О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
София, 21.02.2011 год..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.686 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №15 от 26.01.2010г. по гр.д.№ 583/09г. на Врачанския окръжен съд е потвърдено решение №170 от 07.12.07г. по гр.д.№1550/06г. на Врачанския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от М. Д. Н. срещу [фирма] Враца положителен установителен иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ – за установяване на собствеността на ищцата върху имот №119020 по плана за земеразделяне на[населено място] от 1996г., както и искането по чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ за отмяна на нотариалния акт, с който ответникът се легитимира като собственик на спорния имот.
Въззивният съд е приел, че спорният имот е бил възстановен на ищцата в нови реални граници с план за земеразделяне, с решение на ПК Враца № 309/02.10.1996г. С протокол №330 от 25.10.96г. на ПК Враца ищцата е била въведена във владение на спорния имот. Същевременно с А. №168/11.07.2001г. този имот е актуван като държавен и в акта е отбелязано, че той е включен в капитала на [фирма]-в несъстоятелност. От заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза също се установява, че в активите на дружеството са били включени земи, макар че процесният имот не е индивидуализиран с определен инвентарен номер. Имотът е включен и в съставения списък на недвижимите имоти, предложени на публична продан. С нотариален акт №195/2001г. синдикът на [фирма]-в несъстоятелност е продал на М. И. А., действаща като [фирма] процесния имот, а впоследствие с договор от 09.04.02г. търговското предприятие на едноличния търговец е прехвърлено на ответника по делото [фирма][населено място].
При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че ищцата не е станала собственик на процесния имот въз основа на решението на ПК Враца, тъй като преди това той е бил включен на основание чл.17а от ЗППДОбП /отм./ в капитала на [фирма] и не е имал характер на земеделска земя. Той неправилно е включен в териториите, върху които ще се възстановява собствеността върху земеделски земи и в коригирания план за земеразделяне, обнародван през 1996г. При това положение не са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността върху този имот с план за земеразделяне.
Касационна жалба срещу това решение е подадена от ищцата. Тя счита за неправилен извода на въззивния съд, че земеделски земи, които са собственост на търговски дружества, не подлежат на възстановяване, след като не са застроени и върху тях не е проведено мероприятие по чл.10б от ЗСПЗЗ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че обжалваното решение противоречи на т.2 на ТР №6/10.05.2006г. на ОСГК на ВКС във връзка с прилагането на чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ, както и на ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС за конститутивното действие на решенията на поземлените комисии, с които се възстановява правото на собственост върху земеделски земи.
Ответникът в производството [фирма] Враца не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На първо място – спорът по настоящото дело не е свързан с прилагането на разпоредбата на чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ, затова няма противоречие между обжалваното решение и т.2 на ТР №6/10.05.06г. на ОСГК на ВКС. В чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ се разрешава конкуренцията на права върху незастроени земеделски земи, включени в строителните граници на населените места, която възниква между бившия собственик от една страна и от друга – лицето, което е придобило собствеността чрез акт на разпореждане, извършен от носителя на кооперативно земеползване или от държавен орган. В настоящия случай спорната земя е имала статут на урбанизирана територия още от 1972г., когато е включена в плана на Х. вкусова зона[населено място], одобрен на основание ПМС №57/16.02.1972г., съгласно заключението на вещото лице А., прието при повторното разглеждане на делото във въззивното производство. Неправилното и определяне като територия, върху която може да се изработи план за земеразделяне, не влияе на правата, които вече са възникнали за [фирма] с включването и в капитала му през 1995г., като част от земя инвентарен № 6111 – земя на нов месокомбинат от 78000 кв.м., съгласно заключението на вещото лице Т.. Тези 78 000 декара са именно земите, очертани със син цвят на скицата на стр.16 от първоинстанционното производство, която следва да се свърже със заключението на вещото лице А., в което се определя къде е била крайната граница на регулацията на града към 1972г. /след имот №5/. Спорът по настоящото дело също разкрива конкуренция на права върху земята между ищцата и ответника, но тя се разрешава не от чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ, а от §6, ал.6 от ПЗР на ЗППДОП /отм./. В случая тази конкуренция правилно е разрешена от въззивния съд, предвид данните, че спорният имот е бил включен в капитала на [фирма] през 1995г., като част от земя на стойност 42 391 лв. – нов месокомбинат, дружеството се е приватизирало въз основа на заповед № Е.-9 от 28.02.1996г. на М., а решението за възстановяване на собствеността на ищцата по реда на ЗСПЗЗ е от един по-късен момент – 02.10.1996г.
Не е налице противоречие между въззивното решение и ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС. При наличие на конкуренция на права, произтичащи от една страна от възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ и от друга – от предходно включване на същия имот в капитала на еднолично ООД с държавно имущество и приватизацията му, въззивният съд е решил спора на плоскостта на §6, ал.6 от ПЗР на ЗППДОП /отм./, въпреки че не се е позовал изрично на тази разпоредба, без да отрича принципно, че решенията на поземлените комисии, с които се възстановява собствеността по реда на ЗСПЗЗ имат конститутивно действие.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №15 от 26.01.2010г. по гр.д.№ 583/09г. на Врачанския окръжен съд. .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: