3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
София,19.07.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Б. Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д. №3105/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Районна потребителна кооперация”–гр.Б. срещу решение №1829 от 29.04.2015г., постановено по в.гр.д. №113/2015. по описа на Благоевградски окръжен съд.
В касационната жалба, депозирана в деловодството на Благоевградски ОС на 10.07.2015г., се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се, че въззивният състав неправилно е приложил разпоредбата на чл.59 ЗЗД без да съпостави увеличената стойност на имота с реално направените от ищеца разходи за претендираните подобрения. Същевременно се твърди , че част от строително-монтажните работи са направени от наемателя за негово удобство, поради което имат характер на луксозни подобрения, които не следва да се заплащат от наемодателя. Претендира се отмяна на обжалваното решение в частта му, с която е признато за установено по реда на чл.422 ал.1 ГПК, че касаторът дължи на ищеца [фирма] сумата 14 777 лв.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя три материалноправни въпроса, свързани с приложението на разпоредбата на чл.59 ЗЗД, за които въпроси твърди че са налице допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника по касация [фирма] – [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е недопустима като подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Предмет на спора, образуван по исковата молба на [фирма] против „Районна потребителна кооперация” – Б., е установителен иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземането на дружеството-ищец към ответното дружество общо в размер на 16 873.51 лв. – стойността на извършени подобрения от ищеца в собствения на ответника имот – търговско помещение, представляващо магазин за промишлени стоки. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че ищецът е бил пренаемател на магазина от наемателя [фирма] от м.ноември 2008г. до 10.09.2011г. , че е ползвал магазина за осъществяването на търговска си дейност – продажба на фаянсови и теракотни плочи, обзавеждане на бани и др., както и че през времето, през което дружеството-ищец е държало обекта, същото е извършило подобрения в него на значителна стойност.
Ищецът [фирма] има качеството на търговец. Спорът с правно основание чл.59 ЗЗД произтича от държането на помещение, предназначено и ползвано за търговска дейност. От изложеното следва, че в настоящото производство ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане с цена на иска по-малка от 20 000 лв. Съобразно изменението на чл.280 ал.2 т.1 ГПК /ДВ бр. 50 от 3.07.2015г. в сила от 7.07.2015г./ производството по тези дела е двуинстанционно. Съгласно пар.14 от ПЗРЗИДГПК /ДВ бр. 50 от 3.07.2015г. / подадените преди влизането в сила на този закон касационни жалби се разглеждат при досегашните условия и ред. В случая касационната жалба е подадена след 7.07.2015г. /т.е след влизане в сила за изменението на чл.280 ал.2 ГПК/, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.280 ал.2 т.1 ГПК в сегашната й редакция.
Без значение за определяне характера на делото като търговско е обстоятелството, че основанието на иска е извъндоговорно по чл.59 ЗЗД / ищецът претендира подобренията в магазина в качеството му на пренаемател без съгласието на първоначалния наемодател/. Меродавно за приложението на чл.280 ал.2 т.1 ГПК е обстоятелството, че вземането на ищеца-търговец произтича от държането на помещение, предназначено и ползвано за търговските цели на дружеството /в този смисъл Определение№9/21.01.2012г. по т.-д.№3/2012г. на ВКС, І т.о./. Налице е непротиворечива съдебна практика /Определение №55/16.02.2015г. по т.д.№390/2015г. на ВКС, І т.о. и др./, според която понятието „търговско дело” по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК е с по-широко съдържание от понятието „спор по търговска сделка”. В понятието търговско дело се включват и споровете, които функционално са обусловени от осъществяваната търговска дейност от търговеца, какъвто е случая при извършени подобрения в наето магазинно помещение.
Мотивиран от горното и на основание чл.280 ал.2 т.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Районна потребителна кооперация”–гр.Б. срещу решение №1829 от 29.04.2015г., постановено по в.гр.д. №113/2015. по описа на Благоевградски окръжен съд.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на Търговската колегия на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :