т.д.№ 60290/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по жалба на [фирма] срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд № 852 от 27.04.2016 г. по гр.д.№ 552/ 2016 г., с което частично е потвърдено и частично е отменено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 17764/ 2014 г. и по този начин касаторът е осъден да заплати на С. А. С., чрез нейната майка и законен представител А. Д. С., по иск, квалифициран по чл.226 ал.1 КЗ (отм.), сумата 12 000 лв – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 21.07.2014 г., като за разликата до пълния предявен размер от 90 000 лв искът е отхвърлен.
Ищцата С. А. С., чрез нейната майка и законен представител А. Д. С., не е обжалвала въззивното решение, поради което в отхвърлящата иска й част това решение е влязло в сила.
Ответникът ЗК [фирма] обжалва въззивното решение в осъдителната му част. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК този касатор формулира следните (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС) правни въпроси: допустимо ли е съдът да признае съществуването на право за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, когато фактическото основание на претенцията – вина и противоправно поведение – не са установени по несъмнен начин и допустимо ли е съдът да установи фактическото основание на претенцията въз основа на вероятности, допускания и предположения за фактическите обстоятелства, при които е настъпило вредоносното събитие. Счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна С. А. С., чрез нейната майка и законен представител А. Д. С., оспорва жалбата. Поддържа, че не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол, тъй като касаторът е изложил касационни оплаквания по чл.281 ГПК, но не е посочил правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Твърди също така, че обжалваното решение е постановено в съответствие с установената от ВКС съдебна практика.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
За да уважи предявения иск отчасти, въззивният съд, излагайки собствени фактически и правни съображения, е приел, че на 21.07.2014 г. малолетната ищца С. А. С. пострадала при пътнотранспортно произшествие. Произшествието настъпило по причина на виновното поведение на С. Н., при управление от негова страна на лек автомобил Б. с рег. [рег.номер на МПС] . Съдът посочил, че ищцовата страна няколкократно е променяла в хода на производството твърденията си за механизма на произшествието, но приел, че това е обяснимо с оглед обстоятелството, че няма кой да го възпроизведе. Водачът не го е възприел, детето не може да сподели поради възрастта си (1 г и 7 месеца), а свидетелите не са надеждни поради темперамента си и фрагментираните възприятия, които имат. За да установи какво точно се е случило, съдът стъпил изцяло на заключението на тройната комплексна автотехническа и медицинска експертиза, което счел за съответстващо на показанията на свидетеля С. Н. и отчасти на показанията на свидетеля Т.. Приел, че детето е било в непосредствена близост пред процесния автомобил и не било забелязано от свидетеля Н. при привеждането му в движение. В момента на потеглянето детето било ударено в задната дясна област на тялото, при което било отхвърлено напред и вляво и паднало на терена на лявата си страна. Само при този механизъм на произшествието намирали обяснения установените от същата дата травматични увреждания на ищцата – счупване на дясната седалищна кост, разкъсно-контузни рани в седалищната област, разкъсване на тъканите около ануса и перинеума. Водачът на автомобила е имал обективна възможност да възприеме детето преди да приведе автомобила в движение и да предотврати произшествието, поради което поведението му в нарушение на правилата по чл.5 и чл.116 ЗДвП и деянието е извършено виновно. Съдът посочил, че в резултат на сблъсъка пострадалото дете е имало трайно затруднение на движението на снагата за срок 20-25 дни, в който е търпяло болки и страдания. За същия период е изпитвало болки и от разкъсно-контузните рани, като от тях ще остане и траен козметичен белег. Като взел предвид тези обстоятелства, пълното възстановяване на здравето на пострадалата и младата й възраст, съдът определил размера на обезщетението за търпените вреди в размер 18 000 лв. Към момента на произшествието С. Н. е застраховал гражданската си отговорност като автомобилист при ответника ЗК [фирма], поради което вземане за обезщетяване на вредите пострадалата има пряко към застрахователя. Възражението на последния за наличие на съпричиняване съдът счел за основателно в обем 30 % и поради това уважил предявения иск до размер 12 000 лв.
Неоснователно С. А. С., чрез процесуалния си представител, поддържа в отговора срещу касационната жалба, че в изложението към нея ЗК [фирма] не е формулирало точно и ясно правни въпроси, по които да се допусне касационното обжалване. Такива въпроси изложението съдържа, а тяхното уточняване и прецизиране от касационния съд е допустимо, при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поставените въпроси обаче не са включени в предмета на делото и не са разрешавани от въззивния съд. Същият е съобразил установената съдебна практика, като е подложил на обсъждане всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е изградил фактическите си констатации след като е обсъдил всички доводи и възражения на страните във връзка с доказателствения материал. Съдът не е признал съществуването на спорното право въз основа на неустановени по несъмнен начин фактически твърдения, а е установил категорично осъществяването на поддържаните от ищцовата страна правопораждащи факти. Това той е сторил въз основа на анализ на доказателствата и като се е мотивирал в обжалвания акт на кои доказателства дава вяра и от кои от тях се установява виновното и противоправното поведение на водача Н.. Правилността на този анализ не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК. В това производството се контролират само правните разрешения, които въззивният съд е дал при установените от него факти. Доколкото съдът е установил по несъмнен начин механизмът, по който са настъпили твърдяните увреждания, то въпросът допустимо ли е при неустановен механизъм да бъде признато съществуването на спорното право, е неотносим към правните му разрешения. По същите съображения неотносим е и въпросът за правомощието на съда да установи фактическото основание на претенцията въз основа на вероятности, допускания и предположения. Съдът не е мотивирал акта си с предположения и вероятности, а въз основа на несъмнено установени, макар само с косвени доказателства, факти.
Доколкото поставените от касатора въпроси са необуславящи, те не могат да дадат нужното общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и искането в тази насока следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 852 от 27.04.2016 г. по гр.д.№ 552/ 2016 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗК [фирма], Е.[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на адвокат М. И. Д., [населено място]”, на основание чл.38 ал.2 ЗА 667,50 (шестстотин шестдесет и седем лева, петдесет стотинки) адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: