О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
[населено място] ,21,02,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 4437 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.2 пр. 1 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.248 ал.3 ГПК .
Образувано е по частна жалба на С. А. Р. , Е. С. Д. и А. С. Д. против определение № 1603 / 16.07.2013 год. по гр.д.№ 4702 /2012 год. на Софийски апелативен съд , ГК, 4 състав , с което , по молба с правно основание чл.248 ал.1 ГПК на същите страни , въззивният съд е оставил без уважение искането им за изменение на въззивното решение с присъждане на разноски – общо 6 000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение , претендирано за осъществената от процесуалния представител на жалбоподателите защита срещу подадената от противната страна – Г. фонд – въззивна жалба срещу първоинстанционното решение.Жалбоподателите твърдят, че съдът се е произнесъл противно на доказателствата за договорено от тях разделно възнаграждение за осъществяваната във въззивна инстанция адвокатска защита , съответно : срещу въззивната жалба на противната страна / претендираното / и по тяхната собствена въззивна жалба / което не е предмет на молбата им по чл.248 ГПК / .Считат, че разпоредбата на чл. 78 ал.3 ГПК следва да намери приложение на общо основание и в случай като настоящия – предявени въззивни жалби от всяка от страните по спора, в съответната, съобразно правния им интерес , част от първоинстанционното решение, отхвърлени , поради което и запазен правния резултат по спора .
Ответната страна – Г. фонд – оспорва частната жалба, подкрепяйки мотивите на въззивното определение .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна по спора и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на обжалване съдебен акт , без изискване за обосноваване допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК .
Постановеното въззивно определение е неправилно .
В настоящата хипотеза, жалбоподателите са ангажирали процесуален представител, както за предявяване и защита по собствената им въззивна жалба – срещу отхвърлителната част на съдебното решение, така и за защита срещу жалбата на Г. фонд – в уважителната му част .След като същите са договорили разделно възнаграждение за всяка от така възложените защити и въпреки отхвърлянето на собствената им въззивна жалба не е променен резултата по въззивната жалба на противната страна, респ. осъществената от страната защита срещу въззивната жалба на Г. фонд е обусловила благоприятен за жалбоподателите правен резултат , няма основание за изключване приложението на чл. 78 ал.1 вр. с чл.81 ГПК . За приключилата успешно във въззивна инстанция част от претенцията им , в качеството си на ищци , независимо от процесуалното си качество на ответна страна във въззивното производство, същите имат право на възмездяване на разноски, доказани като договорени / кореспондиращи с уговореното общо възнаграждение за защита във въззивна инстанция в представените в първа инстанция договори за правна помощ – стр. 82 и сл./ и доказано заплатени в размер от по 2 000 лева за всеки от жалбоподателите .
Г. фонд не е направил възражение за прекомерност, на основание чл. 78 ал.5 ГПК .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 1603 / 16.07.2013 год. по гр.д.№ 4702 / 2012 год. по гр.д.№ 4702 /2012 год. на Софийски апелативен съд , ГК, 4 състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Г. фонд , на основание чл. 81 вр. с чл.78 ал.1 ГПК да заплати на всеки от ищците С. А. Р., Е. С. Д. и А. С. Д. разноски за въззивна инстанция от по 2 000 лева .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :