О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
София, 15.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 1789 /2013 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от В. Г. В. против определение № 192 от 23.01.2013г. по ч. гр.д.№ 46/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 12.11.2012г. по гр.д.№ 15 325/2011г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима исковата молба, подадена от жалбоподателката против В. В. Л., малолетен, действащ чрез своята майка и законния си представител И. М. Л. с искане при условията на чл. 43 от СК /отменен/ във вр. с чл. 26, ал. Пр.1 ЗЗД да прогласи нищожност на декларация за припознаване на Владимир С. К. с нотариална заверка на подписа от 30.12.2008г., с която последния припознал роденото от И. М. Л. дете като свое биологично дете
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като отмененият СК от 1985г. е предвиждал възможност за заинтересовано лице да предяви иск, с който да оспори припознаването – чл. 38 СК от 1985г. Тъй като нотариално заверената декларация е подписана при действието на отменения СК, частната жалбоподателка счита, че тази възможност съществува за нея и не е преклудирана с новия СК.
В изложението към частната жалба са формулирани следните въпроси: 1. При действието на новия СК допустимо ли е оспорване на припознаване с твърдение за нищожност на декларацията за това поради противоречие с чл. 43 от отменения СК, във вр. с чл. 26, ал.1 пр.1 ЗЗД и 2. Тъй като нищожност може да се претендира от всяко заинтересовано лице без ограничение на срока, допустимо ли е прилагането директно на този текст, или следва да се приложи СК и кой – отменения от 1985г., или действащия сега от 2009г. По тези въпроси се твърди необходимост от произнасяне на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответниците по касация не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
В. Г. В. е единствен законен наследник на сина си В. С. К. починал на 29.03.2009г. Той е подписал декларация, с която е припознал В. В. Л., [дата на раждане] малолетен, действащ чрез своята майка и законния си представител И. М. Л.. Декларацията е нотариално заверена на 28.12.2008г. Към този момент брака между И. М. Л. и В. Г. Л. не е бил прекратен и е действала презумпцията за бащинство. След раждането на детето е постановен развод между тях и е оборен произхода от бившия съпруг. Отрицателният установителен иск – че съпругът на майката не е бащата на детето е уважен с решение от 12.04.2010г. Декларацията за припознаване е заверена преди това.
С предявения иск, исщата твърди нищожност декларацията на припознаване, подписана от сина й на основание чл. 43 от СК /отм./ във вр. с чл. 26, ал. пр.1 ЗЗД и иска съдът да прогласи нищожността на тази декларация за припознаване
За да потвърди определението, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима исковата молба, /вместо да бъде върната, съгласно формулировката на чл. 130 ГПК/, съдът е констатирал, че иска е предявен при действието на новия СК в сила от 01.10.2009г., който не съдържа аналогична норма на чл. 38 от отменения СК от 1985г. С нормата на чл. 66 от действащия СК е ограничен кръга на лицата, които могат да оспорват припознаването. Такива са само родителите до съставяне на акта за раждане и детето след навършване на 14 години. Отпаднала е възможността трети заинтересовани лица да оспорят припознаването. Ограничен е и кърът на лицата, които могат да оспорват бащинство, съгласно чл. 62 СК до майката, бившия и настоящия съпруг и детето. Тъй като нормите, които предвиждат право на иск са процесуални и защото те имат непосредствено действие, съдът е приел, че при действието на новия СК няма възможност за предявяване на иск за оспорване на припознаването от други лица дори да имат интерес освен предвидените в закона. Не е предвидена възможност за такова оспорване и за вече направените припознавания, а иска е предявен при действието на новия СК.
Двата поставени въпроса са относими към предмета на спора. Иск за прогласяване нищожност на декларация за припознаване по същество представлява оспорване на припознаване. Затова мотивите на съда са свързани и дават отговор на поставените два въпроса. Тези мотиви са съобразени с Р № 555/20.01.2011г. по гр.д.№ 633/2009г. ІІІ гр.о. и Опр.№ 225/21.03.2012г., с които се приема, че оспорване на припознаване е възможно само от посочените в чл. 66 СК лица – родители и припознатия. По първия въпрос не следва да се допуска обжалване, защото има съдебна практика, с която е съобразено въззивното определение.
Отговорът на първия въпрос е пряко свързан с отговора на втория въпрос, но по него съдът счита, че следва да се произнесе по чл. 280, ал.3 ГПК до колкото той не е бил предмет на цитираните два съдени акта, а друга съдебна практика не е известна на съда. Отделно от това, уредбата на припознаването и конкретно на възможността за оспорването му е променена с новия СК, което също обосновава необходимостта от произнасяне по поставения въпрос.
Действително нищожност на сделка, включително и едностранна може да се претендира от всяко заинтересовано лице без ограничение на срока. Заинтересованост обаче е налице когато прогласяването на нищожността ще се отрази върху правната сфера на претендиращия прогласяването й. При оспорване на припознаване това не е така, защото не е призната от новия СК възможност заинтересовано лице освен родителите и припознатият да оспорят припознаването. Нормите на СК са специални В частта за припознаването те уреждат и лични отношения и дерогират приложението на нормите за нищожност по ЗЗД. Приложими са правилата за унищожаемост, но само до колкото и както са уредени чл. 67 от СК. Неприложимо е правилото на чл. 38 от отменения СК, тъй като то е процесуална норма, уреждаща правото на иск. Ако за действителността на сделките се прилага правната материално правната уредба, която е в сила към момента на сключването им, за предявяването на иск е приложима процесуалната норма, която е в сила към момента на предявяване на иск, тъй като тя има непосредствено действие и преурежда процесуалните правоотношения освен ако не е посочено нещо друго в новия закон. В новия СК не е уредено нещо различно за възможността за оспорване на припознаванията, направени по отменения СК, поради което нормата на чл. 38 от отменения СК от 1985г. не създава право на иск за заинтересовано лице извън родителите и съпруга да оспорят припознаване.
Предвид отговорът на поставеният въпрос, обжалваното определение, с което предявеният иск е приет за процесуално недопустим е правилно и следва да се остави в сила. Ищцата няма право да оспорва припознаването, поради което не може иска за прогласяване нищожност на декларацията на припознаване, поради което предявеният иск е процесуално недопустим.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 192 от 23.01.2013г. по ч. гр.д.№ 46/2013г. на Софийски апелативен съд по частна касационна жалба подадена от В. Г. В.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 192 от 23.01.2013г. по ч. гр.д.№ 46/2013г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: