О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
София 24.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
изслуша докладваното от съдия Мариана Костова
ч. т. дело № 657/2015 година
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. К. Г. от [населено място], с която се иска отмяна на разпореждането на Варненския окръжен съд от 09.12.2014 г., с което е върната касационната му жалба срещу решението на същия съд от 26.06.2014 г., постановено по в. гр. дело № 857/2014 г. В частната жалба се твърди, че разпореждането противоречи на закона, тъй като възприетото от окръжния съд е неотносимо към настоящия спор. Частният жалбоподател прави искане за отмяна на разпореждането като неправилно.
Ответникът по частната жалба [фирма] не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното разпореждане състав на Варненският окръжен съд е постановил връщане на касационната жалба на Д. К. Г. поради това, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Съдът е приел, че макар искът да е бил предявен като неоценяем, същият е оценяем и цената му се изчислява на базата на дължимото арендно възнаграждение за една година.
Разпореждането е правилно.
С оглед на установените по-горе данни, правилно окръжният съд е върнал подадената срещу решението му касационна жалба. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лева за търговски дела. Въпреки че в исковата молба по настоящото производство е посочено, че предявеният иск е неоценяем, настоящият състав на ВКС, ТК също намира, че искът е оценяем. Договорът за аренда на земеделска земя е вид договор за наем, за който има специална правна уредба в Закона за арендата в земеделието, като за неуредените в него въпроси се прилагат субсидиарно правилата за договора за наем по Закона за задълженията и договорите. Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по който се иска да се установи, че между страните има валидно сключен договор за аренда, който не е прекратен. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК по искове за съществуване или прекратяване на договор за наем размерът на цената на иска е наемът за една година. Страните по процесното правоотношение са определили месечно арендно плащане в размер на 18 /осемнадесет/ лева, което за едногодишен период от време се равнява на сума в размер на 216 /двеста и шестнадесет/ лева. Тази сума следва да бъде определена като цена на иска.
Съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Разпоредбите за търговските сделки се прилагат за двете страни, когато за едната от тях е търговска и не следва друго от този закон / чл.287 ТЗ/. Кооперацията е „търговец”, според разпоредбата на чл.1, ал.2, т.2 ТЗ. Търговският характер на сключения между страните договор определя делото като търговско. С оглед на цената на иска, касационното обжалване се явява недопустимо на основание императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което е налице процесуална пречка за разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд от Търговска колегия на Върховния касационен съд.
С оглед на изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 09.12.2014 г., постановено по в. гр. дело № 857/2014 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: