Върховен касационен съд Стр. 4
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№175
София, 17.03. 2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 738 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. В. чрез адвокат Н. Я. срещу решение № 733/05.05.2010 г. на П. окръжен съд /ПОС/ по гр.д. № 1112/2008 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи всички хипотези на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответниците по жалбата: [фирма] и [фирма] оспорват допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмени отговори.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред П. районен съд /П./ е предявен иск от Т. В. срещу [фирма] с променена фирма на [фирма] и [фирма] по чл.135 ЗЗД за прогласяване относителна недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 12.04.2007 г. между първия ответник като продавач и втория ответник като купувач с нотариален акт № 100, том 1-ви, рег. № 3119, дело № 100/2007 г. на нотариус С. П.. Искът е отхвърлен от П., чието решение е потвърдено от ПОС. ПОС е приел, че ищецът не е кредитор на първия ответник по отношение дължима му от него стойност на дружествен дял като изключен съдружник в [фирма], сега Х.” ЕООД, тъй като междувременно решението на ОС на дружеството за изключване на Т. В. като съдружник на [фирма] е отменено на основание чл. 74 ТЗ с влязло в сила решение по т.д. № 127/2007 г. на ПОС. По отношение на второто претендирано вземане в размер на 35755 щ.д. с левова равностойност 56523.29 лв. е прието, че ищецът е кредитор на първия ответник, тъй като е осигурил тази сума за придобиването на процесния имот от първия ответник и последвалата продажба на същия имот на втория ответник уврежда ищеца. Но не е установено знание от страна на купувача – лицето, с което първият ответник е договарял процесната сделка, а именно управителя на втория ответник [фирма]. Доказателства в тази насока не са ангажирани от ищецът, а „знанието не може да се извлече от анализа на счетоводната документация” на двете ответни дружества и констатациите на извършените СТЕ.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Настоящият състав на ВКС счита, че въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът не формулира въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а излага доводи за процесуални въпроси, „които налагат намеса на ВКС чрез процедурата на касационната проверка”, а именно: 1. „Извършена ли е самостоятелна проверка на обжалвания първоинстанционен акт, когато съдебният състав само е преповторил мотивите на първоинстанционния съд”; 2. „Как доказва своите твърдения и възражения ответникът по спора – при условие на пълно и главно доказване или е достатъчно той да оспори заявеното от ищеца”; 3. „Какви доказателства – само преки или и косвени, могат да обосноват знание за увреждането по чл.135 ал.1 изреч.2-ро ЗЗД”;
В изложението на касатора няма формулиран въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, обуславящ изхода на спора както изисква и т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Изложени са вижданията на самия касатор по отношение някои въпроси в обхвата на спора без конкретна връзка с постановеното решение и мотивите на ПОС по него. ПОС е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил своите съображения за същите като е посочил защо приема липса на знание за увреждане относно второто вземане, по което касаторът е кредитор на първия ответник. Посочено е още и защо е приел, че касаторът не е кредитор на първия ответник по отношение на вземането за дължима му от него стойност на дружествен дял като изключен съдружник в [фирма], сега Х.” ЕООД. При такава конкретно установено фактическа обстановка от събраните по делото доказателства, обсъдени от ПОС и при изложени съображения за същите, няма място за отговор на въпроси, лишени от конкретика. Не е налице и допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Приложената съдебна практика не обуславя приложение на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК както поради липса на формулиран въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, така и поради липса на обективна идентичност между казусите по настоящото дело и приложените решения. Отхвърлянето на иска на касатора само по себе си не е основание за наличие на такова противоречие по смисъла на действащия ГПК /чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК/, макар че именно негативният резултат мотивира касатора за касационно обжалване. Разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е налице когато има неяснота по отношение на определени правни норми и е нужно тълкуването им, когато е необходима промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика по тяхното приложение или осъвременяване на тълкуването на определени правни норми и съдебната практика по прилагането им /т.4 от ТР № 1 /2010г. на ОСГК и ТК на ВКС/. В случая тези предпоставки не са налице.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че така предявената касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПОС. Съдът не присъжда разноски на ответните страни, макар да има искане от [фирма], поради липса на доказателства да са сторени разноски от [фирма] пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 733/ 05.05.2010 г. на П. окръжен съд по гр.д. № 1112/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.