О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
София, 16,02,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
ч.т. дело №28/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на С. “ А. – Ц. , Д. ” – гр. С. против определение №1239/ 12.11.2009г. по ч.гр.д. №1070/2009г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – “ Г. И. ” Е. / в ликвидация/ – гр. С. е на становище, че касатора не установява предпоставките по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Жалбоподателят е обосновал искането по 274, ал.3 ГПК вр. чл.280, ал.1 ГПК, с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В тази връзка, след като е очертал предмета на процесуалноправен спор и след констатация, че липсва съдебна практика по конкретната хипотеза на чл.210, ал.2 пр.2-ро ЗЗД и съществуваща неяснота в този законов текст е сочил, че се поставят въпроси, които били от значение за точното прилагане на нормата. Така е поставен въпрос – може ли да се счита преклудирано правото на иск по чл.87, ал.3 ЗЗД вр. чл.210, ал.2 ЗЗД, когато окончателния договор е сключен по реда на 19, ал.3 ЗЗД и подробно е изложено разбирането на страната за разрешаване на този въпрос. Цитирано е и решение №331/09г. на ВКС, ІІ г.о., от чиито мотиви е избран пасажа свързан с приетото от ВКС,че при несъответствие на площта на имота, според разпоредбата на чл.210ЗЗД се обуславя наличие на основание за разваляне на договора, но не и грешка в предмета като основание за неговото унищожаване. В тази връзка е посочено че било налично “ частично” и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, мотивирано с изведената от решението практика,че хипотезата на чл.210 ЗЗД била различна от тази по чл.27 ЗЗД и възражението, основано на тези обстоятелства не касаело задължителните предпоставки по чл.19, ал.3 ЗЗД. Посочено е още, че предвид изложените доводи, неизяснени в практиката се явявали въпросите- как следвало да бъде отчитан началния момент на възникване на правото на иск по чл.210, ал.2 ЗЗД, непредявяване на правата на ищеца в процеса по чл.19, ал-.3 ЗЗД преклудира ли това право в производството по иск по чл.210 ЗЗД, привилигирован ли е купувача по обявения по реда на чл.19, ал.3 за окончателен договор, спрямо тези които са сключили договори с нотариален акт. Изложено е и разбирането на страната за съдържанието на нормата на чл.210 ЗЗД и са поставени общо въпроси формулирани като – обективни или субективни са предпоставките на правото на иск, следващи от обстоятелства по чл.210 ЗЗД и т.н. По отношение на алтернативно съединение иск по чл.124 ГПК са поставени въпросите относно тълкуването на чл.210 ЗЗД- като понятието:” отказ на купувача от договора”, което предпоставяло поставянето и на други въпроси – следвало ли в текста на чл.210, ал.2 ЗЗД да се счита, че е налична трета “ алтернатива”, а именно – или доплащане на увеличението в цената или разваляне на договора”. Поставени са и други такива въпроси, несвързани с мотивите на обжалваното определение.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Формулираните от него въпроси са общо поставени без конкретна относимост към решаващият извод на въззивния съд. Но дори и някои от тях да бъдат приети за релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, то поставянето им съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване, което е част от фактическия му състав тъй като релевантния въпрос следва да бъде разрешен в една от изчерпателно изброените хипотези на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК. В тази връзка не обосновава извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК/ неправилно квалифицирано по т.1/ соченото противоречие с решение на ВКС, не само поради това, че негов предмет е иск за унищожаване на предварителен договор, поради грешка по реда на чл.27 ЗЗД и иск за прогласяване нищожност на предварителен договор по чл.26 ЗЗД, но и поради липса на идентитет на разрешените с него въпроси и тези с обжалваното определение, разглеждащо допустимост на иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД- за разваляне договор за покупко-продажба на недвижим имот, предявен от продавача, поради виновно неизпълнение на задължение на заплащане от купувача на цена определена от ищеца по чл.210, ал.2 ЗЗД, както и алтернативен иск по чл.124, ал.4 ГПК – за признаване за установено, че от страна на купувача е наличен отказ от предварителен договор за покупко-продажба на същия недвижим имот. Изложените доводи, свързани с неправилност на определението, са относими към разрешаването на процесуалноправния спор, но ирелевантни към предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на обжалвания акт, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. С оглед разгледаното правно съдържание на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Нормата на чл.210 ЗЗД регламентира защитата на купувача при продажба на недвижим имот, в хипотеза на общо определена цена и пространство, различно от посоченото в договора с повече или по-малка от 1 / 10 от действителната площ. Нормата урежда детайлно правата на купувача в тази хипотеза, като за продавача регламентира единствено възможност да иска увеличение на цената, когато той е констатирал тази разлика. Следователно, всички въпроси на касатора, свързани със защитата на купувача нямат правно значение, тъй като той е бил продавач по сделката, а правата му- както материалноправни, така и процесуалноправни в качеството му на такъв са ясно очертани от нормата на чл.210 ЗЗД- той е разполагал единствено с възможност да иска увеличение на цената като право на купувача, а не императивно заложено задължение и в този случай е да се откаже от договора. Или изложените доводи не само не са относими към очертаната от чл.280, ал.1, т.3 ГПК хипотеза, но и някои от тях излизат извън предмета на делото.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и обжалвания съдебен акт не следва да бъде допуснат до касационно обжалване. На основание чл.78, ал.3 на ответника по частната касационна жалба следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 1440лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение№1239/ 12.11.2009г. по ч.гр.д. №1070/2009г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА С. “ А. – Ц. , Д. ” – гр. С. да заплати на “ Г. И. ” Е. / в ликвидация/ – гр. С. направените в настоящето производство разноски в размер на 1440лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: