О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
[населено място], 23.02.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Недкова т. д. № 2906/2015г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 848 от 27.04.2015г. по т. д. № 916/2014г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 1283 от 11.08.2014г. по т. д. № 7915/2013г. на Софийски градски съд за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на касатора по чл.630, ал.1 ТЗ, на основание неплатежоспособност.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и отхвърляне на молбата по чл.625 ТЗ, както и присъждане на всички направени по делото съдебни и деловодни разноски.
Ответникът по жалбата не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е възникнало валидно търговско правоотношение по договор за изработка, който по своя характер се явява относителна търговска сделка по см. на чл.286, ал.1 и ал.3 ТЗ вр. чл.1, ал.2, т.1 ТЗ, и е налице твърдяното задължение за връщане на заплатеното авансово плащане по нея, поради неизпълнение на изискуемо парично задължение на длъжника. Съдът е счел, че не може да се приеме, че има влязло в сила решение относно вземането, след като делото е върнато на арбитражния съд за ново разглеждане, като няма данни за ново образувано и висящо арбитражно производство след отмяната по чл.47 ЗМТА. Наличието на висящ търговски спор, макар и между същите страни и с правно основание свързано с изпълнението, респ. неизпълнението на процесния договор, не е пречка за разглеждане на молбата, с която се иска обявяване неплатежоспособността на длъжника. В производството по чл. 625 ТЗ, инициирано по молба на кредитор, не се формира сила на пресъдено нещо по отношение наличието на изискуемо парично задължение на молителя-кредитор. Установителното действие на решението за откриване на производство по несъстоятелност се разпростира върху обективното имуществено състояние на длъжника и няма за предмет установяване със сила на пресъдено нещо на конкретно вземане на кредитора спрямо длъжника на несъстоятелността, като наличието на изискуемо вземане към длъжника, от кръга на вземанията по чл.608 ТЗ, е само една от предпоставките за откриване на производството по несъстоятелност, която подлежи на доказване в производството по разглеждане на молба по чл.625 ТЗ на кредитор. Активната легитимация е въпрос по основателността на молбата, с която е сезиран съдът, за допустимостта на която е достатъчно в молбата да са наведени обстоятелствата, сочещи на тази легитимация, а доказването им предпоставя основателността на молбата. Съдът е направил извод за наличие на изискуемо парично задължение въз основа на представените по делото доказателства. На базата на анализ на финансово-икономическото състояние на дружеството съдът е иззел съществуването на състоянието на неплатежоспособност на търговеца.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Касаторът поставя следния материално – правен въпрос който счита, че е решен в противоречие с практиката на ВКС: /1/ Оспорване на вземането на кредитор по парично вземане от длъжника отразява ли се на активната легитимация на кредитора за подаване на молба по чл.625 ТЗ, респ. за откриване на производство по несъстоятелност? Касаторът сочи, че поставеният въпрос е разрешен в противоречие с решение № 1868/17.11.1998г. по гр.д. № 1529/1998г. на V ГО на ВКС и решение № 64/23.03.2010г. по т.д. № 959/2009г. на II ТО на ВКС. /2/ Представлява ли процесния „договор за изпълнение” търговска сделка по смисъла на закона? Поставеният въпрос, според касатора, е разрешен в противоречие с решение № 732/15.04.2002г. на ВКС, решение № 127/05.10.2011г. на ВКС, решение № 711/16.11.2006г. на ВКС, решение № 1389/21.09.2001г. на ВКС. Следващите правни въпроси касаторът счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „/1/ Когато длъжникът оспорва вземането на кредитора по парично вземане в отделно исково производство, как това се отразява на активната легитимация на кредитора за подаване на молба по чл. 625 ТЗ и на качеството му кредитор на парично вземане, за което не е установена нито безспорност, нито изискуемост?; /2/ Може ли при наличие на висящ съдебен спор пред арбитражния съд относно изискуемостта на вземане да се открие производство и да се произнесе решение по откриване на производство по несъстоятелност?”.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол, предвид следното:
С решение № 1868/ 17.11.1998г. по гр.д. № 1529/1998г. на V ГО на ВКС е прието, че преди да обсъжда въпроса, в състояние на неплатежоспособност ли е длъжникът, съдът следва да обоснове наличието на изискуемо и безспорно парично задължение по търговска сделка. Решението е постановено при различна от сегашната редакция на разпоредбата на чл.608 ТЗ, включваща в легалното определение на състоянието на неплатежоспособност изискване вземането, което търговецът не е в състояние да изпълни, освен изискуемо, да е и безспорно. Действащата сега редакция на разпоредбата не съдържа изискване това вземане да е безспорно, поради което разрешението в посоченото решение не може да обоснове наличието на сочената предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, неправилно квалифицирана по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. С постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 64/ 23.03.2010г. по т.д. № 959/2009г. на II ТО на ВКС, според което в производството по чл.625 ТЗ молителят – кредитор следва да установи, че притежава непогасено изискуемо парично вземане по търговска сделка, по което длъжникът не извършва плащане, не се дава разрешение на въпроса, дали самото оспорване на вземането на кредитор по парично вземане от длъжника се отразява на активната легитимация на кредитора за подаване на молба по чл.625 ТЗ, респ. на откриване на производство по несъстоятелност, поради което не се явява практика по поставения въпрос. С оглед изложеното, касационното обжалване не може да бъде допуснато по първия, формулиран в изложението към жалбата, въпрос.
Въпросът, дали договорът, от който молителят извежда вземането си и активната си легитимация, е търговска сделка, също не може да обуслови допускането на касационния контрол. Във връзка с търговския характер на сделката касаторът се позовава на три решения на ВКС, постановени по отменения ГПК, в две от които е застъпено, че след разваляне на търговски договор, вземането на кредитора за връщане на даденото на отпаднало основание, или при вземане, произтичащо от начална липса на основание, не е налице една от предпоставките за откриване на производството по несъстоятелност. В третото решение е посочено, че една от предпоставките за откриване на производството по несъстоятелност по чл.625 ТЗ е задължението към молителя да произтича от търговска сделка, за което правно релевантни са качеството на длъжника, като търговец и търговския характер на сделката, от която произтича вземането, като съгласно чл.286, ал.1 ТЗ търговска е сделката сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Видно от дадените разрешения в цитираната от касатора практика, само съдържащото се последното решение е свързано с понятието „търговска сделка” и приложението на чл.286, ал.1 и ал.3 ТЗ, като обжалваният съдебен акт е постановен в съответствие с това разрешение, тъй като търговският характер на договора за изработка е аргументиран с това, че е сключен от търговци и свързан с упражняваното от тях занятие, презумцията за която свързаност по ал.3 на чл.286, ал.1 ТЗ не е оборена. С другите два акта на ВКС не се дава разрешение на въпроса за приложението на разпоредбите на чл.286, ал.1 и ал.3 ТЗ, в които разпоредби се дава легално определение за субективна /относителна/ търговска сделка, съответно се установява оборима презумпция при доказването й. Решенията са свързани с друга разпоредба на ТЗ – чл.608 ТЗ, в която се дефинира понятието „неплатежоспособност”. Разпоредбата на чл.608 ТЗ е предмет на многократни законодателни изменения, като постановките, застъпени в посочените от жалбоподателя, решения, са дадени при друга редакция на разпоредбата, различна от сега действащата. С изменението на чл.608, ал.1 ТЗ с ДВ бр.20/2013г. е разширено понятието „неплатежоспособност”, като то е свързано с невъзможността търговецът да изпълни не само изискуемо парично вземане по търговска сделка, но и вземане, което се отнася до такава сделка, „вкл. нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване, разваляне , или последиците от прекратяването й”. Доколкото атакуваното въззивно решение, от една страна, и посочените решения на ВКС, от друга страна, са постановени при различна дефиниция на законоустановеното понятие за неплатежоспособност, то липсва съпоставимост, а от там и противоречие на дадените в тях разрешения. Ето защо, по отношение на втория въпрос не са осъществени допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Останалите въпроси, свързани с наведената предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК също не предпоставят допускането на обжалваното решение до касация. Първият въпрос изисква възприемане на твърдението на касатора, че в производството по разглеждането на молбата по чл.625 ТЗ вземането на кредитора – молител не е установено по основание и не е изискуемо, в противовес на приетото от въззивния съд за съществуване на вземането и неговата изискуемост, поради което въпросът не е обуславящ за изхода на спора. Вторият въпрос също не покрива общият критерий по чл.280, ал.1 ГПК тъй като решаващият състав се е позовал и на недоказаност на твърдението за наличие на висящ съдебен спор пред арбитражния съд относно вземането. Освен това безпротиворечива е съдебната практика, вкл. на ВКС, че простият факт на оспорване на активната легитимация на кредитора – молител по чл.625 ТЗ не се отразява на допустимостта на производството, като въпросът за активната легитимация на кредитора, като предпоставка за уважаването на молбата по чл.625 ТЗ, се разрешава в производството по разглеждането на молбата и доказателствената тежест се носи от кредитора, в съответствие с което е и даденото разрешение от въззивната инстанция. На последно място, жалбоподателят се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формално, без наличие на обосновка по см. на т.4 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1 / 2009г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 848 от 27.04.2015г. по т. д. № 916/2014г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.