О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
София 05.02.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 6406 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от О. [населено място] срещу решение № 353 от 12.08.14г.по в.гр.дело № 461/14г.на Окръжен съд – Враца,с което е потвърдено решение № 382 от 5.06.14г.по гр.дело № 1502/14г.на Районен съд – Враца.С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от О. И. Д..
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Представена е съдебна практика.В самото изложение се излагат оплаквания за неправилност на решението.
В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба О. Д. счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 1 от 29.01.14г.,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца О. Д.,на длъжност”оперативен дежурен”, на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ– служителят не притежава необходимата професионална квалификация за заеманата длъжност, е незаконосъобразна. Изложени са съображения,че в длъжностната характеристика за заеманата от ищеца длъжност има изискване за минимални компютърни и електротехнически умения,което не предполага представяне на документ за нормативно призната в резултат на обучение квалификация.Направен е извод,че твърдението на работодателя в атакуваната заповед,че ищецът е възпрепятстван да упражнява служебните си задължения е по-скоро относимо към основанието по чл.328 ал.1 т.5КТ,а не към приложенето основание за уволнение.Прието е още,че нормата на чл.3 от цитираното в заповедта ПМС № 212/10.11.93г.не създава квалификационни изисквания към работниците,заемащи длъжността”оперативен дежурен”.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.В разглеждания случай са приложени решения на ВКС по конкретни казуси,които не са идентични с настоящия.Не е формулиран конкретен правен въпрос,който да е разрешен в противоречие със задължителната практика,а се правят оплаквания за неправилност на решението.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол,без да е посочен този въпрос.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.
Не е налице и основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.Въпросът дали уменията като компютърна грамотност,владеене на чужд език ,притежаване на категория за МПС,умения в областта на електротехниката и т.н.,за които се иска преминаване на определено обучение,следва да бъдат включени в понятието професионална квалификация,не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Какъвто и отговор за бъде даден,той не би променил изхода на делото.Тези факти биха имали значение,ако беше налице промяна по надлежния ред в изискванията за заемане на длъжността „оперативен дежурен” като предпоставка за законност на уволнението по чл.328 ал.1 т.6 КТ. В този смисъл е практиката на ВКС,изразена в постановените по реда на чл.290 ГПК решения – решение № 85 от 19.03.13г.по гр.дело № 760/12г.на ІV г.о.; решение по гр.дело № 254/09г.на ІV г.о.; решение от 19.10.11г.по гр.дело № 143/01г.на ІV г.о.; решение от 8.07.10г.по гр.дело № 978/09г.на ІV г.о.
По изложените съображения настоящият състав приема,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 353 от 12.08.14г.,постановено по гр.дело № 461/14г.на Окръжен съд – Враца.
ОСЪЖДА О. [населено място] да заплати на О. И. Д. сумата 500 лв/петстотин/разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.