О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
София,11.04.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3755/2018 година по описа на ВКС, гражданска колегия и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. Г. Д. чрез процесуалния представител адв. А.К. е обжалвал въззивното решение на Окръжния съд Велико Т. № 168 от 24.04.2018 г.по въззивно гражданско дело № 850/2017г. в частта по иска с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.3 ГПК предвид предмета на делото в обжалваната част – установителен иск за собственост, поради което е процесуално допустима.
Ответниците Ц. П. К., С. С. Д., С. Д. П. и Й. Д. П. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
С въззивното решение в обжалваната част Великотърновският окръжен съд е потвърдил решението на Районния съд [населено място] № 34 от 28.06.2017г. по гр.д.№ 232/2016г., с което е прието за установено по отношение на Ц. З. Г., С. З. Н. и Д. Г. Д., че Ц. П. К., С. С. Д., С. Д. П. и Й. Д. П. са собственици на 1/2 ид.ч. от и дворно място цялото от 930 кв.м. съставляващо поземлен имот пл. № 113, за който имот е отреден УПИ …… в кв……. по плана на [населено място], [община] и на построената в дворното място от стопанска /второстепенна сграда/, и е отменен нот.акт № …./2015г. на нотариус К. К. с № 597 в регистъра на нотариалнта камара .
Въззивният съд е приел от фактическа страна въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, че процесният имот е принадлежал на общия наследодател на страните Н. П., починал през 1954г. Приживе той разделил ползването на дворното място на две части, между сина си З. Н. Е., наследодател на ответниците Ц. З. Г. и С. З. Н. и дъщеря си Й. Н. П., чиито наследници са ищците Ц. П. К., С. С. Д., С. Д. П. и Й. Д. П.. Те ползвали дворното място и стопанската сграда като помощни поради непосредствената им близост до жилищните им имоти. След смъртта на баща си, З. Н. Е. и Й. Н. П., заедно със съпрузите си установили съвместно владение върху дворното място и стопанската сграда, продължено след смъртта им от техните наследници до настоящия момент. През 1993г. Й. Н. П. и децата й Н. П. Д., Д. П. Д. и Ц. П. К. се снабдили с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за 1/2 от имота. През 2015г. дъщерите на З. Н. Е. Ц. З. Г. и С. З. Н. се снабдили с констативен нотариален акт на основание наследство и давностно владение на целия имот и го продали на Д. Г. Д.. Правните изводи на въззивния съд са, че вследствие на установеното съвладение, ищците се легитимират като собственици на основание придобивна давност на 1/2 от процесния имот. Ответниците Ц. З. Г., С. З. Н. също са придобили 1/2 ид.ч. Прието е за неоснователно възражението им за придобиване по давност на целия имот, тъй като те не са доказали в процеса, че са изменили основанието на своите фактически действия върху наследствения имот спрямо останалите наследници , както и че са започнали да упражняват владение за себе си в давностния срок, тъй като съвладението е продължило от 1954 год., до настоящия момент и фактическата власт на ищците не е отблъсната.
При тези мотиви на въззивния съд неоснователно се поддържа от касатора Д. Г. Д. в изложението по чл.284 ал.3 ГПК, че въззивното решение противоречи на приетото в ТР 1/2012г. на ВКС, ОСГК по правният въпрос следва ли съдът при спор относно осъществяване на давностно владение в условията на съвладение да изследва дали фактическата власт е започнала за другиго. Въззивният съд е изложил изрични и подробни мотиви, че след установеното съвладение през 1954 г. няма доказателства за отблъскване на фактическата власт на ищците, които са били активни при демонстриране на владелческите си действия. Тези мотиви са в пълно съответствие с приетото в посоченото тълкувателно решение на ВКС, че съвладението е разновидност на владението като при него фактическата власт се упражнява едновременно от две или повече лица, които държат вещта заедно като своя, а за всеки един от тях владението има самостоятелно действие. От това тълкуване следва, че когато владението се упражнява съвместно от две или повече лица, за да се придобие по давност целия имот от един или част от съвладелците , те следва да отблъснат фактическата власт на останалите, каквито доказателства по настоящото дело не са събрани.
Вторият правен въпрос, който е поставен в изложението за допускане на касационното обжалване за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба, също не обуславя приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, защото липсват необсъдени, относими към решаването на спора доводи и доказателства. Разпоредбите на чл. 59 З. /отм./ и чл. 200 ЗУТ , на които въззивниците са се позовали в жалбата, са приложими при владение на реални части от имот, а не при съвладение, насочено към придобиване на идеална части и необсъждането. По останалите доводи за началото на давностното владение, декларирането на имотите и упражняването на фактическа власт, въззивният съд се е произнесъл като е приел за безспорно установено по делото, че владението е започнало от 1954 г. и е продължило до предявяване на иска и по тези въпроси свидетелските показания не са противоречиви. Точната година на прокарването на пътя, който е разделил имотите на общия наследодател, за което се поддържа от касатора противоречие в показанията на свидетеля Д., не е решаващо за крайния извод на съда относно придобитите от страните права по давност, при безспорно установения факт за продължило владение повече от 60 години и заключението на експертизата, че имот пл.№ …, за който е отреден парцел VІ-… е заснет по плана на [населено място], одобрен през 1963г.
С оглед на изложеното, поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Разноски на ответниците не следва да се присъждат, защото не са поискани.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение Окръжния съд В. Т. № 168 от 24.04.2018 г. по въззивно гражданско дело № 850/2017г. в частта по иска с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: