О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
София 01.03.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 742 по описа за 2011 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Постъпили са две касационни частни жалби от Е. Б. Б. чрез адв.С. В. и от Л. Ц. Б. чрез адв.М. Д. и адв.Е. М. срещу определение № 200 от 5.10.11г.по в.ч.гр.дело № 233/11г.на Апелативен съд- Бургас.С него е потвърдено определение № 1644/5.04.11г.по ч.гр.дело № 1221/11г. на Окръжен съд- Бургас,с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл.28 ЗОПДИППД на К. за отнемане на имущество,придобито от престъпна дейност срещу Л. Ц. Б. и Е. Б. Б.,за сумата 5 686 087 лв,чрез налагане на възбрани върху осем недвижими имота, запори на три бр. МПС и на банкови сметки.
Частните касационни жалби са депозирани в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирани страни.Приложени са изложения на основанията за допускане на касационно обжалване,в които жалбоподателите се позовават на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
В писмен отговор ответникът по жалбите К. заявява становище,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о., като прецени данните по делото намира следното:
По жалбата на Е. Б.:
В изложението към частната касационна жалба са формулирани следните въпроси: 1.съществува ли законова възможност за извършване на предварителна подготовка извън рамките на надлежно образуваното и започнало въз основа на решение по чл.13 ал.1 т.1 ЗОПДИППД производство по аналогия с процесуални норми,регламентиращи реда за провеждане на досъдебно наказателно производство; 2.може ли да се започне събиране на доказателства преди вземане на решение по чл.13 ал.1 т.1 и чл.15 ал.3 ЗОПДИППД за образуване на производство за установяване на имущество,придобито от престъпна дейност; 3.необходимо ли е в решението на К. да е указан срок за провеждане на производството съгласно предвиденото в чл.15 ал.2 ЗОПДИППД;4.следва ли да бъде изискана писмена декларация по чл.17 ЗОПДИППД от лицето,която дава възможност да се представят доказателства пред К. за законността на придобитото имущество; 5.следва ли К. за посочи в решението и мотивираното искане и наличните други източници на средства на бъдещите ответници по иска по чл.28 ЗОДПИПД ;6.преклузивен ли е срокът по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД ; 7.следва ли в самото мотивирано искане до съда да се посочи проверявания период.
На въпроси № 1,2,3,4 и 6 е дадено разрешение в решение № 87 от 29.01.10г.на ВКС по гр.дело № 369/09г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е прието,че обемът имущество,предмет на отнемане по реда на ЗОПДИППД,при наличие на предпоставките по този закон,се отнася до конкретни по обем и изяснени откъм придобивно основание имуществени права,с оглед на което е предвидена ограничената със срок по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД досъдебна проверка,извършвана от комисията по чл.12 от закона.Срокът обаче е предвиден, за да не се накърняват гражданските права на проверяваните лица извън необходимото преди искането да бъде внесено в съда,а не за да преклудира процесуалното или да погаси материалното основание на държавата да отнеме имущество,придобито от престъпна дейност.Самата проверка,предхождаща вземането на решение по чл.13 ал.1 т.3 ЗОПДИППД и сезирането на гражданския съд с мотивирано искане по чл.28 ал.1 ЗОПДИППД от страна на органа,се извършва с участие на лицето,чието имущество се разследва.При декларация по чл.17 ал.1 ЗОПДИППД /съответно при непредставяне на такава/ако проверяваното лице не посочи придобито имущество и не декларира конкретна придобивна сделка поради опущение или с умисъл,така и ако пропусне да посочи източник на средства от значение за законните му доходи,и в двата случая няма пречка обстоятелствата да бъдат заявени и установени в съдебния процес по реда на специалния закон.Обжалваното определение не се разминава по правни изводи с приетото разрешение на поставените въпроси.Съдът е отчел,че в производството по обезпечаване на бъдещ иск,каквото е настоящото,не се разрешава материалноправния спор по иска,който ще бъде предявен и преценката за допускане на обезпечението е обусловена само от първоначалната констатация за наличие на убедителни писмени доказателства за вземане на държавата.
По отношение на въпроси № 5 и № 7 не е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Въпросът за източниците на средства на жалбоподателите не е от тези,които се решават в производството по допускане на обезпечение.Рамките на това производство са очертани в разпоредбата на чл.391 ГПК.В тях съдът не решава въпроси по съществото на спора по иска,чието обезпечение се търси. Предположението,че имуществото е придобито от престъпна дейност може да бъде оборено чрез доказване законния източник на средства в производството по иска по чл.28 ЗОПДИППД.Въпросът следва ли в мотивираното искане на комисията да бъде посочен проверявания период не е разглеждан от въззивния съд и не е обусловил изводите му за допускане на обезпечение.
По жалбата на Л. Б.:
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката сочи основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК- разрешени от въззивния съд правни въпроси,решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Въпросите длъжен ли е съдът в производството по обезпечение на бъдещ иск да изследва редовността на искането на К. относно пълнотата на извършената проверка за доходите на проверяваните лица,както и трябва ли към момента на искането за допускане на обезпечение молителят да е направил логически изводи за несъмнена връзка между придобиване на конкретно имущество от конкретна престъпна дейност, не се разрешават в производството по допускане на обезпечение.Искането за налагане на обезпечителни мерки се мотивира съобразно конкретните обстоятелства, определящи обезпечителната нужда.По въпроса за обхвата на съдебната проверка в рамките на обезпечителното производство по бъдещ иск по чл.28 ЗОПДИПД Върховният касационен съд се е произнесъл с определение по ч.гр.дело № 654/08г.на ІІ г.о.,постановено по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК вр.с чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Съгласно установената практика,с която обжалваният съдебен акт е съобразен,проверката за вероятната основателност на бъдещия иск се извършва въз основа на писмените доказателства към молбата за допускане на обезпечителните мерки.В производството по чл.390 ГПК във вр.с чл.23 ЗОПДИППД съдът извършва преценка за вероятната основателност на бъдещия иск въз основа на доказателствата,събрани по реда на чл.18 ЗОПДИППД,без да се изследва истинността на отразените в тях обстоятелства,чието оспорване може да бъде извършено в производството по иска по чл.28 ЗОПДИПД.
На въпроса допустими ли са в обезпечителното производство по ЗОПДИППД доказателства,събирани от К. преди взимане на решение за образуване на производство по проверка имуществото на проверяваните лица е отговорено в цитираното по-горе решение № 87 от 29.01.10г.на ВКС по гр.дело № 369/09г.на ІІІ г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.
Въпросът попадат ли малолетните лица като трети лица,на които е прехвърлено имущество през проверявания период в приложното поле на чл.8 ЗОПДИППД предвид обстоятелството,че законът изисква знание у третото лице за придобито от престъпна дейност имущество не е обуславящ за изводите на въззивния съд,тъй като не е бил предмет на разглеждане във въззивното производство.
По изложените съображения настоящият състав на ІV г.о.на ВКС намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 200 от 5.10.11г.,постановено по в.ч.гр.дело № 233/11г.на Апелативен съд –Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.