О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
гр. София, 23.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4257 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма] срещу решение № 231 от 07. 06. 2016г. по в. гр. дело № 310/2016г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 86 от 03. 02. 2016г. по гр. дело № 2356/2015г. на Великотърновски районен съд, с което е уважен предявеният от ищците Х. М. Р., Т. Х. Р. и М. Х. Р. – П. срещу касатора иск с правно основание чл. 109 ЗС, като ответникът е осъден да премахне за своя сметка разпределителна кабелна касета П. – 4 с Г. съоръжение на електроразпределителната мрежа, монтирана на западната стена на съсобствения на ищците гараж № 1, находящ се в [населено място], [улица], в УПИ 12, кв. 231 А по ПУП, както и прикрепена върху част от земното пространство между този гараж и гараж № 111.
Касаторът – ответник поддържа в касационната си жалба, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което предявеният негаторен иск да бъде отхвърлен като неоснователен, като му бъдат присъдени сторените съдебно – деловодни разноски пред всички съдебни инстанции.
Ответникът – касатор въвежда основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело: 1. Има ли и какво правно значение поведението на ищеца по негаторен иск за създаване на положението, което се твърди, че му пречи?, по който релевира основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и противоречие на обжалваното въззивно решение с решение № 34 от 24. 02. 2015г. по гр. д. № 5239/20114г. на Първо г.о. на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК; 2. Допустимо ли е при приложение на императивната разпоредба на чл. 67, ал. 3 Закона за енергетиката /ЗЕ/ да се създават пречки за упражняване на правото на собственост?, по който релевира основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и противоречие на въззивното решение с решение № 988 от 16. 01. 2009г. по гр. д. № 3411/2007г. на Първо г.о., постановено от ВКС по ГПК от 1952г. /отм./; 3. Намира ли приложение чл. 67, ал. 3 ЗЕ, когато изискванията на чл. 120, ал. 1 ЗЕ са били изпълнени и спазени?, по който релевира основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и противоречие на въззивното решение с решение № 75 от 25. 03. 2013г. по гр. д. № 864/2012г. на Първо г. о. на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК и 4. Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от значение за делото, когато районният съд не ги е посочил като нуждаещи се от доказване, освен ако не даде указания за това?, доколкото въззивният съд е приел за неприложима по процесното правоотношение нормата на чл. 67, ал. 3 ЗЕ поради недоказване от страна на ответника изпълнението на нормативните изисквания за поставяне на процесната касета, по който релевира основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и противоречие с решение № 367 от 12. 12. 2012г. по гр. д. № 155/2012г. на Първо г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – Х. М. Р., Т. Х. Р. и М. Х. Р. – П. /ищци в производството/ не подават отговор на същата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ответника е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по вещен иск с правно основание чл. 109 ЗС, но не са налице посочените от касатора общо и допълнителни основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по същество по поставените въпроси.
Предявен е иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на енергиен обект по смисъла на ЗЕ /разпределителна кабелна касета тип П. – 4 с Г. съоръжение на електроразпределителната мрежа/ – собственост на ответника, поставен на западната стена на процесния гараж № 1 – съсобствен между ищците, смущаващ правото на собственост на собствениците на гараж № 1, които не могат да предприемат измазване и полагане на топлоизолация на стената, на която е монтирана касетата.
Въззивният съд е приел за безспорно по делото и установено с приетите писмени доказателства, че ищците /баща и две дъщери/ са съсобственици на три гаража № 1, № 2 и № 111, находящи се в гр. В.Т., [улица], въз основа на реализирано право на строеж върху общинска земя, наследствено правоприемство и прекратена СИО; че ищците имат разрешение за строеж № 234 от 19. 05. 2009г. по чл. 148 ЗУТ за надстрояване на съществуващите гаражи за бизнес офиси и кафе – аперитив, което не е осъществено; че ищецът Т. е дал декларация – съгласие с нотариална заверка на подписа за поставяне на процесната кабелна касета на западната стена на процесния гараж № 1 на 20. 12. 2011г. и че ответникът е собственик на процесния енергиен обект – кабелната касета, изграден въз основа на разрешение за строеж от 08. 08. 2011г. по чл. 148 ЗУТ вр. с чл. 67, ал. 2 ЗЕ за „външно ел. захранване НН на гараж № 112“, за който строеж е издадено разрешение за ползване № ДК – 07 – ВТ – 21 от 13. 03. 2012г. на Началника на РО, Н., гр. В. Т..
Макар в декларацията – съгласие на ищеца Т. с нотариална заверка на подписа от 20. 12. 2011г. за поставяне на процесната касета да е посочено основанието по чл. 193, ал. 1 ЗУТ, въззивният съд е счел, че тъй като поставената кабелна касета осигурява захранване на гараж № 112, който е собственост на друго лице, не на ищците, не е спазен законовия ред по чл. 193 ЗУТ за учредяване на сервитут за прокарване на отклонения от мрежи и съоражения на техническата инфраструктура през чужд имот, който е регламентиран като възникващ между собственици на поземлени имоти по силата на писмен договор с нотариална заверка на подписите и е различен от законните сервитути по чл. 64 ЗЕ.
Второинстанционният съд е намерил, че не е налице и законен сервитут по смисъла на чл. 64 ЗЕ в полза на електроразпределителното ответно дружество, който за да възникне съгласно нормата на чл. 64, ал. 4 ЗЕ следва да са осъществени кумулативно две предпоставки: да е предвиден в ПУП като местоположение и да е заплатено еднократно обезщетение на собственика на подчинения имот, върху който е учреден сервитутът, които предпоставки не са налице по процесното правоотношение. Приел е за неприложим чл. 67, ал. 3 ЗЕ, тъй като процесната касета е монтирана върху чужд имот, а не върху този, чието ел. захранване осигурява, без да са спазени нормативните изисквания на чл. 64, ал. 4 ЗЕ. Чл. 67, ал. 3 ЗЕ установява правило за безвъзмездно ползване на части от сгради и прилежащи поземлени имоти за монтиране на средства за измерване и др. съоръжения, свързани с доставка на електрическа енергия, в случаите, когато нормативни правила допускат монтирането на съоръженията, т.е. те са законно поставени, а случаят не е такъв според Великотърновски окръжен съд. Последният е счел, че чл. 67, ал. 3 ЗЕ следва да се тълкува във връзка с чл. 120, ал. 1 ЗЕ, в който е посочено възможното местоположение на измервателното устройство /до или на границата на имота на клиента/.
Доколкото за процесната разпределителна касета не е учреден сервитут нито по чл. 193 ЗУТ /няма писмен договор с нотариална заверка на подписите между собствениците на гараж №1 и гараж №112/, нито законен сервитут по чл. 64 ЗЕ в полза на електроразпределителното ответно дружество, който се предвижда в ПУП като местоположение и възниква след заплащане еднократно на обезщетение на собственика на подчинения имот /чл. 64, ал. 4 ЗЕ/, въззивният съд е намерил, че поставянето на касетата поддържа трайно противоправно състояние, нарушаващо правото на собственост на ищците до степен да пречи неоправдано на нормалното му упражняване /съсобственият на ищците гараж № 1 не може да бъде измазан и топлоизолиран, вкл. стената, върху която е монтирана касетата/. Посочил е, че е ирелевантно спрямо предмета на спора учреденото право на надстрояване в полза на ищците, респективно непредприемането на действия по реализацията му, тъй като е налична пречка за упражняване на правото на собственост върху гаража на ищците, който и без съществуването на право на надстрояване не може да бъде измазан и топлоизолиран заради разпределителната касета на ответника. Въззивният съд е приел, че въпреки даденото съгласие на ищеца за монтиране на процесния енергиен обект – касета, не са спазени законовите изисквания за учредяване на сервитут нито по чл. 193 ЗУТ, нито по чл. 64 ЗЕ, поради което макар да е дадено съгласие от собственика на гараж № 1, поставянето на касетата е недопустимо да смущава правото на собственост върху гаража. Решение от 07. 07. 2015г. на КЕВР, с което на основание чл. 73, ал. 1 ЗУТ е решено изместване на кабелната касета за сметка на ищците, на която хипотеза се позовава ответникът, е счетено за неотносимо, тъй като нормата на чл. 73, ал. 1 ЗУТ касае предприето строителство по уличната инфраструктура, в която различна от процесната хипотеза преместването на изградени улични мрежи и съоръжения се извършва за сметка на възложителя на новото строителство, след одобрен проект.
Приемайки, че процесната касета е поставена от ответника не по установения законов ред, макар при дадено от един от ищците, но отново не по установения законов ред съгласие, въззивният съд е намерил, че тя фактически пречи на упражняването на правото на собственост на ищците, поради което е уважил предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС, като е осъдил ответника да я премахне от имота на ищците за своя сметка.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че формулираните от касатора правни въпроси не осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд в атакуваното въззивно решение. Поведението на ищеца Р., а именно даденото от него съгласие в декларация с нотариална заверка на подписа за монтиране на процесния енергиен обект – разпределителна касета, е обсъдено от въззивния съд не като ирелевантно по принцип по предявения негаторен иск, а като непритежаващо по конкретното правоотношение качеството на правно значимо съгласие като престирано по ред, различен от законовия. Последният извод е базиран на това, че поставянето на процесната разпределителна касета, респективно съгласието на собственика – ищец, е дадено не по установения законов ред – този по чл. 193 ЗУТ, регламентиращ сервитут на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура въз основа на договор между собственици на поземлени имоти, или този по чл. 64 ЗЕ, регламентиращ законния сервитут на прокарване на съоръжения за производство на електрическа енергия в полза на електроразпределителните дружества. При това положение формулираният от касатора първи правен въпрос при съобразяване с конкретните обстоятелства по конкретния спор не би могъл да има отговор, различен от дадения в обжалваното въззивно решение, щом незачитането на съгласието на ищеца е поради това, че процесната касета е поставена в имота му в нарушение на действащата нормативна уредба, който правен извод е решаващият за крайния изход на делото. Следва да бъде посочено, че по отношение на първия правен въпрос не е налице и соченото допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ,т. 2 ГПК, тъй като в цитираното от касатора решение № 34 от 24. 02. 2015г. по гр. д. № 5239/20114г. на Първо г.о. на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК, е разгледана различна от процесната хипотеза /изграждане на сграда – ЕС в отклонение от одобрен архитектурен проект в отношенията между етажни собственици/, поради което даденото разрешение е неприложимо по процесното правоотношение.
Неприложимостта на нормата на чл. 67, ал. 3 ЗЕ, регламентираща безвъзмездно ползване от операторите на преносни и разпределителни мрежи на части от сгради и прилежащи поземлени имоти за монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с доставка на електрическа енергия, по процесния спор, изведена от въззивния съд в обжалвания съдебен акт, обуславя липсата на значение на втория и третия материалноправни въпроси на касатора за изхода на конкретното дело, доколкото тези въпроси касаят именно приложението на чл. 67, ал. 3 ЗЕ по процесното материално правоотношение. Обстоятелството, че електроразпределителната кабелна касета на ответника е поставена в чужд имот /на ищците/, а не в имота, който е предназначена да захранва с електрическа енергия /гараж № 112 – собствен на трето лице/ изключва приложението на чл. 67, ал. 3 ЗЕ, който следва да се тълкува във вр. с чл. 120, ал. 1 ЗЕ. По отношение на втория и третия въпроси на касатора, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, не са осъществени и релевираните допълнителни основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК досежно втория въпрос и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК досежно третия въпрос. Соченото от ответника решение № 988 от 16. 01. 2009г. по гр. д. № 3411/2007г. на Първо г.о., постановено от ВКС по ГПК от 1952г. /отм./ не противоречи на обжалваното въззивно решение, тъй като в него е разрешен правен спор по ревандикационен иск при учреден законен сервитут по чл. 64 ЗЕ върху обслужващ имот – собственост на ищците, т.е. спор различен от процесния. Що се отнася до решение № 75 от 25. 03. 2013г. по гр. д. № 864/2012г. на Първо г. о. на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК, то е в съответствие, а не в противоречие, с разрешението в обжалваното въззивно решение, доколкото именно чл. 120, ал. 1 ЗЕ не е спазен от ответника по спора, обстоятелство обуславящо наред с липсата на законен сервитут по чл. 64 ЗЕ, неприложимостта на чл. 67, ал. 3 ЗЕ.
Първоинстанционният съд е изготвил подробен доклад и е дал подробни указания на страните за тежестта на доказване на всички правнорелевантни факти по предявения негаторен иск /стр. 55-56 от първоинстанационното дело/, вкл. за монтирането на процесната разпределителна касета при спазване изискванията на приложимите законови норми и за твърдяното в отговора на исковата молба право на ответника на безвъзмездно ползване на чужди имоти по чл. 67, ал. 3 ЗЕ. Ответникът, който е бил и въззивник, не е изложил във въззивната си жалба каквито и да било доводи за процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, поради което въззивният съд не е дължал указания към него по чл. 146, ал. 2 ГПК. С оглед гореизложеното процесуално поведение на първоинстанционния и въззивния съдилища, последният четвърти процесуалноправен въпрос, формулиран от касатора, няма обуславящо значение за изхода по конкретния правен спор, а и разрешението му в обжалваното въззивно решение не е в противоречие, а съответства на задължителните разрешения, дадени в ТР № 1 от 09. 12. 2013г. по т. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, уеднаквило предходната противоречива практика на ВКС по чл. 290 ГПК, вкл. соченото решение № 367 от 12. 12. 2012г. по гр. д. № 155/2012г. на Първо г.о., т.е. по отношение на този въпрос не е осъществено и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 231 от 07. 06. 2016г., постановено по в. гр. дело № 310/2016г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ