О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
София, 11.04.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на десети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова ч.т.д. № 2403 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 във вр. с чл.248,ал.3, изр. второ ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], [населено място] против Определение № 416 от 26.08.2016г. по в.т.д.№ 135/2016г. на Пловдивския АС, ТО, 3 състав, с което в производство по чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение с присъждане в негова полза и на разноските за предходното въззивно производство /в.т.д.№ 1485/2012г. на П./, решението по което, ведно с първоинстанционното, е било обезсилено от ВКС и делото е върнато за ново разглеждане.
С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Становището е, че след обезсилване на решението от ВКС, първоинстанционният съд се е произнесъл по разноските за касационната инстанция, а поисканите разноски за първото въззивно производство пред П. не са „разноски за водене на делото пред ВКС“; по тях следва са се произнесе въззивният съд при повторното разглеждане на делото пред него.
Писмен отговор от ищеца ДФ Земеделие не е постъпил.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Частната жалба е допустима и основателна. Произнасянето по същество по нея не е обусловено от наличието на предпоставките на чл.280 ГПК /т.24 от ТР № 6/2012 на ОСГТК на ВКС/.
Ответникът [фирма], в чиято полза е постановено решението по спора /предвид недопуснато от настоящия състав с Опрделение № 208 от 07.07.2017г. по т.д.№ 2404/2016г. касационно обжалване на решението по в.т.д.№ 135/2016г. на П., постановено при новото разглеждане на спора/, е поискал пред първоинстанционния съд – т.д.№ 318/2014г. на ОС Стара Загора, присъждане на разноски за адвокатска защита по това дело, както и разноските за адвокатска защита за първоинстанционното производство при първото разглеждане на спора – гр.д.№ 325/2010г. С решението по т.д.№ 318/2014г. ОС е присъдил разноските направени при първоначалното разглеждане на делото пред ОС /гр.д.№ 325/2010г./, разноските пред ВКС, както и разноските за второто първоинстанционно производството /т.д.№ 318/2014г./. В производството пред въззивната инстанция – по в.т.д.№ 135/2016г. по описа на АС Пловдив, ответникът е поискал, представяйки списък по чл.80 ГПК, да му бъдат присъдени както разноските за това производство, така и разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 13 680лв. по т.д.№ 1485/2012г. на П., решението по което е било обезсилено. С решението по в.т.д.№ 135/2016г. съставът на П. е присъдил разноски единствено за адвокатската защита за това производство. По молбата на дружеството по чл.248 ГПК, в атакуваното понастоящем определение е посочено, че поисканото възнаграждение за предходното въззивно производство е следвало да бъде поискано пред ОС при новото разглеждане на делото в производството по т.д.№ 318/2014г., а пред този съд са поискани други разноски, по които първоинстанционният съд се е произнесъл с решението си от 24.07.2015г. и с определението си по чл.248 ГПК от 20.01.2016г. Акцентирано е, че в производството по т.д.№ 318/2014г. пред окръжния съд не са били поискани разходите за предходното въззивно производство, от което е изведено, че въпросът за разноските, направени по в.т.д.№ 1485/2012г. е окончателно решен.
Определението е неправилно. При новото разглеждане на спора първоинстанционният окръжен съд не би имал основание да присъди и разноските за адвокатска защита, сторени пред въззивния съд, чието решение е било обезсилено /ведно с решението на първата инстанция/ и делото е било върнато за ново разглеждане. Възстановяването на разноските за защита за първото въззивно производство е обусловено от изхода на спора пред апелативния съд при новото му разглеждане и резонно такова искане страната е отправила не към ОС /т.д.№ 318/2014г./, а пред апелативния съд по в.т.д.№ 135/2016г. на Апелативен съд Пловдив. Поради това доводът, с който е отхвърлено искането по чл.248 ГПК, че тази разноски е следвало да бъдат поискани пред първоинстанционния съд при новото разглеждане на спора и че въпросът за разноските за предходното въззивно производство е „окончателно разрешен” е неправилен.
Разноските за защитата по в.т.д.№ 1485/2012г. по описа на АС Пловдив са доказани с приложено пълномощно от 28.08.2012г. и плащането им е доказано с фактура от 18.12.2012г. и две вносни бележки в посочения в списъка по чл.80 ГПК размер 13 680лв.
Изложеното обуславя отмяна на определението и уважаване на молбата на дружеството по чл.248 ГПК.
Поради изложеното ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 416 от 26.08.2016г. по в.т.д.№ 135/2016г. на Пловдивския АС, ТО, 3 състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК Решение № 203 от 22.06.2016г. по в.т.д.№ 135/2016г. на Пловдивския АС в частта за присъдените в полза на ответника [фирма], [населено място] разноски като ОСЪЖДА …. да заплати на [фирма] още 13 680 лв. /тринадесет хиляди шестстотин и осемдесет лева/ разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: