Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
София, 10.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 14.03.2018 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3422 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. Д. и Н. А. К. срещу въззивно решение № 733 от 11.05.2017 г. по възз. гр.д. № 2490 /2016 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 3740 /27.10.2016 г. по гр.д. № 2543 /2016 г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени положителни установителни искове на жалбоподателите – ищци с правно основание чл.124,ал.1 ГПК срещу К. Ж. Н. и М. Н. Н. за правото на собственост върху два поземлени имота – овощни градини с площ 0.722 дка и 0.700 дка в землището на кв. В. на [населено място], индивидуализирани в решението, които представляват един общ имот с посочен идентификатор по кадастралната карта и кадастралния регистър на [населено място], р-н. Приморски, одобрени със заповед от 2008 г., изменена със заповед от 2012 г.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответниците – Т. В. ЕАД.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни К. Ж. Н. и М. Н. Н. в писмени отговори оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. (настояща чл.280,ал.3 ГПК) не съществува ограничение за касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.
Ищците основават претенциите си на твърдения за наследство.
Но от приложените по делото две дела с влезли в сила решения се установява, че между ищците и третото лице – помагач (Т. В. ЕАД ) е воден иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на процесния имот, който е отхвърлен, като е прието, че имотът е отчужден в полза на държавата през 1982 г.
С влязло в сила решение е отхвърлен иск на ищците срещу ответниците по чл.53,ал.2 ЗКИР, предявен на същото основание, като е прието, че към датата на одобряване на кадастралната карта през 2008 г. имотите не са собственост на ищците. В настоящото производство ищците не са ангажирали доказателства, различни от представените по предходните дела, които да обосноват положителен извод за правото им на собственост.
Жалбоподателите извеждат следните въпроси (предадени дословно), за които твърдят, че са процесуалноправни и материалноправни и че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – че осъществяват основания по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване:
1. При преценка на доказателствата, установяването на фактическите констатации и правни изводи изпълнил ли е съдът в необходимата степен императивните разпоредби на чл.236,ал.2 ГПК?
2. Изпълнил ли е съдът задължението си да посочи точно кои доказателства не обосновават положителен извод за право на собственост на жалбоподателите – ищци върху процесните имоти?
3. След като съдът е направил извод, че жалбоподателите – ищци не са ангажирали доказателства, различни от представените по предходните дела, които да доказват правото им на собственост, разместил ли е доказателствената тежест в процеса?
Въпросите не са правни, по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и приетото с т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, а представляват доводи за липса на мотиви, за необсъждане на доказателства и за неправилно приложение на последиците на правилото за разпределение на доказателствената тежест, т.е. представляват доводи за процесуални нарушения – за неправилност по чл.281,т.3 ГПК, които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
Правните въпроси се отнасят не до конкретни действия на съда по разглежданото дело и не до конкретни правнорелевантни факти по разглежданото дело, а до отделна хипотеза, каквато е очертана в определена правна норма. Съответно формулировките на процесуалноправните въпроси следва да съдържат питане какво следва или не следва да направи съда в дадена хипотеза, а не какво е следвало да направи по делото, защото отговори на въпроси като изведените (които не са правни) са възможни само след проверка на правилността на обжалваното решение, каквато не се извършва в производство по чл.288 ГПК, каквото е настоящото.
Като пример за изложеното: Доколкото третият въпрос може да бъде уточнен като правен както следва : когато (ако) съдът направи извод, че жалбоподателите – ищци не са ангажирали доказателства, които да доказват правото им на собственост, различни от представените по предходни дела, приключили с влезли в сила решения, с които са отхвърлени искове на ищците срещу третото лице – помагач с правно основание чл.108 ЗС за същите имоти и срещу ответниците с правно основание чл.53,ал.2 ЗКИР, основани на същите твърдения, разместил ли е доказателствената тежест в процеса?
Така формулиран въпрос е правен и видно от изложеното за мотивите на въззивния съд е обуславящ, но е разрушен в съответствие с установената практика по приложението на правилото на чл.154,ал.1 ГПК (а преди това на идентичното правило на чл.127,ал.1 ГПК от 1952 г.(отм.) за последиците от разпределението на доказателствената тежест.
Например решение № 422 от 13.03.2013 г. по гр.д. № 223/2012 г., г.к., І г.о. на ВКС и Решение № 254 от 10.03.2014 г. по гр.д. № 1526/2013 г., г.к., І г.о. на ВКС, с които е прието следното: Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили – чл.154 ГПК. За разпределението на доказателствената тежест е без всякакво значение каква процесуална роля заема страната, решаващо е каква правна последица страната претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните факти така и спрямо кои лица възникват техните правни последици.
Към това единствено за пълнота може да се добави, че в случая първоинстанционният съд в доклада си по делото е указал на страните, че няма обстоятелства, които не се нуждаят от доказване и е указал на ищците (жалбоподатели в настоящото производство), че носят доказателствената тежест относно твърдяните от тях права и факти, че са собственици на процесните имоти. Следва да се добави и че ищците не са имали възражения по доклада.
Поради изложеното не е осъществено основание по чл. 280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски.
А искането на насрещните страни жалбоподателите да им заплатят направените разноски в размер на по 1 000 лева е основателно и доказано с представените договори за процесуално представителство, в които е отразено уговарянето и заплащането на сумата.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 733 от 11.05.2017 г. по възз. гр.д. № 2490 /2016 г. на Варненския окръжен съд.
Осъжда М. П. Д. и Н. А. К. да заплатят на К. Ж. Н. сумата 1 000 (хиляда) лева, представляващи разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Осъжда М. П. Д. и Н. А. К. да заплатят на М. Н. Н. сумата 1 000 (хиляда) лева, представляващи разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.