О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 174
гр.София, 30.12.2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия 2-ро отделение в съдебно заседание на шести декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търг.дело под № 556/2008 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „А„Б” ЕАД гр. С. срещу въззивното решение на Софийски градски съд ІІ „г” отделение постановено на 25.03.2008 год. по гр.д. № 2953/2007 год.. С това решение след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение на Софийски районен съд, 57 състав от 12.06.2007 год. по гр.д. № 562/2006 год. въззивният съд е осъдил ответника-касатор да заплати на „С” Е. гр. С. сумата 3 520.49 лева представляваща цена за извършена услуга по заявка на „А„Б” ЕАД изх. № 36/18.04.2006 год. изразяваща се в проверка по маршрута на движение на извънгабаритен товар от пристанище „Б” до ТЕЦ „Марица-изток 2” ведно със законната лихва и направените съдебни разноски в размер на 435.83 лева.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Посочва се, че съдът е бил въведен в заблуждение от ищеца, на когото е била изплатена на 11.01.2007 год. претендираната сума по главницата, поради което искът му се явява неоснователен. Към касационната жалба са приложени и платежните документи за извършено в хода на процеса плащане, като се твърди че по този начин постановеното осъдително решение не кореспондира с обективната действителност, тъй като по време на въззивното производство претенцията на ищеца е била удовлетворена и той е следвало да оттегли жалбата си срещу първоинстанционното решение. В допълнителна молба към касационната жалба касаторът сочи основание за допустимост на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.3 ГПК без да излага конкретни съображения в тази насока.
Ответникът по касационната жалба „С” Е. гр. С. не изразява становище по направените оплаквания и по основателността на искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд, но предвид изложените оплаквания настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение, изхождайки от събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че по заявка на ответника между страните са възникнали валидни договорни отношения и при безспорно установения факт, че ищецът е изпълнил поетите задължения е направен извод, че възложителят – ответник дължи цената за извършената от изпълнителя работа, поради което искът се явява основателен. С оглед на конкретните данни по делото, изрично в мотивите на решението е посочено, че ответникът носи доказателствената тежест относно наличието на извършено от него плащане на претендираната сума-предмет на иска, каквито доказателства той не е представил до приключването на производството пред въззивния съд.
Жалбоподателят не сочи същественият материалноправен или процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и за който поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Развитите в касационната жалба основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон и съдопроизводсвените правила във връзка с тежестта на доказване и последиците от непредставянето на доказателства за извършено плащане пред двете съдебни инстанции са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл. 280, ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3
ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на посочената разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика /каквато касаторът въобще не сочи/; към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота на правната норма, каквито данни в случая не са налице. Като е обосновал съображения си на фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно текста на чл.280, ал.1 т.3 ГПК без да аргументира твърдението си какво е значението на разрешения от въззивния съд съществен материалноправен или процесуален въпрос за точното прилагане на закона и развитие на правото, жалбоподателят неоснователно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, ІІ „г” отделение постановено на 25.03.2008 год. по гр.д. № 2953/2007 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ