3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
София, 25.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………………….. и с участието на прокурора …………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 872 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната жалба с вх. № 1257/2.ІІ.2015 г. на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] вода, [община], подадена против определение № 20 от 8.І.2015 г. на състав от І-во т.о. на ВКС, постановено по ч. т. дело № 3526/2014 г., с което – на основание чл. 274, ал. 4-във вр. чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК – е била оставена без разглеждане частна жалба на това д-во срещу определение № 324/16.VІІ.2014 г. на Русенския ОС по ч. т. дело № 171/2014 г.: за оставянето без уважение на частна жалба на същия търговец срещу определение на РС от 30.ІV.2014 г. за прекратяване на първоинстанционното пр-во поради недопустимост на отрицателен установителен иск, заведен против едноличен търговец, обявен в несъстоятелност (с Р. № 198/10.VІІ.2012 г. по т. д. № 392/2011 г. по описа на Русенския ОС).
Дружеството частен жалбоподател поддържа общо оплакване за неправилност на атакуваното прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС, претендирайки за отменяването му предвид това, че делото образувано по специалния отрицателен установителен иск срещу ЕТ, обявен в несъстоятелност, било гражданско – с цена на иска над законоустановения минимум 5 000 лв., а не търговско.
В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1, изр. 1-во ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното частно касационно производство, настоящата частна жалба на [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Твърдението на д-вото частен жалбоподател в исковата му молба срещу [фирма] /вх. № 51657/30.ІХ.2013 г./ е, че този ответник, представляван от постоянния си синдик, бил получил десет дни преди това – на датата 20.ІХ.2013 г., изявление за прихващане на своите задължения в размер общо на 9 306.45 лв.-главница, представляваща месечен наем за период от 13.ХІІ.2010г. и до 1.VІІ.2012 г., което задължение е било установено с влязло в сила осъдително решение. Самоналагаща се е в тази връзка е констатацията, че както това влязло в сила осъдително въззивно решение № 177/3.VІІ.2013 г. на Великотърновския апелативен съд по в. т. д. № 170/2013 г., така също и потвърденото с него първоинстанционното решение № 34 от 27.ІІ.2013 г. на Русенския ОС по т. д. № 258/2011 г., представляват съдебни актове, които са били постановени по търговски дела: разгледани от състави на съответните търговски отделения в различните по степен съдилища. Същевременно цялостната уредба на производството по несъстоятелност в Гл. ІV-та от Търговския закон, вкл. това, че съгласно императивната норма на чл. 645, ал. 2 от същия заявление за прихващане задължително се отправя „до синдика” на търговец, за когото е било открито такова пр-во за универсално принудително изпълнение, не оставя никакво съмнение относно търговския характер на делото, което е било заведено по исковата молба под горепосочения входящ номер, която първостепенният съд – при извършената по реда на чл. 130 ГПК своя проверка – е счел за процесуално недопустима.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 20 от 8.І.2015 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 3526/2014 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2