О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
С о ф и я 02 ноември 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в з а к р и т о заседание на 01 н о е м в р и 2011 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
като съобрази становището на прокурора Красимира Христова-Колова,
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
ч.н.дело № 2667/2011 година.
Производството е по чл.44, ал.1 от НПК по повдигнат от Софийския районен съд спор за подсъдност на частно наказателно дело, образувано след препращането му от районен съд-Благоевград, във връзка с искане от директора на ТД-Благоевград на К. за разкриване на сведения, представляващи банкова тайна, в посочените по списък банки и такива по смисъла на чл.35, ал.6, т.4 от ЗПФИ и чл.133, ал.5, т.2 от ЗППЦК, засягащи безналични ценни книжа, регистрирани при Централния депозитар АД, за обследваното лице за обезпечаване на производство по ЗОПДИППД.
Писменото становище на прокурора от Върховната касационна прокуратура е, че Софийският районен съд неоснователно оспорва компетентността си да разгледа и реши делото.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното :
Делото като частно гражданско е било образувано пред Благоевградския районен съд като ч.гр.д. № 2572/2011 г. за произнасяне по искането на директора на ТД-Благоевград на К., основаващо се на чл.19 от ЗОПДИППД. С определение № 6611 от 07.09.2011 г. производството по делото е било прекратено и то е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд, който бил компетентен да разгледа и реши делото, по аналогия на правилото на чл.36, ал.1, вр.ал.3 от НПК, позовавайки се и на определение на ВКС-ІІІ н.о.
Образувано вече като частно наказателно дело под № 18018/2011 г. в Софийски районен съд-96 н.с., с определение от 17.10.2011 г. производството по делото е прекратено и е повдигнат пред ВКС спор за подсъдност на основа на разбирането, че в производството по чл.19 от ЗОПДИППД не се прилагат правилата на НПК, без обаче да се конкретизира правилото, според което следва да се определи местната подсъдност на делото.
ВКС намира становището на съдията-докладчик от Софийския районен съд за повдигнатата препирня за местната подсъдност на делото за неправилно и незаконосъобразно по няколко съображения, още повече и вън от неговата компетентност като наказателен съд.
На директорите на териториалните дирекции на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, като орган по чл.12, ал.10 от ЗОПДИППД, е предоставено в чл.19 от същия закон правото “да поискат от съда разкриването на банковата тайна и тайната по чл.35, ал.1 от ЗПФИ и чл.133 от ЗППЦК, когато това е необходимо за целите на този закон” (ЗОПДИППД, бел.ВКС), както е в случая по настоящето дело. Това е необходимо, за да може да се реализират правомощията им по чл.13, ал.1, т.1-3 от ЗОПДИППД – да се установи, да се обезпечи и да се направи мотивирано искане до окръжния съд по постоянния адрес на обследваното физическо лице или по адреса на седалището на юридическото лице за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито по престъпен начин. Това производство не е и не може да бъде приравнено на наказателно производство по смисъла на НПК, нито пък тези органи – на органи на досъдебното производство, дори и когато придобиването на имуществото на значителна стойност е резултат от престъпна дейност, предмет на разследване и наказателно преследване на обследваното физическо лице, за което в съответствие с изискванията на чл.21 от закона комисията е сигнализирана от органите на досъдебното производство за започнало наказателно производство за престъпление от посочените в чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД. В този закон е посочен съдът, пред когото се правят исканията за налагане на обезпечителни мерки и за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност и това е окръжният съд по постоянния адрес на обследваното физическо лице или по местонахождението на недвижимия имот с най-висока данъчна оценка, което става при условията и по реда на ГПК (чл.22, ал.1 и 2 от закона), като мотивираното искане за отнемане “има действие на искова молба” (чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД). Липсва обаче разпоредба, която да уточнява местната компетентност на съда, разрешаващ разкриването на банковата тайна и тайната по чл.35, ал.1 от ЗПФИ и чл.133 от ЗППЦК, последният препращащ към реда на чл.35, ал.6 и 7 от ЗПФИ. Именно в ал.7 на чл.35 от ЗПФИ е посочено, че по такова искане се произнася “районният съдия” с “мотивирано решение в закрито заседание не по-късно от 24 часа от постъпването му, като определя срока за разкриване на сведенията по ал.2. Решението на съда не подлежи на обжалване.”. Тези разпоредби не следва да се тълкуват и прилагат откъснато една от друга, а те имат значение и относно компетентността на съда, и при какви условия, и по какъв ред той се произнася по искания за разкриване на гарантираните и от Конституцията на РБ на българските граждани тайна на влога им и на притежаваните от тях други финансови средства.
Безспорно е, в наказателното производство по искания на прокурора или на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице за обезпечаване на глоба, конфискация и отнемане на вещи в полза на държавата и за обезпечаване на бъдещ или предявен граждански иск се произнася съответният първоинстанционен наказателен съд, при условията и по правилата на чл.72, чл.73 от НПК или съдът, който разглежда наказателното дело. Когато тези искания се разглеждат на фаза досъдебно производство спрямо обвиненото лице, то тогава се образуват, на основание чл.89, ал.1, т.1, б.”в” от Правилника за администрацията на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища (“по всички искания към съда в досъдебното производство”), частни наказателни дела и при оспорване на местна подсъдност между съдилищата компетентен да се произнесе е ВКС, в съответствие с чл.44, ал.1 от НПК.
Когато обаче за нуждите на производството по ЗОПДИППД, което безспорно (като съдебно производство) е “исково”, компетентни да се произнесат са посочените по-горе съдилища – окръжният съд по искания за налагане на обезпечителни мерки и по мотивирани искания за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност; и районният съд – по искания за разкриване на тайната на влога и на финансовите средства на обследваното лице. Последният по аналогия следва да се определи като съответен на “постоянния адрес в страната” на това лице, а не да се обвързва с правилата на чл.36 от НПК при провеждане спрямо него на наказателно преследване за някое от престъпленията по чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД. За този извод следва да се изходи и от целта на отправеното искане – да се добие информация за имуществото на лицето, за да може да се предприеме налагане на обезпечителни мерки и за мотивиране на искане за отнемането му, когато се установи престъпния му (пряк или косвен) произход. В такива случаи, съгласно чл.89, ал.1, т.2, б.”б” от цитирания Правилник, се образуват частни граждански дела, както това е сторил Благоевградският районен съд.
Повдигнатият от Софийския районен съд спор за местната подсъдност на делото обаче не може да бъде разгледан и разрешен от настоящия състав на първо наказателно отделение на наказателната колегия на Върховния касационен съд, защото : 1) неправилно делото е било образувано в СРС като частно наказателно дело; 2) не се касае за искане от орган на досъдебното производство по НПК, нито такова по чл.35, ал.6, т.1 от ЗПФИ или по чл.133, ал.5, т.3 или 4 от ЗППЦК, вр.чл.35, ал.6 и 7 от ЗПФИ; 3) съгласно чл.28, ал.5 от ЗОПДИППД, установяването на такова имущество става по реда на чл.124, ал.5 от ГПК, а не по НПК; 4) съгласно чл.122 от ГПК, спорове за подсъдност между съдилищата се разрешават от общия им по-горен съд, а когато те са от районите на различни по-горни съдилища, то компетентен е “по-горният съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото”. ВКС – ГК може да се намеси само при спорещ апелативен съд или когато по правилата на главата за подсъдността в ГПК не може да бъде определен компетентният съд.
Поради това настоящият състав на ВКС намира, че не е компетентен да се произнесе по поначало неправилно повдигнатия пред ВКС-НК спор за подсъдност от Софийския районен съд и делото следва да се препрати по компетентност за произнасяне на Софийски градски съд – гражданска колегия.
Водим от тези съображения и на основание чл.32, т.3 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по н.д. № 2667/2011 г. по описа на Върховния касационен съд – Първо наказателно отделение.
ИЗПРАЩА прекратеното ЧНД № 18018/2011 г. по описа на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, по компетентност на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ за произнасяне по искането на Софийския районен съд за промяна на местната подсъдност на делото.
ПРЕПИСИ от определението да се изпратят на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН и на БЛАГОЕВГРАДСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :