О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
С., 20.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 15.02.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4040/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№8485/2016г. ,подадена от М. А. П.,С. Д. П.,Н. Х. Ц. и А. Д. Ц.,чрез пълномощника им адвокат Е. В. Д.,против решение №855/26.04.2016г. на Софийски апелативен съд,първи граждански състав,постановено по гр.д.№4137/2015 по описа на съда,с което се отменя решение от 07.08.2015г. постановено по гр.д.№695/2014г. по описа на Врачански окръжен съд,като вместо него е постановено:признава за установено по отношение на М. А. П.,С. Д. П., Н. Х. Ц. и А. Д. Ц.,че В. К. М. е собственик въз основа на давностно владение на описаните в решението недвижими имоти.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон,в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба В. М.,чрез пълномощника си адвокат К. И.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че по предявените от ищеца положителни установителни искове за собственост върху процесните имоти,последният се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност въз основа на упражнявана постоянно и необезпокоявана фактическа власт за периода 1995г-2006г.,с намерение за своене спрямо приобретателите на имота и последващите такива.Съдът е посочил,че по делото безспорно е установена идентичността на спорните имоти с имотите,за които към 1995г. са се легитимирали като собственици родителите на майката на ищеца-Г. П.,придобила същите по силата на наследствено правоприемство и с които се разпоредила чрез договор за покупко-продажба,обективиран с нот.акт №32/1995г. в полза на П. Н. Б.,в брак към този момент с М. М. Б.,които от своя страна се разпоредили със спорните имоти с договор за покупко-продажбата им по силата на нот.акт №52/1995г. сключен с първия ответник М. А.,по време на брака му с втората ответница С. П.,като впоследствие след прекратяване на брака им и поставянето в дял при доброволната им делба през 2013г. на С. Д. П.,последната от своя страна ги прехвърлила чрез договор за покупко-продажба,с нот.акт №119/2014г. на третия ответник Н. Х. Ц.,по време на брака му с А. Д. Ц..Съдът е отбелязъл,че същите имоти са били предмет на съдебен спор,иницииран през 1995г. от майката на ищеца Г. П. против първите приобретатели Б. с предмет прогласяване нищожност на сключения между тях договор за покупко-продажба,приключил с влязло в сила решение на 28.05.2012г.,като притенцията е отхвърлена.Съдът е посочил,че с доказателствата по делото е установено,че в периода от 1995г. до приключване на съдебните спорове,посочени по-горе,в спорните имоти е живеела майката на ищеца Г. П.,заедно с малолетното си дете,понастоящем ищеца В. М.,навършил пълнолетие през 2014г.След анализа и оценката на всички събрани доказателства,съдът е стигнал до извода,че непосредствено след сключване на сделката майката на ищеца П. е демонстрирала пред новите приобретатели Б. отричане на правата им,чрез отказ да предаде имота и инициирането на посочения съдебен спор,като в годините 1995-2005г.,когато ищецът е бил малолетен и не е могъл да изразява валидна воля,намерението за своене по смисъла на чл.68 ЗС,се осъществява от законния му представител-неговата майка,която е демонстирала,че „държи” имота за сина си,впоследствие лично осъществява владението до навършване на пълнолетие,без да губи владението Съдът е приел за осъществен фактическия състав на член 79,ал.1 ЗС с позоваването на владелеца на придобивна давност чрез предявения установителен иск,основани на твърдението на ищеца за изтекла в негова полза придобивна давност,чрез упражняване на фактическа власт чрез друго лице явно и необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години/1995г.-2005-6г./ и е манифестирал това си намерение спрямо действителните собственици,които в този период не са предприели каквито и да били действия по смисъла на член 116,б.”а” и б.” ЗЗД,поради което в негова полза се е осъществил предвидения в член 79 ЗС придобивен способ.
В изложението са на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторите заявяват,че/цитирам/:
„Софийски апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката по следните въпроси:
1.Следва ли въззивният съд да изготви собствен доклад по делото в случаите,когато първоинстанционният съд не е сторил това или е направил непълен доклад и съответно не е разпределил доказателствената тежест за установяване обстоятелствата,от които произтичат претендираните права и възражения на страните?
2.Следва ли въззивният съд да се произнесе по спорния предмет след като обсъди самостоятелно всички доказателства,събрани по делото,както всички доводи и възражения на страните.
3.Следва ли лицето,което упражнява фактическата власт върху недвижим имот,която му е предоставена от собственика на имота временно за послужване след сключване на договор за покупко-продажба да демонстрира пред този собственик промяна в намерението си,а именно да свои имота за себе си или за другиго-малолетно лице?”
Преди всичко,касаторът е длъжен в изложението си по член 284,ал.3 ГПК да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело-съгл.т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
По посочения в точка първа от изложението правен въпрос,касаторите твърдят,че въззивният съд едва в решението си е приел,че следва да разпредели доказателствената тежест,позовавайки се на презумпцията по член 69 ЗС,вместо да поправи процесуалното нарушение на първоинстанционниЯ съд,като извърши действията по член 146 ГПК.Според задължителната практика на ВКС,част от която е приложена с изложението /решение по гр.д.№1127/2010г. на ВКС,ІV го/,за въззивния съд следва задължения да изготви собствен доклад по делото,когато не е извършен от първоинстанцонния съд или изгответния от последния доклад е бил непълен.С оглед данните по делото такъв доклад е бил изготвен от първоинстанционния съд-л.105 от делото,поради което не е налице твъдяната от касаторите хипотеза,визирана в този формулиран като правен въпрос.
Във връзка с въпроса в точка 2 от изложението,касационният съд намира,че с оглед изложнеото с решаващите мотиви на въззивното решение,съдът е постановил решението си в съответствие със сочената задължителна практика на ВКС,изискваща от последния да обсъди всички доказателства делото,възражения и становище на страните,като ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност.С изложеното в решаващите мотиви,въззивният съд е сторил това,поотделно,както за гласните доказателства и тяхната преценка,така и за писмените такива,преценявайки ги в тяхната цялост ,с оглед твърденията и възраженията на страните по делото.
В точка 3 от изложението си касаторът е формулирал въпрос,който е неотносим към решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение.Това е така защото такава хипотеза,съдържаща се във въпроса,не е разглеждана от съда,поради което и посочената практика на ВКС не кореспондира на приетото с последните.
С оглед изложеното ,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №855/26.04.2016г. на Софийски апелативен съд,първи граждански състав,постановено по гр.д.№4137/2015г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: