2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 174
гр. София 23.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело Nо 3635 / 2016 г. по описа на гражданска колегия на ВКС, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение Nо 67 от 21.04.2016 г. по въззивно гражданско дело Nо 128/2016 г. Варненският апелативен съд , след като е отменил решение Nо 1948 от 25.11.2015 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. Nо 850/2012 г., е решил делото по същество като е отхвърлил предявения от [фирма] иск за признаване на установено спрямо [община], че ищецът е собственик на реална част от недвижим имот, по силата на придобивна давност.
Касационна жалба вх. Nо 3908/ 10.06.2016 г. срещу въззивното решение, с искане за отмяната му и уважаване на иска, е подадена от [фирма] чрез адв. Й. Й. и адв. В. П.. Поддържат се и трите касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на решението. По същество се изтъкват допуснати от въззивния съд нарушения на материалноправните разпоредби на § 1 от ЗР на ЗД ЗС ДВ бр. 46 / 2006 г. и чл. 86 ЗС, на чл. 14, ал.1 и ал. 2 ЗНА, както и на процесуалната разпоредба на чл. 60 ГПК.
Ответникът [община], не е подала писмен отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
[фирма] е предявил иск срещу [община] за признаване за установено, че е собственик на основание придобивна давност, текла от 1990 г. до предявяване на иска, на реална част с площ от 2762 кв. м. от имот с идентификатор 10135.3513.467, актуван като частен общински имот с акт за общинска собственост Nо 6179/16.09.2010 г.
За да отмени решението на Варненския окръжен съд, с което положителнит установителен иск е уважен, Варненският апелативен съд е приел, че въпреки упражняваната от че ищеца фактическа власт върху процесния имот постоянно, непрекъснато и необезпокоявано в периода от 1990 г. до датата на предявяване на иска и при демонстрирано намерение да го свои чрез ограждането и разчистването му, предвиденият в чл. 79 , ал. 1 ЗС десетгодишен срок не е изтекъл. Като се е позовал на изменението на чл. 86 ЗС в ДВ бр. 33/ 1996 г., в сила от 01.06.1996 г., въвеждащ за първи път възможността имоти, частна държавна и общинска собственост, да бъдат придобивани по давност, апелативният съд е приел, че давностният срок в полза на ищеца е започнал да тече от 01.06.1996 г. и е изтичал на 31.05.2006 г., на която дата обаче течението му е спряно с приемането на § 1 от ЗР на ЗД ЗС за срок от седем месеца, а с последващите изменения и допълнения на закона, периодът на спирането на давностния срок е удължен до 31.12.2017 г. Съдът се е позовал на задължителна за него практика на ВКС, обективирана в решение Nо 127 от 25.11.2014 г. на ВКС, II г.о. по гр.д. Nо 3190/2014 г. и решение Nо 88 от 17.07.2015 г. на ВКС, I г.о по гр.д. Nо 6225/2014 г.
По наведените доводи в изложението за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
Правните въпроси: 1. „ съществува ли правна възможност да се придобие по давност въз основа на недобросъвестно владение частен общински или държавен имот в периода от 01.06.1996г. до 01.06.2006г.” и 2. „следва ли да се зачита като част от давностния срок , изтекъл в полза на недобросъвестния владелец денят 31.05.1996г.” са обуславящи за делото, защото по тях са формирани решаващите изводи на апелативния съд в обжалваното решение, но не е налице поддържаното от касатора основание на чл. 280 ал.1 ГПК.
С решение № 127 от 25.11.2014г. по гр.д.№ 3190/2014г. на ВКС, ІІ г.о. съществуващата до този момент противоречива практика на съдилищата по приложението на чл. 86 ЗС и §1 ДР ЗС , в сила от 01.06.2006г. е уеднаквена по реда на чл. 290 ГПК като е прието, че давностен срок за имотите частна държавна и общинска собственост е било възможно да тече от 01.06.1996 г., след изменението на чл. 86 ЗС /ДВ бр. 33/1996 г./. Със ЗД ЗС /ДВ бр. 46/2006г. / по силата на §1 , срокът на давността е спрян на 31.05.2006г. , първоначално за седем месеца , а след това с последващи изменения на разпоредбата до 31.12.2014г. /датата е релевантна за делото, по което се е произнесъл ВКС/. Прието е, че към 31.05.2006г. десетгодишният давностен срок е спрян и това е пречка за придобиване по давност на имоти частна държавна и общинска собственост. Същото е и разрешението в представените от касатора по настоящото дело решения на ВКС по чл. 290 ГПК. В тълкувателната част на мотивите, имащи значение за поддържаното от касатора основание по чл. 280 ал.1 ГПК респ. чл. 292 ГПК е прието, че последният ден на срока на десетгодишната давност по отношение на имоти частна държавна и общинска собственост , започнала да тече на 01.06.1996г. , е 31.05.2006г., когато давността е спряна. В останалата част решаващите мотиви по съществото на спора съгласно ТР 2/2010г. на ВКС, ОСГК и ТК не представляват задължителна съдебна практика. С оглед на изложеното не може да се приеме, че по въпроса дали денят 31.05.2006г. следва да се включи в срока на придобивната давност по чл. 79 ал.1 ЗС , по отношение на имоти, частна общинска собственост, започнал да тече от 01.06.1996г. след изменението на разпоредбата на чл.86 ЗС ДВ бр.33/1996г. обжалваното решение противоречи на задължителната практика на ВКС по чл. 290 и сл. ГПК. И според разрешението на въззивния съд и цитираната от него съдебна практика, и в представените от касатора решения по чл. 290 ГПК в тълкувателната им част е прието, че на 31.05.2006г. давността е спряна по силата на §1 ЗДЗС ДВ бр. 46/2006г., а от това разрешение следва, че пълният срок на десетгодишната давност по чл. 79 ЗС не е изтекъл към датата на спиране на давността като мораториумът е продължен с последващи изменения на ЗС до 31.12.2017г.
С оглед на изложеното, не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Варненският апелативен съд Nо 67 от 21.04.2016 г. по въззивно гражданско дело Nо 128/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: