О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№174
Гр.София, 30.03.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 3536 по описа на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Б. С. Ж. и С. Ф. В. срещу Решение № 588/ 13.04.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 1437/ 2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното Решение № 2168/ 23.04.2014 г. по гр.д.№ 3895/ 2012 г. на Варненския районен съд в частите, с които: отхвърлен е иска по чл.30 ЗН на М. Ф. П. /починала на 01.04.2017 г. след приключване на устните състезания пред въззивния съд и заместена по реда на чл.227 ГПК от наследника й по закон Б. С. Ж./ против С. Ф. В., за намаляване на дарствени разпореждания, извършени от Р. Д. П. в полза на С. Ф. В., обективирани в договори за дарения на недвижим имот от 10.07.1997 г. и 26.10.1998 г., и възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на Р. П. /поч. 26.06.2000 г./; намалено е, на основание чл.30, ал.1 ЗН, по предявения от М. Ф. П. против С. Ф. В., извършеното от Ф. П. П. /поч.02.09.2011 г./ в полза на С. Ф. В. на 26.10.1998 г. дарение на ? ид.ч. от лозе на площ от 885 кв.м., находящо се в [населено място], кв.Г., м.”Б.-юг-западно” /”Старите лозя”/, съставляващо имот пл.№ 1639, заедно с изградената в него постройка за сезонно ползване с площ от 20 кв.м., със сумата от 20 699,17 лв., необходима за възстановяване на запазената част на ищцата М. Ф. П. от наследството на баща й Ф. П., като е възстановена запазената част на М. П. от наследството в размер на 20 699,17/ 24 269 ид.ч.; допусната е делба на описаното по-горе лозе, представляващо поземлен имот с идентификатор № 10135.5404.1639 по кадастралната карта на [населено място], заедно с изградената в него постройка за сезонно ползване, между съделителите М. Ф. П. /заместена по реда на чл.227 ГПК от нейния правоприемник Б. С. Ж./ и С. Ф. В. , при квоти: 20 699,17/ 48 538 ид.ч. за М. Ф. П. и 27 869,83/ 48 538 ид.ч. за С. Ф. В., вместо което е постановено следното: отменено е дарението от 26.10.1998 г., с което Р. Д. П. /съвместно с Ф. П. П./ е дарила на дъщеря си С. Ф. В. ? ид.ч. от от лозе на площ от 885 кв.м., находящо се в [населено място], кв.Г., м.”Б.-юг-западно” /”Старите лозя”/, съставляващо имот пл.№ 1639, заедно с изградената в него постройка за сезонно ползване с площ от 20 кв.м., за възстановяване на запазената част на С. В. от наследството на майка й Р. Д. П., както и дарението от 26.10.1998 г., с което Ф. П. П. /съвместно с Р. Д. П./ е дарил на дъщеря си С. Ф. В. ? ид.ч. от от лозе на площ от 885 кв.м., находящо се в [населено място], кв.Г., м.”Б.-юг-западно” /”Старите лозя”/, съставляващо имот пл.№ 1639, заедно с изградената в него постройка за сезонно ползване с площ от 20 кв.м., за възстановяване на запазената част на С. В. от наследството на баща й Ф. П. П., като е възстановена запазената част на М. Ф. П. от наследството на Р. Д. П. и Ф. П. П., и на основание чл.36, ал.1 ЗН й е предоставена собствеността върху недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № 10135.5404.1639 по кадастралната карта на [населено място], заедно с изградената в него постройка за сезонно ползване; осъдена е С. Ф. В. да заплати на М. Ф. П. сумата 431,35 лв., представляваща равностойност по настоящи цени на сумата от 256,69 лв., необходима за допълване на запазената част на М. Ф. П. от наследството на майка й Р. Д. П., накърнена с дарението от 26.10.1998 г., както и сумата 6 577,42 лв., представляваща равностойност по настоящи цени на сумата от 5 882,83 лв., необходима за допълване на запазената част на М. Ф. П. от наследството на баща й Ф. П. П., накърнена с дарението от 26.10.1998 г.; отхвърлен е предявеният от М. Ф. П. против С. Ф. В. иск за делба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № 10135.5404.1639 по кадастралната карта на [населено място], заедно с изградената в него постройка за сезонно ползване; потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Ф. П. против С. Ф. В. иск за делба на недвижим имот, представляващ апартамент № 24 в [населено място], [улица], вх.А, ет.4, със застроена площ от 80,13 кв.м., ведно с принадлежащите към него избено помещение № 24 с площ от 5,75 кв.м., таванско помещение № 24 с площ от 1,94 кв.м. и 3,50563% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.
Ищецът Б. С. Ж. е обжалвал така постановеното въззивно решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от първоначалния ищец и негов праводател М. Ф. П. против С. Ф. В. иск за делба на апартамент № 24 на [улица] [населено място], като поддържа, че в атакуваната част решението е неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което посоченият имот бъде допуснат до делба при съответните квоти, като на основание чл.30 ЗН бъде намалено извършеното от наследодателите в полза на С. Ф. В. дарение на апартамента от 10.07.1997 г.
Ответницата С. Ф. В. е обжалвала въззивното решение на Варненския окръжен съд в частта, с която е отменено извършеното на 26.10.1998 г. от наследодателите Ф. и Р. П. в полза на касатора дарение от по ? ид.ч. на лозе в [населено място], кв.Г., като е възстановена запазената част на М. Ф. П. от наследството на нейните родители, и на основание чл.36, ал.1 ЗН й е предоставена собствеността върху имота, като е осъдена С. В. да й заплати парични суми за допълване на запазената й част от наследството на двамата наследодатели. Поддържа се, че в тази му част решението на въззивния съд е недопустимо като постановено по отношение на неправосубектна страна /доколкото ищцата М. П. е била починала към датата на обявяване на съдебния акт/, респ. неправилно поради нарушаване на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му.
В приложеното към касационната жалба на Б. С. Ж. изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно решение в атакуваната от касатора част е следният материалноправен въпрос, уточнен и конкретизиран съобразно указанията на т.1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК, а именно: Може ли надареният наследник с право на запазена част да задържи целия подарен му от наследодателя имот, ако стойността на същия надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно? Поддържа се, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос, извършено в нарушение на чл.36, ал.2 ЗН, е в отклонение от практиката на ВКС по чл.290 ГПК, както и на влязло в сила съдебно решение на Кюстендилския окръжен съд, при което допускането на касационното обжалване по въпроса би било и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основания за допускане на касацията по смисъла на чл.280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответникът по тази касационна жалба- С. Ф. В. е депозирала по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да бъде допускано поради липса на предвидените за това основания в чл.280, ал.1 ГПК.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба на С. Ф. В. се твърди, че от обуславящо значение за допустимостта на обжалваното въззивно решение е процесуалноправният въпрос: Как следва да процедира съда при смърт на страна, настъпила след приключване на устните състезания, но преди постановяване на съдебното решение? Поддържа се, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос, като е постановил решението си по отношение на починалата след края на устните състезания М. Ф. П., и е конституирал на нейно място като страна по реда на чл.227 ГПК нейния наследник по закон Б. С. Ж. след обявяване на решението, е в отклонение от практиката на ВКС по чл.290 ГПК, с което се обосновава наличието на предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Формулирани са и процесуалноправни въпроси, за които се поддържа, че са от обуславящо значение за правилността на въззивното решение, като допускането на касационното обжалване по тях би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно: Може ли въззивният съд да основе решението си на експертиза, допусната в нарушение на съдопроизводствените правила, независимо дали заключението на вещото лице е обосновано?; Може ли съдът да определя кой измежду предложените от вещото лице методи следва да бъде използван за определяне на пазарната цена на процесните имоти и не представлява ли това изземване на компетентостта на вещото лице? Тези въпроси са формулирани във връзка с обективираното в касационната жалба оплакване, според което при постановяване на обжалваното решение по реда на чл.294 ГПК, въззивният съд е кредитирал заключение на повторна тройна оценителна експертиза за остойностяване на масата по чл.31 ЗН, включваща активите от имуществото на наследодателя Ф. П. при смъртта му, макар и в решението на ВКС, с което е отменено първоначалното въззивно решение, да е прието, че тази експертиза е допусната в нарушение на чл.266, ал.1 ГПК, а също така, че в определението си по чл.267 ГПК въззивният съд е нарушил чл.254, ал.1, изр.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Б. С. Ж. е депозирал по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
По касационната жалба на Б. С. Ж.
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд на релевираните от касатора основания е обусловено от формиране на положителен извод, според който посоченият материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.36 ЗН, е от обуславящо значение за изхода на конкретното дело дело /т.1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/ 2009 г., ОСГТК/, при което произнасянето на въззивния съд по него е в отклонение от посочената задължителна и незадължителна съдебна практика, респ. по въпроса не е налице практика на касационната инстанция, което би обусловило наличието на предвиденото в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касацията. Така предвидените в процесуалния закон предпоставки за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. При постановяване на обжалваното решение Варненският окръжен съд изцяло се е съобразил с дадените му в отменителното решение на ВКС указания по тълкуване и прилагане на закона, като е взел предвид и разрешението по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл.34 и чл.36 ЗН, обективирано в Решение № 104/ 24.06.2015 г. по гр.д.№ 5871/ 2014 г. на ВКС, І г.о. Според посочената съдебна практика, правилото на чл.36 ЗН се прилага съответно и в случаите, при които наследодателят е направил безвъзмездни разпореждания с повече от един недвижим имот. Когато наследодателят е завещал /респ. подарил/ на едно лице няколко недвижими имота и от тях могат да се обособят по правилата на чл.36 ЗН реални дялове, които да съответстват на запазената и на разполагаемата част, ще се достигне до съвместно прилагане на чл.34 ЗН и чл.36 ЗН. При това положение облагодетелстваното лице ще може да избере съобразно чл.34 ЗН поредността, в която да се извърши намалението на безвъзмездните разпореждания, а ако се наложи частично намаление на някой от тях, то ще се извърши не в дробна част, а по правилата на чл.36 ЗН, когато това е възможно. По този начин ще се осигури спазването на общия принцип, на който са основани разпоредбите на чл.32- чл.36 ЗН, а именно получаване в натура на запазената част от наследството, съответно- задържане в натура на разполагаемата част, като се избегне възникването на съсобственост, а оттам- и евентуална последваща публична продан при делба. Въззивният съд изцяло се е съобразил с тези разрешения, като е взел предвид, че в конкретния случай с двете дарения на общите наследодатели в полза на ответницата С. В. са разпоредени цели имоти, същите са два на брой и надарената е поискала на основание чл.34 ЗН възстановяването на запазената част на първоначалната ищца М. П. да се извърши от дарението на лозето в кв.Г. заедно с изградената в него постройка. При това положение въззивната инстанция правилно е намерила, че на основание чл.36, ал.1, изр.1 ЗН този имот следва да бъде отделен и предоставен на ищцата, без да се намаляват в дробна част извършените в полза на ответницата дарения и да се създава съсобственост между страните, при което допълването на запазените части на ищцата от наследството на родителите й следва да се извърши в пари. Поставеният от касатора материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.36, ал.2 ЗН, с оглед фактите по конкретното дело се явява неотносим, доколкото предполага извършено дарение само на един недвижим имот, докато в случая са извършени две дарения на два цели имота, с оглед на което въззивният съд законосъобразно е намерил, че съвместно приложение следва да намерят правилата на чл.34 ЗН и чл.36 ЗН, при което се избягва възникването на имуществена общност между страните и за всяка от тях възникват индивидуални собственически права върху процесните имоти.
Предвид изложеното, поддържаните от касационния жалбоподател Б. С. Ж. основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК не са налице.
По касационната жалба на С. Ф. В.
Настоящата касационна инстанция намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане до разглеждане на подадената касационна жалба. Преди всичко, обжалваното въззивно решение не е вероятно недопустимо като основание за допускане на касационното обжалване съгласно указанията на т.1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК. Константна е практиката на Върховния касационен съд, че когато страната е починала преди обявяване на съдебното решение, но след приключване на устните състезания, постановеният съдебен акт е допустим, тъй като делото е разгледано с нейно участие /Решение № 155 от 26.04.2011 г. по гр.д.№ 917/ 2010 г. на ІV г.о., Решение № 86 от 03.04.2015 г. по гр.д.№ 5563/ 2014 г. на ІV г.о. и др./. В този смисъл е и разпоредбата на чл.229, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 ГПК, според която при смърт на страна, настъпила след като е завършване на съдебното дирене, производството се спира след постановяване на решението по делото- т.е. смъртта в този случай не е пречка за постановяване на съдебен акт. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по процесуалноправните въпроси, свързани с оплакването, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е кредитирал експертно заключение за остойностяване на масата по чл.31 ЗН, при което експертизата е била допусната при първоначалното разглеждане на делото от въззивната инстанция в нарушение на съдопроизводствените правила, което било установено в отменителното решение на ВКС, както и с оплакването, че при остойностяване на процесния имот в [населено място], кв.Г. съдът е използвал по свое усмотрение сравнителния метод, без да разполага с необходимите специални знания за определяне на метода, чрез който ще се определи най-точно пазарната цена. Както е посочено в мотивите на Решение № 87/ 15.07.2016 г. по гр.д.№ 4451/ 2015 г. на І г.о., макар и допускането от въззивния съд на повторна тройна съдебно-техническа експертиза да е било извършено в нарушение на разпоредбите на чл.254, ал.1, изр.1 и чл.266, ал.1 ГПК, тези процесуални нарушения не се отразяват на правилността на въззивното решение, при което избраният от съда метод за определяне стойността на активите в масата по чл.31 ЗН не прави решението необосновано, още повече като се има предвид, че според чл.202 ГПК съдът не е обвързан от заключението и разполага с възможността и сам да съобрази особеностите на пазара към релевантния момент. По изложените съображения следва да се приеме, че с произнасянето си въззивният съд не се е отклонил от задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона в отменителното касационно решение, съответно и липсва основание за допускане на касационното обжалване по посочените от касатора процесуалноправни въпроси, доколкото произнасянето по тях е съобразено с практиката на ВКС, обективирана именно в Решение № 87/ 15.07.2016 г. по гр.д.№ 4451/ 2015 г. на І г.о.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 588/ 13.04.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 1437/ 2016 г. на Варненския окръжен съд, по касационните жалби на Б. С. Ж. и С. Ф. В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: