О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
София, 26.03.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 5461/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1921 от 07.05.2014 г. по в.гр.д. № 127/2014 г. на Окръжен съд- Благоевград е потвърдено решение № 3183 от 13.12.2013 г. по гр.д. № 1594/2012 г. на Районен съд – Сандански, с което е отхвърлен предявеният от В. Г. Ч. и А. М. Ч. против [община] иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на преместваема метална конструкция – спирка на градския транспорт, изградена в имот с идентификатор 65334.301.6359 по кадастралната карта на [населено място].
В срока по чл.283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от В. Ч. и А. Ч.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на същото като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. К. поддържат, че процесната постройка представлява незаконен строеж и след като законът обявява това състояние за нетърпимо, не е нужно в производството по чл. 109 ЗС да се доказва по какъв начин незаконното строителство им пречи да упражняват правото си на собственост в пълен обем.
Считат, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, за да се даде отговор на следните въпроси: Неоснователно ли е действието на ответника, като изгражда спирка на място извън утвърдената с решение на общинския съвет транспортна схема; Отказът на въззивния съд да обсъжда обстоятелството дали автобусната спирка е поставена на определеното място съгласно утвърдената транспортна схема, представлява ли нарушение на съдопроизводствените правила и на съдебната практика; Обстоятелството, че собственият им обект – магазин, не е въведен в експлоатация, има ли решаващо значение за иска по чл. 109 ЗС; Необходимо ли е да са налице двете кумулативни изисквания – неоснователно действие или посегателство върху собствения на ищците обект, и ограничаване на допустимото пълноценно използване на вещта според нейното предназначение, когато неоснователното действие се изразява в осъществяването на незаконно строителство.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът [община] чрез своя процесуален представител гл.ю.к И. П., изразява становище, че изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не покриват изискванията на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като по естеството си представляват доводи за неправилност на решението.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, взе предвид следното:
По делото е установено от фактическа страна, че жалбоподателите са собственици на магазин, разположен на южната страна на складово помещение /съществуващ гараж/, построен в УПИ ІV-1059 в кв. 130 по плана на [населено място], изграден като допълващо застрояване въз основа на одобрени от главния архитект на [община] проекти и издадено разрешение за строеж от 2004 г. Установено е също, че магазинът е на етап груб строеж и не е въведен в експлоатация.
Автобусната спирка, предмет на предявения негаторен иск по чл. 109 ЗС, представлява метална конструкция от огънати метални елементи 7 на брой по дългата страна на спирката, върху които са монтирани плоскости от непрозрачен поликарбонат, оцветен в синьо. Спирката е разположена в сервитута на улицата пред имота на ищците, отразена в плана за застрояване и регулация, с идентификатор 65334.301.6359 по кадастралната карта, и е с размери 6 м по дължина, успоредно на улицата, 4 м широчина и височина 3.20 м. Същата отстои на 1.80 м от магазина на ищците и на 1.65 м от оградата на техния имот. Твърдението на ищците е, че така поставената метална конструкция закрива цялото лице на собствения им магазин и възпрепятства достъпа до него, с което се нарушава правото им да ползват вещта съобразно нейното предназначение.
Установено е по делото, че с решение № 78 от 31.05.2000 г. на Общински съвет – С. е утвърдена транспортна схема на общината със схема на спирките на градския и околоградския транспорт. Според приетата по делото съдебно- техническа експертиза, дадено от в.л. Ил. К., спирката е изместена с около 50 м от одобреното с транспортната схема местоположение.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищците не са доказали твърдението си, че автобусната спирка пречи на упражняването в пълен обем на правото им на собственост върху магазина. Спирката е поставена в сервитута на улицата и не засяга собственият им недвижимия имот. При липса на доказателства дължината на спирката да е по- голяма от лицето на магазина, дори да се приеме, че тя закрива лицето на търговския обект, това само по себе си не сочи на ограничаване, смущаване или пречене на допустимото му пълноценно използване. Според въззивния съд, това само го прави по – малко атрактивен за наематели, но не съставлява пречка за ползването му като търговски обект. Намерил е също, че не е доказано по делото спирката да препятства достъпа до магазина предвид отстоянието й от същия и от оградата на имота на ищците, което отстояние съдът е преценил като достатъчно за преминаване от гледна точка на житейската логика и опит. Като допълнителен аргумент за отхвърляне на негаторния иск за осъждане на ответника да премахне автобусната спирка, въззивният съд е посочил и това, че търговският обект не е въведен в експлоатация и това е обстоятелството, което създава обективна пречка за ползването му по предназначение, а не монтираната пред сградата конструкция на спирката. Като е достигнал до извод, че по делото не е доказано спирката да препятства или да смущава нормалното ползване на магазина, въззивният съд е счел, че е безпредметно да обсъжда дали същата е поставена на определеното с утвърдената транспортна схема място.
При тези решаващи мотиви за отхвърляне на негаторния иск настоящият състав намира за основателно искането за допускане на касационно обжалване по поставените от касаторите правни въпроси, които, обобщени, се свеждат до това дали осъществяването на строеж в съседен имот в отклонение от даденото разрешение съставлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109, ал.1 ЗС и следва ли в тези случаи ищецът да доказва по какъв конкретен начин незаконното строителство му пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Според приетото в ТР № 31/ 84 г. на ОСГК на ВС, уважаването на иск по чл. 109 ЗС за премахване на незаконен строеж, който смущава или ограничава правото на собственост, е предпоставено от недопустимост или нетърпимост на същия изобщо или в състоянието, в което е бил извършен. Доколкото в случая въззивният съд е намерил за напълно ирелевантно за изхода на спора обстоятелството дали процесната автобусна, представляваща обект на градската инфраструктура по чл. 56, ал.1 ЗУТ, е поставена на определеното за това място и по предвидения за това ред, следва да се приеме, че въззивното решение е постановено в противоречие с цитираната незадължителна практика на ВКС, което обуславя основание за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1921 от 07.05.2014 г. по в.гр.д. № 127/2014 г. на Окръжен съд- Благоевград.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 37 лв. и в същия срок да представи доказателства за това, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: