Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
София, 24.10.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 16.10.2019 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело № 3695 /2019 г.
Производство по чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Н. А. срещу определение № 2790 от 07.09.2018 г. по възз.ч.гр.д. № 3192 /2018 г. на Софийски апелативен съд, г.о., с което е потвърдено протоколно определение от 31.01.2018 г. по гр.д. № 16257 /2016 г. на Софийски градски съд, г.о., 4 с-в., с което на основание чл.130 ГПК е върната исковата молба на М. Н. А. и е прекратено производството по нея.
Насрещните страни П. А. А., А. А. Х. и Ц. А. М. в писмен отговор твърдят, че не са налице предпоставките за допускане на частната жалба до касационно обжалване и че частната жалба е неоснователна.
По наличието на основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното:
Първоинстанционният съд (СГС) е приел, че предявеният пред него от М. Н. А. установителен иск за собственост върху недвижими имоти е основан на твърдения за придобивна давност, съвместното владение по която е установено по твърдение на М. Н. А. и съпругата му на 11.11.2005 г., а исковата молба за делба на тези (същите недвижими имоти) е била предявена на 13.02.2009 г., като в производството като съделител е участвал М. Н. А., решението по първата фаза на делбата е влязло в сила на 15.10.2015 г. и докато е било висящо производството по иска за делба, М. Н. А. не е направил възражение за придобиване на собствеността върху имотите по давност чрез присъединяване на владението на неговия праводател. Поради това и искът за собственост е недопустим, тъй като е недопустимо пререшаването на въпроса за собствеността на основания, които са били налице към момента на провеждане на делбеното производство, тези права ищецът М. Н. А. е могъл и е следвало да заяви в провежданото производство за съдебна делба според указаната преклузия в чл.342 ГПК или в отделно производство по време на висящността на делбеното производство.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че предявеният от М. Н. А. срещу ответниците А. А. Х., П. А. А., Ц. А. М. и П. Н. А. установителен иск за собственост на недвижими имоти е недопустим, тъй като между същите страни с влязло в сила на 15.10.2015 г. решение е допусната съдебна делба на същите имоти. Искът за собственост не е основан на нови обстоятелства, настъпили след постановяване на решението по допускане на съдебната делба. Съгласно чл.299 ГПК влязлото в сила решение за допускане на делбата е процесуална пречка която и да е от участващите в делбеното производство страни да предяви нов иск за собствеността на имотите, за които делбата е допусната. Влязлото в сила решение по допускане на делбата формира сила на присъдено нещо относно наличието на съсобственост върху допуснатите до делба недвижими имоти между лицата, между които е допусната делбата. Повторно заведен иск за собственост върху който и да е от делбените имоти, е недопустим съгласно разпоредбата на чл.299,ал.2 ГПК, ако не се основава на новонастъпили правопораждащи собствеността факти. Въззивният съд се е позовал на последователната практика на ВС и ВКС по изложеното разрешение.
В изложението си за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател извежда следния процесуалноправен въпрос: Приложима ли е разпоредбата на чл.299 ГПК когато няма идентичност между основанията на влязлото в сила решение и на новопредявения иск и с оглед на това допустим ли е новият иск, респективно правомерно ли е връщането на исковата молба, за който твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 541 /2011 г. по гр.д. № 1364 /2009 г.на ВКС, II г.о., с което са определени законовите изисквания за приложението на чл.299 ГПК, а именно наличието на тъждественост на страни, основания и петитум.
Въпросът е общ и непълен (в него не са посочени правните квалификации на последователно предявените искове) и не е обуславящ, защото визира хипотеза, при която е допустимо ищецът да предяви иск за защита правото на собственост със същия петитум, но на ново основание, различно от основанието, на друг негов отхвърлен иск срещу същите ответници.
Случаят не е такъв, защото заявеното от частния жалбоподател в приключилото с влязло в сила решение делбеното производство между същите страни и за същите имоти становище по наличието на съсобственост е уважено. И до приключването на това производство М. Н. А. не е оспорил правата на останалите страни. Т.е. наведеното от него правно основание е уважено, а не отхвърлено.
Не е налице и противоречие между приетото от въззивния съд и разрешението, прието с посоченото решение № 541 /2011 г. по гр.д. № 1364 /2009 г. на ВКС, II г.о., в което е разрешен друг процесуалноправен въпрос: за допустимостта собственик да защити правото си на собственост срещу универсалните правоприемници или частните правоприемници по сделка на лице, по отношение на което е проведен ревандикационен иск на същия ищец, като правоприемството е нов факт, настъпил след влизане в сила на решението по отношение на наследодателя. Налице е сходство с разрешението в посоченото решение, доколкото въззивният съд, както и ВКС, са приели, че нов иск може да се основава на нови факти, настъпили след приключване на устните състезания по делото, приключило с влязло в сила решение.
Поради изложеното следва да се приеме, че не е осъществено основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски. Насрещните страни П. А. А., А. А. Х. и Ц. А. М. са направили искане за присъждане на разноски, но не са представили нито списък, нито доказателства за направени разноски, поради което разноски не следва да им се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав на съда
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 2790 от 07.09.2018 г. по възз.ч.гр.д. № 3192 /2018 г. на Софийски апелативен съд, г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.