О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№174
гр. София, 24.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, II гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) З. Р.
дело № 3133/2015 година
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 56410 от 04.05.2015 г. подадена от П. Д. Д. от [населено място] срещу разпореждане № 16882 от 21.04.2015 г., постановено по гр. д. № 12898/2014 г. по описа на Софийски градски съд, с което е върната касационна жалба вх. № 1023108/11.03.2015 г. срещу решение от 29.10.2014 г. постановено по гр. д. № 12898/2014 г. по описа на Софийски градски съд, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.
Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен, като излага доводи по същество.
Ответникът по частната жалба ЕТ с фирма „А.-Г. Г.”, [населено място] ,не взима становище по същата.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г.о., констатира, следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Видно от данните по делото с исковата молба и молба уточнение от 27.12.2012 г. по описа на СРС са предявени обективно съединени искове – иск по чл. 357 ГПК за установяване, че в периода от 01.05.2000 г. до 31.12.2000 г. е съществувало трудово правоотношение между страните по делото, иск по чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 679.53 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.05.2000 г. до 31.12.2000 г., ведно със законната лихва за периода от 01.01.2001 г. до подаване на исковата молба – 03.02.2012 г. и иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 127,54 лв., представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. С решение № II -70-228 от 05.11.2013 г., на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № 12681/2012 г. по описа на съда са отхвърлени всички предявени искове.
С въззивна жалба вх. № 1042931 от 20.11.2013 г. на П. Д. изцяло е обжалвано решението на първоинстанционния съд, като е постановено въззивно решение № 12877 от 29.10.2014 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 12898/2014 по описа на съда, с което е потвърдено обжалваното решение.
Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба вх. № 1023108 от 11.03.2015 г., която е върната с разпореждане № 16882 от 21.04.2015г. на Софийски градски съд, предмет на настоящата частна жалба. В обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима. Изложени са доводи, че с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела, с цена на иска до 5000 лева, като в настоящия случай са предявени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД – всеки с цена на иска по-малко от 5 000 лв.
К. съд констатира, че с исковата молба, в условията на обективно съединяване е предявен и иск по чл. 357 КТ за установяване съществуването на трудово правоотношение между страните по делото, който иск е неоценяем (виж. Определение № 1372 от 28.10.2011 г. на Върховния касационен съд, IV г.о. постановено по гр.д. № 583/2011 г. по описа на съда).Разглеждането и произнасянето по този иск,обуславя изхода по останалите обективно съединение искове.
Ето защо, въззивното решение подлежи на касационно обжалване и подадената частна жалба се явява основателна,като следва да се отмени обжалваното разпореждане и делото се върне на въззивния съд за администриране на подадената касационна жалба.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 16882 от 21.04.2015 г. на Софийски градски съд, II “В” въззивно отделение, постановено по гр.д. № 12898/2014 г. по описа на съда и връща делото на същия съд за извършване на следващите се процесуални действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: