О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
София 05.02.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5684 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. С. чрез адв.З. Й. от АК- С. З. срещу решение № 191 от 26.04.13г.,постановено по в.гр.дело № 1094/13г.на Окръжен съд – Стара Загора ,с което е потвърдено решение № 68 от 17.01.13г.по гр.дело № 3050/12г.на Районен съд-Стара Загора.С него е отхвърлен предявения от същата страна против П. Д. П. иск за сумата 9280 лв,представляващи заплатена от него на [фирма] по фактура № [ЕГН] от 30.05.11г.сума.Сочат се основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК.Не е приложена съдебна практика.
Ответницата по жалбата П. Д. П. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е квалифицирал предявения иск по чл.285 ЗЗД по направените от ищеца твърдения,че между него и ответницата е имало съгласие той да заплати нейно задължение към трето лице. От фактическа страна е прието,че на 15.06.11г.той е превел на Е. [фирма] сума по фактура [ЕГН] от 30.05.11г.в размер на 9280 лв.Като получател на доставката била посочена П. П..На същата дата -30.05.11г.бил сключен договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа със страни: П. П. и Е. [фирма],подписан от И. С. и във връзка с който е издадена посочената фактура.По силата на договор за учредяване на право на строеж от 29.12.09г.,обективиран в нот.акт № ,т,рег.№ ,н.д.№ г.ответницата е учредила на [фирма],чийто едноличен собственик на капитала е ищецът И. С.,и на [фирма] право на строеж върху нейно собствено място,находящо се в [населено място], [улица] срещу задължението да й предадат описаните в нот.акт обекти /апартаменти и гаражи/ в напълно завършен вид с разрешение за ползване.При тези данни по делото въззивният съд е приел,че ищецът основава искането си за присъждане на исковата сума на договор за поръчка,но не е доказал наличието на договор с ответницата с такъв предмет,поради което не следва да се ангажира отговорността й по чл.285 ЗЗД да заплати направените разноски във връзка с изпълнението на поръчката.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване,ако са налице предпоставките по т.1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Жалбоподателят се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: допустимо ли е представянето и искане за приемане на нови доказателства по делото от ищеца след първото по делото заседание при условие,че това искане произтича от други постъпили доказателства от трети неучастващи по делото страни и искането е направено с оглед на тези доказателства. Този въпрос не е обусловил въззивното решение.Това е така,защото въззивният съд е приел,че първостепенният съд не е допуснал процесуално нарушение,като не е приел като доказателство по делото пълномощно от 17.11.09г.поради изтичане на преклузивния срок по чл.143 ал.2 ГПК,като е изложил и съображения,че в исковата молба липсват твърдения,че ищецът е действал като пълномощник на ответницата,а и договорът за поръчка може да съществува и без да е свързан с упълномощаване.По въпроси,които не са от значение за изхода на спора,касационно обжалване не следва да се допуска.Освен това не са представени доказателства,че посоченият въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС и за противоречивото му разрешаване от съдилищата.
Настоящият съдебен състав намира,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,тъй като въпросът за правната квалификация на спорното материално право не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Въззивният съд е дал точна правна квалификация на предявения иск съобразно въведените факти в исковата молба .Твърденията за волята на страните – ищецът да извърши за сметка на ответницата възложени му от нея правни действия – плащане на определена сума пари,сочи на договор за поръчка,регламентиран в чл.280 -292 ЗЗД.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира,че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 191 от 26.04.13г.,постановено по гр.дело № 1094/13г.на Старозагорския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.