О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
София, 08.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 2926 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Т. И. от [населено място], област П. срещу определение № 1082 от 23.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1112/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 3238 от 30.03.2018 г., постановено по гр. д. № 2529/2018 г. на Пловдивския районен съд. С последното е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК производството по предявения от частната жалбоподателка отрицателен установителен иск за собственост срещу Е. Г. Д., поради неотстраняване в срок на допуснати нередовности на исковата молба.
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска същото да бъде отменено, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявения иск.
В приложено към касационната частна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран въпрос, който според жалбоподателката е от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно определение, като се поддържа, че по отношение на същия е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, а именно: допустимо ли е да бъде прекратено исковото производство, поради неотстраняване на нередовности – представяне на препис от искова молба, посочване на цената на исковете, внасяне на държавна такса според материалния интерес, липса на вписване на исковата молба, липса на описание на имотите, представяне на скица и конкретизиране на искането и на основанията на претенциите, при условие, че страната е поискала издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с актуални скици, с молба от 28.02.2018 г. и такова удостоверение не е било издадено от съда до прекратяване на съдебното производство пред ПРС.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивния съд, с който е потвърдено първоинстанционно определение, преграждащо по-нататъшното развитие на производството /чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК/.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че жалбоподателката е предявила отрицателен установителен иск за собственост, оспорвайки правото на собственост на ответницата, удостоверено с констативен нотариален акт върху описания в него недвижим имот и твърдейки, че трето посочено от ищцата лице притежава права върху същия имот, както и оспорвайки действителността на прехвърлени права на собственост по възмездна сделка от страна на ответницата на друго трето лице по описан от ищцата нотариален акт за покупко-продажба. Констатирано е, че първоинстанционният съд с разпореждане от 14.02.2018 г. е дал указания за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба, изразяващи се в липса на препис от исковата молба за ответника, посочване цената на исковете, внасяне на държавна такса според материалния интерес, вписване на исковата молба в Агенция по вписванията, липса на описание на имотите, липса на представена скица, неконкретизиране на искането по исковата молба и основанията на претенциите, посочване на това, за чии права се търси защита, съответно защо се предявяват права от името на трето лице, както и посочване наличието на права върху имота, прехвърлен от ответницата на лицето Д. Т., индивидуализирането му, както и заверка на приложенията към исковата молба, препис от което е било редовно получено от ищцата лично на 22.02.2018г. Установено е, че с молба от 28.02.2018г. ищцата е поискала издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с актуални скици на описани по номера имоти, произнасянето по което искане с разпореждане от 28.02.2018 г. районният съд е отложил до изпълнение указанията за конкретизиране на обстоятелствата по повдигнатия с исковата молба правен спор. Констатирано е, че с последваща молба ищцата е поискала удължаване на срока за изправяне нередовностите като първоинстанционният съд е продължил на основание чл. 63, ал. 2 ГПК срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба с две седмици, след изтичането на който е върнал исковата молба, поради неотстраняване на нередовностите и е прекратил производството по делото.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане, въззивният съд е приел, че с исковата молба на жалбоподателката се оспорват правата на собственост на ответницата върху имоти, които се явяват неиндивидуализирани, вкл. с оглед възможността за издаване на исканите съдебни удостоверения за снабдяване със скици и данъчни оценки, както и че изложението по исковата молба касае заявени права на трети лица, което се явява недопустимо съобразно изричната разпоредба на чл.26, ал.2 ГПК. Формирал е решаващ правен извод, че в указания срок нередовностите на исковата молба не са отстранени.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК или при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност /ал.2 на чл.280 ГПК/.
В конкретния случай Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение намира, че касационното обжалване не следва да бъде допускано, доколкото при така поставените в основата на обжалваното въззивно определение решаващи правни мотиви, формулираният от касатора правен въпрос относно значението на съдебното удостоверение за снабдяване със скица и данъчна оценка на спорния недвижимия имот за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба, не е в състояние да обуслови допускане на касационното обжалване. Същият не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд и не е намерил отражение при постановяване на съдебния акт, както и не кореспондира с данните по делото. Изводът, че съдебното производство по предявения иск подлежи на прекратяване, е направен след цялостна преценка на изложените в исковата молба фактически твърдения и след констатиране, че въпреки дадените указания, същата е останала нередовна, както и че липсва индивидуализация на процесния недвижим имот, включително и във връзка с издаване на исканите съдебни удостоверения.
Само за пълнота на изложението следва да се има предвид, че съгласно съдебната практика наличието на скица на недвижим имот или схема на самостоятелен обект, не е предпоставка за индивидуализацията на недвижимия имот, който може да бъде индивидуализаран по други белези като описаните в документа за собственост местоположение, граници и площ на терена /определение № 621 от 07.12.2010 г. по ч.гр.д.№ 445/10 г. на ІІІ г.о.; определение № 396 от 20.09.2011 г. по ч.гр.д.№ 375/11 г. на ІІ г.о. и др./.
Не са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК, нито жалбоподателката се позовава на тях.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 1082 от 23.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1112/2018 г. на Пловдивския окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1082 от 23.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1112/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, IX с-в.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: