О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
С., 06.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 27.06. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К. М. К.
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 625/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма],гр.П., чрез адвокат Г. Д., с вх.№4364 от 05.05.2011 год. на Плевенския окръжен съд, подадена чрез куриерска служба на 04.05.2011 год., срещу Решение №162 от 29.03.2011 год. по в.гр.д.№123/2011 год. на Плевенския окръжен съд, ГО, ІV гр.състав, с което е отменено решение №2072 от 19.11.2010 год. по гр.д.№5962/2010 год. на Плевенския районен съд, ХІ граждански състав в осъдителната му част и по реда на чл.271 ГПК са отхвърлени следните предявени от касатора срещу [фирма], [населено място] искове:1/ иск с правно основание чл.327 ТЗ в пълния предявен размер за сумата 5811.39 лв., ведно със законната лихва от 09.09.2010 год., както и 2/искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 310.58 лв., представляваща лихва за забава. Този иск за разликата до пълния предявен размер от 450 лв., е бил отхвърлен още с първоинстанционното решение, което като необжалвано в тази му част е влязло в сила.
Касаторът твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Касационната жалба е процесуално недопустима.
Обжалваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол. С нормата на чл.280, ал.2 ГПК/ДВ бр.100/21.12.2010 год. е въведен нов обективен критерии за допустимостта на касационната жалба. Съобразно тази законова разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв.- за търговски дела. Необжалваемостта следва да се преценява спрямо цената на всеки един от обективно съединените искове. В случая искът за главницата е с цена под обжалваемия минимум за търговски дела, а искът за мораторната лихва дори е под обжалваемия минимум и за двата вида дела. Настоящето дело е търговско по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като претендираното вземане от касатора- ищец произтича от двустранна търговска сделка по смисъла на чл.365, т.1 ГПК-търговска продажба, сключена между търговци.
Съгласно §25 от ПЗР на ЗИДГПК/ДВ бр.100/21.12.2010 год. само висящите производства се разглежда по досегашния ред. Висящи касационни производства са тези, по които касационната жалба е постъпила във въззивния съд до влизане на закона в сила- 21.12.2010 год. В случая касационна жалба е постъпила след това- на 04.05.2011 год., поради което образуваното касационно производство не следва да се довършва по досегашния ред.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма],гр.П. срещу Решение №162 от 29.03.2011 год. по в.гр.д.№123/2011 год. на Плевенския окръжен съд, ГО, ІV гр.състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС-ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: