О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
София, 19.03. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1080/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Г., К. Г. Ж., В. К. Ж., Ж. К. К., Х. Я. Х., М. Я. Д., Я. Д. Я., Н. Д. Ц., всички чрез пълномощника им адвокат Д. И., срещу въззивно решение от 28.04.2011г. по гр.д. №943/2010г. на Бургаския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за постановяване в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Въпросите са : Губи ли се правото на собственост върху площи, за които е предвидено отчуждаване по улична регулация, ако не е предвидена отчуждителна процедура и не е заплатено обезщетение, нито е установен конкретен момент за завземане на имота преди изменението на чл.39,ал.1 ЗПИНМ/ред.1956г./ .Твърди се, че като е приел, че с влизане в сила на заповедта за одобряване на ЗРП през 1955г., настъпва и отчуждителното действие на уличната регулация, без да съобрази, че процедурата по отчуждаването на недвижимите имоти е детайлно регламентирана в ППИНМ, въззивният съд е решил въпроса в противоречие с практиката на ВКС.Въззивният съд не е преценил доколко са били спазени изискванията на ППИНМ за завземане на отчуждения имот, в т.ч. дали на Х. П. е било изплатено обезщетение, при липса на документи,удостоверяващи плащането. Приложима ли е нормата на чл.39,ал.1 ЗПИНМ в първоначалната и редакция, действала до изменението /Дв,бр.54/06.07.1956г./ при неприложен план.
Ответникът по касация не изразява становище по реда на чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение №2/12.02.2010г. по гр.д.№689/2007г. на Несебърския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. Х. Г., К. Г. Ж., В. К. Ж., Ж. К. К., Х. Я. Х., М. Я. Д., Я. Д. Я. и Н. Д. Ц. срещу [община], иск с правно основание чл.108 ЗС предаване владението върху поземлени имоти : ид.№53045.501.307 с площ на 75 кв.м., ид.№ 53045.501.306 с площ от 40 кв.м., 400 кв.м. ид. ч. от имот ид.№ 53045.501.308 с площ на целия имот 464 кв.м., 900 кв.м.ид.ч. от ид.№ 53045.501.438-целият с площ 2656 кв.м., 50кв.м. ид.ч. от ид.№53045.501.435 с площ на целия имот 2505 кв.м., 50кв.м.ид.ч. от ид.№53045.501.439 с площ на целия имот от 1408 кв.м.
Въззивният съд е приел, че ищците са наследници на Х. П., поч.1977г.С нотариален акт №78/1965г. той е бил признат за собственик на основание давностно владение на дворно място от 1400 кв.м., имот пл.№219,кв.36 по плана на [населено място]. Ответната община е оспорила придобивното основание на наследодателя с твърдението, че имотът е бил държавен.От техническата експертиза въззивният съд е приел, че в първия одобрен през 1955г. ЗРП е заснет имот с пл.№219., записан в разписния лист като двор на Х. П.. По регулацията за него не е бил отреден самостоятелен парцел, а попадал в терен, отреден за здравен дом и улица. Не е доказано към 1955г. П. да е бил собственик на имота и последният да е бил отчужден от него, тъй като липсва титул за правото на собственост на някое правно основание. По плана от 1955г. за [населено място] имот пл.№219,кв.36 е попадал в терен, отреден за обществени мероприятия.С влизане в сила на ЗРП от 1955г. е настъпило отчуждителното действие на регулацията – чл.39 ЗПИНМ/ред. Изв.,бр.227/1949г./. Съобразно същата недвижимите имоти, отредени съгласно улично-регулационните планове за мероприятия на народните съвети, другите държавни учреждения, предприятия и кооперации, както и недвижимите имоти придадени към парцели на трети лица по ДРП, се считат отчуждени по силата на самата регулация. Независимо от изплащане или не на обезщетение , при отчуждаване на частни имоти за мероприятия по улично-регулационен план, те се считат отчуждени с влизане в сила на заповедта за одобряване на плана, докато задължението за обезщетение остава само облигационна последица.Упражняваната след 1955г. фактическа власт от П., въпреки липсата на доказателства по делото за това, не би могла да го направи собственик. Имотът е станал държавна собственост, която не е могла да бъде придобита по давност, съгласно чл.86 ЗС, независимо от периода, в който е упражнявана фактическа власт. Без значение е обстоятелството, кога е извършено отбелязването „отчуждава се” върху разписния лист към плана от 1955г. Към 1965г. П. не е могъл да придобие имота по давност, поради което и неговите наследници нямат права върху същия.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. В разглеждания случай посочените от касатора правни въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване. Това е така, защото нямат обуславящо значение за изхода на делото.Те не кореспондират с решаващите изводи на въззивния съд, който е приел, че е недоказано наследодателят на ищците да е бил собственик на имота към момента на отчуждаването му през 1955г., а осъществената фактическа власт след това върху държавен имот не е могла да го направи собственик на основание придобивна давност поради забраната на чл.86 ЗС. При това положение удостоверяването в представения констативен нотариален акт е оборено. Ирелевантно е плащането на обезщетение. След като не е доказано, че отчуждаването е извършено от наследодателя на ищците, че той се е легитимирал като собственик на имота към този момент, то е без значение въпросът за прилагане разпоредбата на чл.39,ал.1 ЗПИНМ. Ето защо посочените съдебни решения са неотносими към хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 28.04.2011г. по гр.д. №943/2010г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: