О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
С., 07.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.1007 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 04.05.11г. по гр.д.№2166/10г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено решение №206 от 29.10.10.г. по гр.д.№381/09г. на Несебърския районен съд, с което са били отхвърлени предявените от А. С. Д., действащ като [фирма], срещу К. К. Б. и А. Ф. Ш. искове по чл.124, ал.1, вр.чл.537, ал.2 от ГПК и чл.33, ал.2 от ЗС – за установяване правото на собственост на ищеца върху 49,459% ид.части от подпокривен етаж в жилищна сграда с идентификатор 51500.501.361.1, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 51500.501.361.1.3 по кадастралната карта на [населено място], за изменение на нотариалния акт на първия ответник по отношение на този етаж, както и за изкупуване на 50,541% ид.части от същия етаж.
Въззивният съд е приел, че по силата на покупко-продажба по нот.акт №53/1992г. ищецът е станал собственик на магазин с площ от 89 кв.м. и изба със същата площ, находящи се в сградата, в която се намира спорният тавански етаж. Ответникът К. Б. е придобил с нот.акт №194/2003г. втория етаж на същата сграда, с площ от 80 кв.м., а месец след това на негово име е бил узаконен и таванският етаж. С нотариален акт №65/2007г. К. Б. е бил признат за собственик по реда на чл.483, ал.1 от ГПК /отм./ както на закупения втори етаж, така и на спорния тавански етаж, а с нот.акт №7/2009г. е продал на втория ответник А. Ш. таванския етаж. След обсъждане на свидетелските показания по делото е прието, че таванският етаж е съществувал в сегашния си вид като самостоятелен обект на правото на собственост още през 1992г., когато ищецът е закупил първия и избения етаж от сградата. Следователно към този момент той не е бил обща част на сградата и ищецът не е придобил право на собственост върху него.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца. В нея той оспорва решаващия извод на въззивния съд, че още към 1992г. спорният тавански етаж е бил самостоятелен обект на правото на собственост, а не обща част на сградата – незастроен обем в подпокривното пространство. Жалбоподателят се позовава и на обстоятелството, че първият ответник К. Б. няма самостоятелно придобивно основание за спорния тавански етаж и не би могъл да го прехвърли на втория ответник. Развива тезата, че след 2003г. първият ответник е извършил преустройство, като в незастроеното подпокривно пространство е обособил самостоятелен апартамент. По този начин е трансформирал една обща част на сградата в самостоятелен обект на правото на собственост, от който обаче жалбоподателят притежава идеална част, равна на идеалната му част в общите части на сградата. Съдът неправилно преценил свидетелските показания и експертните заключения относно момента на преустройството и това довело до погрешни правни изводи за собствеността върху таванския етаж.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК по следните въпроси:
1. Допустимо ли е чрез сделка да се придобие право на собственост върху обект в покривното пространство на сграда, етажна собственост, без този обект да е индивидуализиран и посочен изрично в нотариалния акт, материализиращ сделката;
2. Допустимо ли е без съгласието на етажния собственик преустройство и придобиване на обща част от другия етажен собственик, при етажна собственост, състояща се от два обекта;
3. Допустимо ли е прибавяне на площ от обща част в режим на етажна собственост /стълбищна клетка/ към площта на притежаваното от единия етажен собственик жилище; 4. Допустимо ли е с административния акт за узаконяване на незаконен строеж в режим на етажна собственост да се придобива само на това основание субективното право на собственост върху новия обект от единия етажен собственик; 5. Какво е правното значение и последиците на косвени доказателства, актове на органи на местна власт, установяващи в срок от 14 дни едно и също обстоятелство със значителна разлика в параметрите, които облагодетелстват очевидно едната страна.
По поставените въпроси въззивното решение влизало в противоречие с ТР №34/15.08.83г. по гр.д.№11/83г. на ОСГК на ВС; решение №100 от 01.03.95г. по гр.д.№1430/93г. на ВС, четвърто гр.отд.; решение №2158/03.12.04г. по гр.д.№1948/03г. на ВКС, четвърто гр.отд. и решение №7756/19.07.07г. по адм.д.№4231/07г. на ВАС. Освен това въпросите били от значение за точното прилагане на закона, тъй като се касаело за правни институти, утвърдени във времето и пораждащи сериозни субективни права.
Ответниците в производството оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване. Съображенията за това са следните: За да бъдат уважени предявените искове по чл.124, ал.1 от ГПК и чл.33, ал.2 от ЗС, ищецът е следвало да установи в съдебния процес, че към момента на закупуване на първия и избения етаж от процесната сграда, подпокривното пространство е имало характер на незастроен обем и следователно е представлявало обща част на сградата. Само в този случай, като етажен собственик и собственик на идеални части от общите части на сградата, той би могъл да стане собственик и на идеална част от преустроения впоследствие тавански етаж и да иска това негово право да бъде признато по отношение на ответниците, както и да изкупи останалата идеална част от този етаж по реда на чл.33, ал.2 от ЗС. В случай, че към момента на придобивната му сделка по нот.акт №53/1992г. таванът вече е бил преустроен в самостоятелно жилище, както е приел и въззивният съд, ищецът не би могъл успешно да претендира права върху него нито по реда на чл.124, ал.1 от ГПК, нито по чл.33, ал.2 от ЗС. В този случай ще бъде без значение дали първият ответник валидно е придобил права върху таванския етаж или не, тъй като това не би се отразило в правната сфера на ищеца и не би повлияло на основателността на предявените искове.
Следователно решаващият въпрос по настоящото дело е фактически, а не правен и той се свежда до това кога точно е извършено преустройството на таванския етаж – преди или след нот.акт №53/1992г. Въззивният съд е приел, че преустройството е било още преди 1992г. и този извод не може да се проверява в настоящата фаза на производството.
Първият от поставените правни въпроси по чл.280, ал.1 от ГПК е свързан с правата на ответника върху процесния тавански етаж. По изложените по-горе съображения този въпрос не е определящ за изхода на настоящото дело, тъй като решаващо по него е дали ищецът има права върху етажа, а този извод зависи изцяло от установяване момента на преустройството, което е фактически, а не правен въпрос. Ето защо по първия въпрос не може да се допусне касационно обжалване.
Вторият от поставените правни въпроси би бил определящ за изхода на делото само ако безспорно е установена съдържащата се в него предпоставка – преустройството да е извършено от единия етажен собственик – в случая от ответника К. К. Б.. Тази предпоставка обаче в случая не е налице, предвид приетото от въззивния съд, че преустройството е извършено още преди 1992г., т.е. преди ищецът и ответникът да придобият първия и втория етаж от процесната сграда. Ето защо по този въпрос също не следва да се допуска касационно обжалване.
Третият въпрос също не е определящ за изхода на настоящото дело, още повече, че преустройството, по силата на което е станало присъединяването на бившата стълбищна клетка към жилището на ответника К. Б. е извършено преди той да придобие права върху втория етаж и при положение, че между етажните собственици не е възникнал спор във връзка със самото преустройство.
Четвъртият въпрос отново засяга само правата на ответника К. К. Б. и не е пряко свързан с основателността на предявените искове. Както бе посочено по-горе, решаващи за изхода на делото са правата на ищеца върху таванския етаж, а не дали първият ответник има валидно придобивно основание по отношение на него.
Петият въпрос е поставен във връзка с твърденията на жалбоподателя, че данъчната оценка, представена пред нотариуса при изповядване на продажбата на процесния тавански етаж с нот.акт №7/2009г. между двамата ответници е в пъти по-ниска от данъчната оценка, издадена две седмици по-късно по повод завеждане на иска по настоящото дело. Това обстоятелство обаче е без значение за изхода на делото, съответно и поставеният правен въпрос не е определящ за изхода на конкретното дело и по него не може да се допусне касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 04.05.11г. по гр.д.№2166/10г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: