3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№175
София, 10.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 1602/2014 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. З. Н от [населено място] против решение № 20 от 14.01.2014 г. по т.д. № 602/2013 на Варненски апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място], чрез пълномощникът си юрк. В. П. е на становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С представеното, в резултат на проведено производство по чл. 285 ГПК, изложение по чл.284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът Николова е посочила, че според нея са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Поставила е въпроса: „Дължи ли се договорна лихва след датата, на която кредиторът е упражнил потестативното си право и е обявил договора за кредит за предсрочно изискуем и противоречи ли на закона искане на кредитор за присъждане на договорна лихва след датата на обявяване на предсрочната изискуемост”.Същият въпрос е поставила и по отношение на дължимостта на наказателната лихва По отношение на така поставените въпроси страната е поддържала основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК, като е сочила, че били разрешени в противоречие със разрешенията дадени с решение № 1297 от 05.07.2012 г. по гр. дело № 1917/2012 г. на Районен съд-гр.Р., от което са цитирани части, съдържащи мотиви за недължимост на договорена възнаградителна лихва след обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Цитирани са и части от решение № 1554 /2012 г. на Варненски окръжен съд, относно недължимост и на наказателна лихва, която според състава имала характер на неустойка за забава, недължима при пълно неизпълнение, каквото било налице при обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Касаторът Николова е поддържала, че по въпросите били налице и предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, като е интерпретирала мотивите на ТР № 1/2009 г.. Лаконично е отбелязала, че по поставените от нея въпроси няма практика на ВКС и отново ги е повторила. Други доводи не са развити.
Поставените от касатора Николова въпроси са релевантни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но същите установяват само наличие на общо основание.
Касаторът Николова се е позовала на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, сочейки противоречие с две решения – на Районен съд Русе и на Варненски окръжен съд. Извършила е установяване за влизането в сила,обаче, само по отношение на решението на Русенски районен съд. По отношение на решението на Варненски окръжен съд не само липсва такова установяване, но и от справката направена от противната страна се изяснява, че това решение не е окончателно по спора, а производството по него все още е висящо.Т.е. същото не съставлява релевантно установяване на практика- арг. т. 3 ТР ОСГТК №1/09г.Или по вторият поставен въпрос няма доводи свързани с допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Страната не сочи и доводи свързани с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по този въпрос, тъй като не обосновава във връзка с лаконичното посочване че по него няма практика на ВКС, наличие на приложена от въззивния съд правна норма, която е неясна и непълна и съответно нуждаеща се от тълкуване, т.е. не е приложила възприетата от нея дефинитивност на основанието, съобразно ТРОСГТК № 1 /09г. към случая.
Изложените обстоятелства за противоречие на дадените от въззивния съд разрешения с решението на Русенския районен съд по отношение дължимостта на възнаградителна лихва в хипотеза на обявена предсрочна изискуемост на дълга, също не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като поставеният от страната въпрос е бил разрешен с постановеното по реда на чл.290 ГПК, решение № 99 от 01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г. на ВКС, І т.о., с което изрично е мотивирано, че при уговорена с договор за паричен заем / кредит/ предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси. Прието е още, в отговор на аналогичен на разглеждания въпрос, че упражняването на предоставено от договора право на предсрочна изискуемост не погасява уговорените задължения, както и не следва да се тълкува като отпадане на правото на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера, който то би имало и при добросъвестност на длъжника. След като поставеният от касатора въпрос е бил разрешен със задължителна за съдилищата практика, то и противоречието с казуална такава не обосновава довод за наличие основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, след като въззивният съд се е съобразил с тази задължителна практика. Нейното наличие изключва наличие и на основание по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 20 от 14.01.2014 г. по т.д. № 602/2013 на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: