О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
София, 25.02.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Бонка Йонкова
ЧЛЕНОВЕ : Евгений Стайков
Галина Иванова
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 1650/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. В. И. против решение №54 от 4.03.2015 г., постановено по в.т.д. №2/2015г. по описа на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение №189 от 5.12.2014г. по т.д.№93/2014г. на Плевенски окръжен съд, в обжалваната му част.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд е изложил бланкетни мотиви в подкрепа на становището, че решенията на ОС на [фирма], взети на 22.04.2014г. не са нищожни.. Според жалбоподателя предявеният иск с правно основание чл.75 ал.2 ТЗ е доказан, тъй като оспорените решения на Общото събрание са приети в нарушение на чл.14ал.3 от Дружествения договор и в противоречие с задължителните указания, дадени с влязлото в сила решение по в.т.д.№251/2011г. по описа на ВТАС. Иска се отмяна на въззивното решението и постановяване на ново решение, с което да бъде уважен иска по чл.75 ал.2 ТЗ с присъждане на разноски в полза на касатора.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: 1.”В кои случаи се касае за решения на Общото събрание на съдружниците, които за взети в противоречие с влязло в сила решение на съда по същия въпрос и при същата фактическа обстановка – кога е налице същата фактическа обстановка и същия въпрос?” и 2. „Следва ли при изрично предвиден начин на връчване на поканите за свикване на Общото събрание на дружеството, както е прието в дружествения договор, те да бъдат връчени по друг начин без да е реализиран предвидения в устава ред и налице ли е нищожност на взето решение при незаконно свикване на О., след дадени задължителни указания от съда по въпроса за свикване на О.?”. В изложението се поддържа се, че във връзка с поставения втори въпрос е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй същия е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение №196 от 22.11.2013г. по т.д.№665/2012г. ВКС, ІІ т.о, Решение №61 от 28.05.2012г. по т.д.№325/2011г. ВКС, І т.о. и Решение №273 от 25.04.2005г. по гр.д.№537/2004г. ВКС, ІІ т.о. Поддържа се наличието на допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на първия поставен въпрос.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество [фирма] – [населено място], с което се оспорва допустимостта на касационната жалба с оглед липсата на правен интерес за касатора. Твърди се, че е налице влязло в сила решение, с което атакуваните от Д. И. решения са отменени на основание чл.74 ал.1 ТЗ. В отговора на касационната жалба се поддържа, че е недопустимо алтернативно съединяване на исковете по чл.74 ал.1 и чл.75 ал.2 ТЗ. Иска се да не бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване.
Върховен касационен съд, ТК, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав не споделя становището на ответното дружество, че касационната жалба е недопустима, тъй като касаторът не е обжалвал първоинстанционното решение в частта му, с която съдът е отменил на основание чл.74 ал.1 ТЗ решенията, взети на Общото събрание на 22.04.2014г., в резултат на което е налице влязло в сила решение по отношение на единия от двата алтернативно предявени иска. Както първоинстанционния съд, така и въззивния съд са разгледали предявените от Д. В. И. искове при условията на евентуално съединяване, като са приели, че основният /главният/ иск е с правно основание чл.75 ал.2 ТЗ, а евентуалният /обусловеният/ иск е по чл.74 ал.1 ТЗ, което съединяване е допустимо с оглед разясненията, дадени в т.2 от Т..решение №1/6.12.2002г. по т.д. №1/2002г. на ВКС, ОСГК. Доколкото предмет на настоящата касационна жалба е въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска по чл.75 ал.2 ТЗ, следва да се приеме, че касационната жалба е допустима, поради запазената както пред въззивната инстанция, така и пред касационната инстанция висящност на производството по основния /главен/ иск.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:
С решение №189 от 5.12.2014г. по т.д.№93/2014г. на Плевенски окръжен съд, е отхвърлен предявения като основен иск на Д. И. по чл.75 ал.2 ТЗ като е прието, че в конкретния случай не е налице нищожност на решенията, взети на 22.04.2014г. от Общото събрание на съдружниците. Съдът е приел, че с влязлото в сила решение на ВТАС по в.т.д.№251/2011г. са били отменени решения на ОС, приети на 28.10.2010г., поради ненадлежно връчване на поканата за събранието за Д. И., тъй като в нарушение на императивната разпоредбата на чл.139 ал.1 от ТЗ, поканата е била връчена на съпругата на съдружника. Анализирайки съдържанието на нотариалната покана от 12.03.2014г, връчена при условията на чл.47 ГПК, първоинстанционният съд е обосновал извода, че по настоящото дело към Д. И. въобще не е била отправяна покана за събранието на 22.04.2014г. Съдът е посочил, че с нотариалната покана от 12.03.2014г. е направено искане за свикване на Общо събрание на съдружниците по реда на чл.138 ал.2 ТЗ . На тази база в първоинстанционното решение е посочено, че доколкото не е налице констатирано нарушение на процедурата по приложение на чл.139 ал.1 ТЗ относно оформянето и връчването на покана на събранието / предмет на спора по в.т.д.№251/2011г. на ВТАС/, взетите решения в нарушение на чл.138 ал.2 ТЗ и на чл.14 ал.3 от Дружествения договор по свикване на ОС на 22.04.2014г., са незаконосъобразни, но не са нищожни по чл.75 ал.2 ТЗ. По изложените мотиви съдът е отхвърлил основния иск по чл.75 ал.2 ТЗ и е уважил исковата претенция по евентуалния иск по чл.74 ал.1 ТЗ.
С въззивното решение №54 от 4.03.2015 г., постановено по в.т.д. №2/2015г. по описа на Великотърновски апелативен съд, е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която е отхвърлен основния иск по чл.75 ал.2 ТЗ. Въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.272 ГПК, приемайки изцяло аргументацията в първоинстанционното решение /посочена по-горе/ за това, че в конкретния случай не е налице нищожност на взетите решения по чл.75 ал.2 ГПК. Допълнително са изложени аргументи в подкрепа на тезата, че нарушението на императивни разпоредби на ТЗ и на клаузи на учредителния акт, обуславя незаконосъобразност на взетите решени /отменими по чл.74 ал.1 ТЗ/, но не води до тяхната нищожност по см. на чл.75 ал.2 ТЗ.
И двата поставени от касатора въпроса 1.”В кои случаи се касае за решения на Общото събрание на съдружниците, които за взети в противоречие с влязло в сила решение на съда по същия въпрос и при същата фактическа обстановка – кога е налице същата фактическа обстановка и същия въпрос?” и 2. „Следва ли при изрично предвиден начин на връчване на поканите за свикване на Общото събрание на дружеството, както е прието в дружествения договор, те да бъдат връчени по друг начин без да е реализиран предвидения в устава ред и налице ли е нищожност на взето решение при незаконно свикване на О., след дадени задължителни указания от съда по въпроса за свикване на О.?” не отговарят на характеристиката на общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/2010г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009 на ВКС,ОСГТК материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане събраните по делото доказателства. Както бе посочено по-горе основният и единствен аргумент на въззивния съд /обективиран във възприетите мотиви по чл.272 ГПК/, за да отхвърли иска по чл.75 ал.2 ТЗ, е липсата на идентичност между приетото за незаконосъобразно с влязлото в сила решение по в.т.д.№251/2011г. на ВТАС действие по връчването и оформянето на поканата за Общото събрание в противоречие на чл.139 ал.1 ТЗ и констатираните по настоящия спор незаконосъобразни действия по свикване на Общото събрание в нарушение на чл.138 ал.2 ТЗ и чл.14 ал.3 от Дружествения договор. В тази връзка поставените от касатора въпроси не са значимите въпроси, въз основа на които въззивния съд е решил спора за наличието на нищожност на решенията по чл.75 ал.2 ТЗ. Що се отнася до преценката на съда дали в конкретния случай действията на дружеството са в противоречие на влязлото в сила съдебно решение, този въпрос е свързан с правилността и обосноваността на въззивното решение и не може да бъде предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК.
Непосочването на правен въпрос от значение на изхода по настоящото дело е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Независимо от горното следва да се отбележи, че нито един от двата поставени въпроса не предпоставя наличието на допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Първият въпрос е свързан с преценката на конкретни обстоятелства, релевантни за всеки конкретен спор, и не може да обуслови необходимост от промяна на съществуващата съдебна практика или за изменение на действащото законодателство. Вторият въпрос не е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, според която нарушението на императивни норми на ТЗ и на клаузи в учредителния договор /дружествен договор при О., респ. устав при АД/ не води до нищожност на взетите решения. А дали решенията са взети в противоречие с влязло в сила съдебно решение, е въпрос на конкретна преценка във всеки конкретен случай.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №54 от 4.03.2015 г., постановено по в.т.д. №2/2015г. по описа на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: