О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
София, 25.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 04.03.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 3188/2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], гр.В. против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 883 от 23.04.2013 год., по в.гр.д.№ 628/2913 год., с което е потвърдено решение № 5193 от 11.12.2012 год., по гр.д.№ 9751/2012 год. на Варненския районен съд и по предявения от [фирма] , [населено място] срещу касатора, като ответник, отрицателен установителен иск, основан на чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено, че ищцовото ТД не му дължи сумата от 11 187.68 лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и незаплатена стойност на електрическа енергия по фактура № [ЕГН]/18.06.2012 год. за периода 17.12.2011 год. -13.06.2012 год. за обект, находящ се в [населено място], [община], В. област с клиентски № [ЕГН] и абонаментен № 1660, дължима по силата на договор за продажба на електроенергия.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон-чл.38, ал.6 във вр. с чл.37 от ОУ на ДПЕЕЕМ, поради което се иска отмяната му и решаване на правния спор по същество от касационната инстанция.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определения за значим за крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право – наличие на законова възможност доставчикът на електрическа енергия да извърши последваща промяна на сметките на своите абонати, поради установен нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера – средство за търговско измерване/ СТИ/.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, предвид липсата на произнасяне от въззивния съд по конкретния формулиран от кастора правен въпрос и установена задължителна практика на касационната инстанция по същия.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Поставеният от касатора въпрос на материалното право несъмнено попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като именно въз основа на разрешаването му въззивният съд е счел отрицателната искова претенция на потребителя на електрическа енергия, основана на чл.124, ал.1 ГПК за основателна. Преценявайки доказателствения материал по делото и доводите на страните решаващият състав на Варненския окръжен съд е приел, че доколкото в Закона за енергетиката, в редакцията му към релевантни за спора момент и издадената въз основа на чл.116, ал.7 от ЗЕ Наредба № 6 от 09. 06. 2004 год. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи не е предвидена възможност, идентична на по съдържание на въведената с чл.49 от Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители от 2000 год. – за извършване едностранна корекция на доставената на потребителите електрическа енергия и на сметките им за минал период, чрез конкретно установена за това методика, то не съществува и законово основание в приложимите в отношенията между страните по делото ОУ на ДПЕЕМ, валидно да се уговаря корекционна процедура, имаща санкционен за потребителя характер.
Същевременно, според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, обстоятелството, че законодателят не е придал обратно действие на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ в променената редакция на закона, обнародвана в ДВ бр.54/2012 год., означава, че създадената с нея възможност за едностранна корекция на сметки за предходен период в хипотезите на неизмерване – неправилно или неточно измерване на електрическата енергия, като се спазват правилата, приети от ДКЕВР, е непротивопоставима на ищцовата по спора страна, като потребител.
Допълнително в тази вр. са изложени и съждения за нищожност на договорната клауза на чл.24 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на доставчика – ответник по делото, действали между страните, поради противоречието им както с общото законово правило на чл.82 ЗЗД и въведените с него пределни граници на отговорност при неизпълнение на конкретно договорно задължение, така и с основания правен принцип за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, както и за липсата на ангажирани по делото доказателства относно наличието на реално доставено и потребено от ищеца, допълнително начисленото му от дружеството- доставчик количество електрическа енергия и осъществени от последния неправомерни действия, които да са довели до неточно измерване на количеството доставена му от ответника ел.енергия, която е използвал.
Въпреки наличието на общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване, при отсъствие на допълнителната процесуална предпоставка – поддържаното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК искането за допускане касационната жалба до разглеждане по същество не следва да бъде уважено.
Служебно известно е на настоящия съдебен състав, че по поставения от касатора въпрос на материалното право, макар и словесно формулиран по начин в известна степен по- различен от изложения в касационната жалба е налице задължителна практика на касационната инстанция, изразена в постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС,ТК: № 165/ 19.11.2009 год.. по т.д. № 103/2009 год. на ІІ т.о., № 104/5.07.2010 год. по т.д. № 885/2009 год. на ІІ т.о., № 26/4.04.2011 год. по т.д № 427/ 2010 год. на ІІ т.о., по т.д. № 436/2011 год. на І т.о. и много други, което е в смисъл, че в действащото законодателство към релевантния за спора между страните момент, което урежда договорните отношения между страните във вр. с доставката на електрическа енергия липсва законова възможност, даваща право на доставчика на ел.енергия за извършване едностранна корекции в сметката на потребителя за доставена на последния и потребена от него електрическа енергия за минал период. Поради това и предвиденото от самия доставчик в клаузите на приетите от него ОУ, право на такава едностранна корекция, като нарушаващо принципите за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение е непротивопоставимо на потребителите и не ги обвързва.
Наличието на задължителна за съдилищата в страната практика на ВКС, която поради отсъствие на промяна в обществено – икономическите условия и общи правни принципи на правната система в страната, при които е формирана, няма обществена и правна необходимост да бъде променена, за да бъде възприета различна, вкл. по изложените от касатора подробни съображения изключва приложимостта на визирания критерий за селекция, както изрично е посочено и в т.4 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС..
Що се касае до цитираното с оглед критерия за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, в изложението на касатора решение № 487/ 29.11.2012 год. по гр.д. № 1750/2011 г. на ІV г.о. на ВКС, в което е възприето различно от горепосоченото разрешение, то същото е изолирана практика на касационната инстанция и доколкото не е задължително за съставите на ВКС, не се споделя от настоящия съдебен състав, възприемащ изцяло трайно установената в обратен смисъл практика на ВКС, цитирана по- горе, с която се е съобразил и Варненският окръжен съд.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответната по касационната жалба страна, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, е претендирала деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на сумата 400 лв., които и се следват, но само ако е доказала реалното им извършване, съгласно постановките в т.1 на ТР № 6/06.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС, каквито доказателства по делото не са ангажирани.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 883 от 23.04.2013 год., по в.гр.д.№ 628/2913 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: