О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
С., 27.04. 2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 1445/2018 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. с чл. 279 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц. А. Я., подадена чрез адв. М. Д., срещу разпореждане № 196 от 26.02.2018 г., постановено по ч.гр. д. № 67/2018 г. на Варненския апелативен съд, в частта, с която е върната частната й касационна жалба с вх.№ 1127/22.02.2018г. в частта, насочена срещу определение № 94/13.02.2018г., постановено по същото дело.
В частната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане поради противоречие с чл. 56 от Конституцията на Република България, уреждащ задължението за защита на всеки гражданин при нарушаване или застрашаване на основните му правата и законни интереси. Изложени са доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в несъблюдаване на основните начала на законност, дължимост на защита и съдействие, равенство на страните и установяване на истината в гражданския процес, а също и за необоснованост на разпореждането. Жалбоподателят поддържа, че е нарушено правото му на справедлив съдебен процес, гарантирано с Х. на основните права на Европейския съюз. Искането е за отмяна на обжалваното разпореждане.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна против разпореждане, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
С определение № 94/13.02.2018г., постановено от Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 67/2018г. е потвърдено определение № 1048/28.11.2017г. по гр. д. № 534/2017г. на Добричкия окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на Ц. А. Я. по чл. 389, ал.1 ГПК за допускане на обезпечение на предявената й, при условията на солидарност, осъдителна претенция срещу Ц. Х. А., П. Б. Н., Р. Ц. К., Д. П. П. и Н. И. Г.. Срещу това определение на апелативния съд е подадена частна жалба с вх. № 1127/22.02.2018г., която с обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че в частта, насочена срещу определение № 94/13.02.2018г., постановено от Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 67/2018г. не подлежи на касационен контрол.
Атакуваното разпореждане е правилно.
Определението на въззивния съд, с което се оставя без уважение частна жалба против определение на първоинстанционен съд, с което не се уважава искане за допускане на обезпечение на предявен иск, не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 от ГПК – не прегражда развитието на делото и не дава разрешение по същество на друго производство.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. След приемането на тълкувателното решение е направена законодателна промяна в нормата на чл. 396, ал. 2 ГПК с ДВ бр. 100/2010 г., според която ако въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационното обжалване е допустимо само в хипотезата, когато първоинстанционният съд е отказал да допусне исканото обезпечение, а в производството по въззивна частна жалба молбата е уважена и обезпечителните мерки са наложени от въззивния съд. Ако първоинстанционният съд е допуснал обезпечението, а същото е потвърдено или отменено от въззивния съд, както и ако първоинстанционният съд е отказал да допусне обезпечение и този акт е потвърден от въззивния съд, определението на въззивния съд не подлежи на обжалване пред ВКС.
Следва да се отбележи, че чрез предвидените от законодателя процесуални възможности за молителя в достатъчна степен е гарантирано правото му достъп до правосъдие и е обезпечена реализацията на прогласените от общностните актове основни права.
По изложените съображения, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 196 от 26.02.2018 г., постановено по ч.гр. д. № 67/2018 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: