1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
гр.София, 20.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4219/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 4009 от 16.05.2016 г. по гр.д.№ 10166/ 2015 г. С него частично е потвърдено и частично е отменено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 53013/ 2014 г. и като краен резултат Б. В. Б. е осъдена да заплати на касатора по иск, квалифициран по чл.92 ал.1 ЗЗД, 3 035,45 лв – неустойка по договор за обучение за придобиване на специалност от 16.05.2011 г., със законната лихва от 01.10.2014 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 9 106,35 лв искът е отхвърлен и е разпределена отговорността за разноските по делото.
М. обжалва решението в отхвърлящата иска му част, а Б. Б. не е подала касационна жалба, поради което в частта, в която искът е уважен до размер 3 035,45 лв, въззивното решение е влязло в сила.
От изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК следва да бъдат уточнени, съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС, материалноправните въпроси подлежи на намаляване при условията на чл.92 ал.2 ЗЗД неустойка, която се дължи на основание чл.11а ал.9 от Наредба № 34/ 29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването (Наредба № 34, сега отменена) и може ли при намаляването да се пренебрегне наказателната функция на неустойката и наличието на крайна сума при начисляването й. Счита, че тези въпроси са разрешени в обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната по касация страна оспорва жалбата като поддържа, че жалбоподателят не е формулирал конкретни правни въпроси като общо основание за допускане на обжалването, нито е налице допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно.
За да уважи частично предявения иск, въззивният съд е приел за безспорно между страните по делото, че на 16.05.2011 г. ответницата е сключила с У. „Н. И. Пирогов” договор за придобиване на специалност по спешна медицина, съгласно Наредба № 34 (отм.). Придобиването на специалността е финансирано от държавата със сумата 3 035,45 лв до 07.05.2013 г., когато по писмено заявление на ответницата специализацията е прекратена. В договора е уговорено в тази хипотеза ответницата да заплати в трикратен размер сумата, с която обучението й е финансирано, в същия смисъл е и разпоредбата на чл.11а ал.9 Наредба № 34 (отм.). От правна страна съдът извел, че договорът е такъв по чл.234 КТ и че за него се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство. По естеството си клаузата, задължаваща ответницата да плати в трикратен размер сумата за финансиране на обучението, след като специализацията е прекратена по нейно искане, е неустоечна. За нея е приложима разпоредбата на чл.92 ал.2 ЗЗД и доколкото ответницата е възразила за прекомерността й, съдът дължи проверка налице ли са основания за намаляване на неустойката. Като съобразил реално настъпилите вреди към момента на изпълнението на договора и ги съпоставил с размера на уговорената неустойка, съдът намерил, че последният не съответства на принципа на справедливост, прекомерен е и намалил неустойката до размера на установените вреди.
Неоснователно ответницата поддържа в отговора срещу касационната жалба, че в изложението на М. по чл.284 ал.3 т.1 ГПК няма формулирани правни въпроси, по които да се допусне касационното обжалване. Такива въпроси изложението съдържа, а тяхното уточняване и прецизиране от касационния съд е допустимо, при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Поставените въпроси са включени в предмета на делото и са разрешени от въззивния съд, но не в противоречие, а в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. Според тази практика договорите по чл.229 и чл.234 КТ пораждат граждански правоотношения, за които са приложими общите правила на ЗЗД, включително нормата, позволяваща намаляване на неустойката поради прекомерност. Без значение е обстоятелството, че неустойката е предвидена в договор, който се сключва въз основа Наредба № 34 (отм.). Наличието на специални норми, уреждащи договора за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, не променя неговия гражданскоправен характер и не дерогира общите правила по ЗЗД за неизпълнението на задълженията. При приложението на чл.92 ал.2 ЗЗД въззивният съд е съобразил указанията, дадени с Тълкувателно решение № 1/ 2010 г. на ОСТК, че наличието на крайна сума при начисляването на неустойката не е абсолютен критерий, които да препятства възможността за намаляването й.
По тези съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 4009 от 16.05.2016 г. по гр.д.№ 10166/ 2015 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА М., [населено място], да заплати на Б. В. Б., Е. [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] 500 лв (петстотин лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: