3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
София, 07.04.2017год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на трети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 731 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] против Определение № 147 от 02.02.2017г. на ОС Стара Загора по ч.т.д. № 1284/2016г. за потвърждаване отказа на съдията по вписванията при Районен съд Казанлък за вписване на две удостоверения на Агенцията по вписванията за промяна по реда на чл.15 ТЗ на кредитора [фирма] като правоприемник на „А. Б. – клон България К.” по партидата на имота и по партидата на длъжника на 113 броя законни ипотеки.
С частната касационна жалба се иска отмяната на атакуваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон- чл.16,ал.4 ТЗ във вр. с чл.2 и чл.4 б.”л” от Правилника за вписванията. Твърдението е, че тези разпоредби не са тълкувани систематично с чл.171 ЗЗД и е игнорирана сходната хипотеза на чл.263в,ал.1 и чл.263г,ал.1 ТЗ.
В изложението по към частната касационна жалба се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ Подлежат ли на вписване удостоверения, издадени от Търговския регистър към Агенцията по вписванията за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл.15 ТЗ, в Имотния регистър по партидата на имот, служещ за обезпечение на задължението към прехвърленото търговско предприятие и по партидата на ипотекарен длъжник, ипотекирал свой собствен имот като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие; 2/ Подлежи ли при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, удостоверението по чл.263в,ал.1 и чл.263г,ал.1 ТЗ на вписване по смисъла на чл.4,б.”и” /понастоящем б.”л”/ от Правилника за вписванията. 3/ При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, следва ли да намери приложение чл.171 ЗЗД. Поддържа се наличието на допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК поради противоречие на изводите на районния съд с т.6 на ТР №7/2012г. на ОСГТК на ВКС, както и с Определение № 523, с което не е допуснато касационно обжалване по т.д.№ 2428/2014г. на І т.о., Определение № 84 по ч.т.д.№ 3123/2013г. на І т.о. за недопускане на касационното обжалване, Определение № 170 по ч.т.д.№ 3746/2014г. на ІІ т.о., с което не е допуснато касационно обжалване и Решение № 131 по гр.д.№ 720/2011г. на І г.о. на ВКС. Жалбоподателят се позовава и на основанието по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК като твърди, че изводите в обжалваното определение, че в случая е неприложимо прилагането по аналогия на чл.263и, ал.6 ТЗ, с оглед разпоредбата на чл.2 от ПВ, че подлежащите на вписване актове следва да бъдат изрично посочени в закон, противоречат на определението по: ч.гр.д.№ 357/2016г. на ОС Видин,ч.гр.д.№ 199/2016г. на ОС Кърджали, ч.гр.д.№ 200/2016г. на ОС Кърджали, ч.гр.д.№ 631/2016г. на ОС Враца, в.ч.гр.д.№ 776/2016г. на ОС София.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Сезиран с частна жалба срещу отказа на съдията по вписванията, с обжалваното определение съставът на ОС Стара Загора е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.16,ал.4 ТЗ, когато с договора за продажба на търговско предприятие се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв имот, договорът се вписва в службата по вписванията, т.е. подлежи на вписване съгласно хипотезата на чл.4,б.”л”ПВ – като друг акт, за който е предвидено със закон, че подлежи на вписване. Обосновал е, че удостоверенията, издадени от Агенцията по вписванията- ТР, които банката иска за бъдат вписани, не са актове, които подлежат на вписване по смисъла на чл.4, б.”л” ВП. Разграничил е, че на вписване подлежат удостоверенията по чл.263в,ал.1 и чл.263г,ал.1 ТЗ в случай на преобразуване на търговски дружества, притежаващи вещно право върху недвижим имот или върху движима вещ, а в настоящата хипотеза не е налице преобразуване, а продажба на търговско предприятие, което е различен правен институт, по отношение на който не са приложими по аналогия разпоредбите на чл.263в,ал.1 и чл.263г,ал.1 ТЗ.
По поставените в частната касационна жалба въпроси е налице произнасяне със задължителна по смисъла на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК съдебна практика – Определение № 122 от 14.03.2017г. по ч.тд.№ 163/2017г. на І т.о. на ВКС. С него е допуснато касационно обжалване по въпроса следва ли да бъде извършено вписване в имотния регистър на основание чл.171 ЗЗД при прехвърляне по реда на чл.15 ТЗ на търговско предприятие, включващо в себе си обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя и кой е актът, който подлежи на вписване- т.е. по въпроса, който е разгледан в обжалваното определение и разрешаването му е обусловило изхода на делото.
Настоящият състав изцяло споделя дадения отговор, че на вписване в имотния регистър при прехвърляне на търговско предприятие, част от което е вземане на отчуждителя, обезпечено с ипотека, подлежи договорът за продажба на търговско предприятие, на основание чл.171 ЗЗД във вр. с чл.4,б.”л” от Правилника за вписванията, а не издадените удостоверения от Агенцията по вписванията /Търговски регистър/ за вписването на основание чл.16,ал.1 ТЗ в търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговското предприятие по партидата на отчуждителя и правоприемника. Аргументите са, че съгласно чл.2 ПВ вписване, заличаване и отбелязване се допуска само в изрично предвидените от закон случаи, а хипотезите на вписване в имотния регистър въз основа на актове, съставляващи удостоверения за вписване в друг публичен регистър, са изрично установени, но издадените от Агенцията по вписванията удостоверения за вписване по чл.16,ал.1 ТЗ не са сред тях. Следователно, изводът в обжалваното определение, че при липса на законова регламентация за вписвания на промяна на кредитора по сделки с търговско предприятие по отношение на ипотечни актове, които обезпечават вземания, включени в прехвърленото търговско предприятие, отказът за вписване по искането на [фирма] е законосъобразен, е изцяло съобразен с формирана след постановяването му задължителна съдебна практика.
Това обуславя и неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване.
Поради изложеното съставът на ВКС, ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 147 от 02.02.2017г. на ОС Стара Загора по ч.т.д. № 1284/2016г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: