О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
София, 10.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия І т.о. в публичното заседание на девети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 1308 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.47 и сл. ЗМТА.
Ищцата Н. Г. П. е предявила на 18.05.2017 год. молба за отмяна на основание чл.47 ал.1 т.2, т.4, т.5 и т.6 ЗМТА на постановеното на 29.09.2016 год. от Арбитражния съд към СДЮСП решение по арб.д. № 127/2016 год. С него е бил уважен иск с посочено правно основание чл.505 ТЗ за сумата 5833.85 евро, ведно със законната лихва и разноски, предявен от [фирма] срещу Н. П..
Искането за отмяна се основава на твърдението, че с арбитражната клауза, като компетентен да разреши спор по неизпълнението на договора е АС при Б. т.е. постановеното от АС при СДЮСП решение е постановено от арбитраж, който не е компетентен – чл.47 ал.1 т.2 ЗМТА; ищцата не е получавала съобщения за провежданото арбитражно производство и книжа по него, както и за арбитражното решение – чл.47 ал.1 т.4 ЗМТА. След приключване на арбитражното производство, ищцата узнала за него от връчената призовка за доброволно изпълнение; разгледан е и е разрешен спор по менителничен ефект, който е извън арбитражното споразумение – чл.47 ал.1 т.5 ЗМТА; образуваното арбитражно производство не е съобразено със споразумението на страните – чл.47 ал.1 т.6 ЗМТА.
Ответникът по молбата [фирма] в представено по делото писмено становище сочи, че молбата за отмяна е недопустима, като депозирана извън срока по чл.48 ал.1 ЗМТА, който е започнал да тече от 04.10.2016 год., когато лично и е връчено известие за решението или евентуално от 07.10.206 год., когато второ известие за същото решение и е връчено, чрез нейната майка. Най-късната дата на узнаване е 01.02.2017 год., когато призовката за доброволно изпълнение е връчена чрез работодателя на ищцата. Подържа и евентуално становище за неоснователност на иска. Позовава се на допълнителна декларация на Н. П., чрез която е изразила съгласие арбитражните спорове по сключения договор да бъдат разглеждани от АС при СДЮСП [населено място]. Счита, че конкретният спор е бил арбитрируем, Н. П. е била уведомена за арбитражното производство и арбитражното решение. Освен това, изпълнителният лист по който е образувано изпълнителното производство е издаден въз основа на арбитражно решение по спор, произтичащ от запис на заповед, а не от договор за индивидуален заем.
Становището на настоящия съдебен състав, че молбата за отмяна е недопустима, като депозирана извън срока по чл.48 ал.1 ЗМТА произтича от следното:
Твърдението по молбата за отмяна е, че правоотношенията между страните произтичат от сключен на 18.03.2016 год. „Индивидуален договор за заем” № SO-1825 за сумата 1278.23 евро със срок на договора 48 месеца; фиксирана годишна лихва 34.42 %; 48 месечни погасителни вноски по 5-.91 евро и общ размер на всички плащания 1223.98 евро. Безспорно е, а и от представените от ищцата доказателства е видно, че тя е извършвала плащания, съгласно договорения погасителен план. В чл.VIII.7 е предвидено, че всички въпроси във връзка с изпълнението на договора ще бъдат решавани чрез споразумение между страните, а ако такова не се постигне – от компетентния съд или от АС при Б.. От ответната страна е представена допълнителна декларация на Н. Г., че е съгласна всички спорове, породени от договор № SO-1825 да бъдат разрешавани от арбитражен съд [населено място] „Сдружение на добрите юридически и счетоводни практики”. Документът не е оспорен.
А. съд към „Сдружение на добрите юридически и счетоводни практики” (АС към СДЮСП) се е произнесъл с решение от 29.09.2016 год. Били са изпратени уведомления за решението по пощата, като върху едното известие (обратна разписка) е отбелязано, че е връчено лично на ищцата на 04.10.2016 год., а върху другото – на нейната майка на 07.10.2016 год. На тези известия се е позовал ответникът [фирма] в подкрепа на тезата си, че молбата е просрочена.
С молба вх.№ 10008 от 21.09.2017 год. Н. П., чрез процесуалните си представители е заявила, че оспорва двете обратни разписки. Конкретизирала е оспорването си относно разписката от 04.10.2016 год., като е заявила, че подписът не е неин. По отношение на разписката от 07.10.2016 год. оспорването е неконкретно. Налице е бланкетно позоваване на чл.193 ГПК без да се сочи дали се оспорва факта на връчването, качеството на лицето, което я е получило или обстоятелството дали то я е предало на ищцата. Доказателствените искания в същата молба касаят само известието/разписката от 04.10.2016 год. Производство по оспорване на този документ и събиране на доказателства по оспорването е проведено от съда и от заключението на назначената по делото графическа експертиза е установено, че подписът на получател не е на П.. Независимо, че експертизата е върху копие от документа, съдът приема, че доказателствената му стойност е опровергана.
Не е опровергано, обаче, връчването от 07.10.2016 год., чрез майката на ищцата – Р. С. П.. Не е опровергано и косвеното уведомяване за арбитражното решение, чрез призовката за доброволно изпълнение, връчена по реда на чл.46 ал.2 предл.2 ГПК, чрез работодателя. Това връчване е от 01.02.2017 год. И по отношение на двете дати, към датата на депозирането на молбата за отмяна – 18.05.2017 год. 3-месечният срок по чл.48 ал.1 ЗМТА е изтекъл и молбата за отмяна ще следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима.
На основание чл.78 ал.4 ГПК, на ответника ще следва да бъдат присъдени разноски в размер на 872.28 лв., съобразно заплатеното възнаграждение на адв. Д..
Предвид на горното, ВКС – Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението от 11.06.2018 год. с което е даден ход на делото по същество, вместо което постановява:
ОСТАВЯ без разглеждане молбата на Н. Г. П. за отмяна на основание чл.47 ал.1 т.2, т.4, т.5 и т.6 ЗМТА на постановеното на 29.09.2016 год. от Арбитражния съд към СДЮСП решение по арб.д. № 127/2016 год. и прекратява производството по делото.
ОСЪЖДА Н. Г. П. с ЕГН-[ЕГН] да заплати на основание чл.78 ал.4 ГПК на [фирма] с ЕИК-…… сумата 872.28 лв. (осемстотин седемдесет и два лева и 28 ст.).
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Търговска колегия в 1-седмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.