О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
гр. София, 29.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Николаева гр. д. № 1996/2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по подадена от М. М. А. и С. М. А., двамата от [населено място], обл. С., общ. Г., [улица], молба с вх. № 2201 от 02. 04. 2018г., с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, за отмяна на влязло в сила решение №193 от 05. 01. 2018г. по гр. д. № 608/2017г. на ВКС, ІІІ гражданско отделение, с което на основание чл. 40 ЗЗД е прогласена за недействителна по отношение на М. М. А. и С. М. А. сделка от 23. 12. 2009г., оформена в нот. акт № 138, дело № 822/2009г. на Нотариус А. Н. – Р., вписана в регистъра на НК под № 315, с която С. С. Н., действащ чрез пълномощник М. М. А., е продал на М. М. А. и С. М. А. нива с площ 54.977дка, четвърта кат., в м. „К. 14“, съставляваща имот № 014002 по плана за земеразделяне на [населено място], общ. Г., и на основание чл. 108 ЗС М. М. А. и С. М. А. са осъдени да предадат владението върху същата на наследниците по закон на С. С. Н.: Н. Х. Н., Т. С. С., И. Б. Н., Ю. И. Н. и А. И. Н.. Молителите твърдят, че горепосоченото влязло в сила решение е неправилно като неотговарящо на действителното съдържание на правоотношението между страните в процеса, тъй като не е осъществен фактическият състав на чл. 40 ЗЗД. Моли да бъдат приети като новооткрити писмени доказателства – пълномощно с нотариална заверка от 03. 06. 2009г. и нотариално заверен препис от личен дневник на С. Шефки А., ведно с приложени препратки към събития, описани в дневника като станали по време на извършените плащания на цената по процесния договор в полза на С. Н., с които ако решаващият съд е разполагал е щял да приеме, че твърденията за наличие на частична симулация относно посочената в нотариалния акт продажна цена са вероятни съгласно изискванията на чл. 165, ал. 2 ГПК. Моли влязлото в сила решение да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК поради новооткритите доказателства от съществено значение за решаване на делото.
С разпореждане от 03. 04. 2018г. администриращият молбата за отмяна първоинстанционен съд е оставил същата без движение с указания до молителите да посочат кога и как са узнали за новооткритите доказателства с оглед преценка спазен ли е преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото молителите не са изложили каквито и да било обстоятелства в тази насока. Даденият с горепосоченото разпореждане едноседмичен срок е изтекъл, но до настоящия момент молителите не са отстранили констатираната нередовност на молбата си за отмяна.
Осъществена е процедурата за връчване на преписи, като в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответниците по молбата за отмяна Н. Х. Н., Т. С. С., И. Б. Н., Ю. И. Н. и А. И. Н. подават писмен отговор, в който поддържат становище за недопустимост на молбата за отмяна поради това, че е просрочена – подадена след изтичане на тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърдят, че посочените от молителите писмени доказателства не са новооткрити и че молителите са разполагали с тях при гледане на делото от първоинстанционния съд, като дневникът на С. Шефки А., разпитана като свидетел в с.з. с дата 18. 05. 2015г. е станал известен на всички страни в процеса по време на разпита на тази свидетелка, която е ползвала „тетрадка – дневник“ при даването на показанията си – обстоятелство, удостоверено в изготвения съдебен протокол за проведеното на 18. 05. 2015г. съдебно заседание. Претендират сторените в настоящото производство съдебни разноски.
Върховният касационен съд, в настоящия състав на Трето гражданско отделение, при проверката на допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното:
Молбата е подадена от надлежна страна – имаща право и интерес от отмяна на постановеното решение и срещу подлежащ на отмяна влязъл в сила съдебен акт. Тя обаче освен, че не съдържа изложение на обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, не обективира и обстоятелства за момента на узнаване на твърдяните „новооткрити доказателства“, приложени към нея. Въпреки дадените от първоинстанционния съд указания за отстраняване на тази нередовност с нарочно разпореждане, молителите не са отстранили констатирания порок, а това препятства извършването на проверката за спазване на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т.1 ГПК за подаване на молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение въз основа на новооткрити доказателства от значение за спора, в какъвто смисъл единствено би могла да бъде квалифицирана подадената молба.
Съгласно т. 10 ТР № 7 от 31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 или чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и по нея ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл. 303 и чл. 304 ГПК, представлява изпълнение на изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК за редовност на молбата за отмяна /т. 13 от Постановление № 2/77 на ПВС/. Молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Когато писмени доказателства се представят във връзка с основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молителят трябва да посочи, кога и при какви обстоятелства се е снабдил с тези доказателства, с оглед на качеството им на новооткрити; да посочи допуснати от съда процесуални нарушения, които са му попречели да участва в делото или на порока на осъществено от трето лице представителство, които са нарушили правото му на участие в процеса лично или чрез представител. Съгласно чл. 307, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд се произнася по допустимостта на молбата за отмяна, като проверката обхваща: подлежи ли атакуваният акт на отмяна по реда на чл. 301 ГПК; молбата изхожда ли от легитимирано лице; спазен ли е преклузивният срок за подаване на молбата за отмяна; дали подадената молба е редовна.
Молбата за отмяна, по която е образувано настоящото производство, не съдържа изложение на обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1, тъй като са посочени единствено две писмени доказателства като новооткрити, без да са изложени факти кога са узнали за тях молителите, разполагали ли са с тях и могли ли са да ги представят при гледане и решаване на делото, поради което тя е останала нередовна, въпреки дадените в тази връзка указания на администриращия съд. Освен това от материалите по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, и от изложението в самата молба за отмяна, може да се направи извод, че сочените писмени доказателства не са новооткрити по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като молителите са могли да се снабдят с тях и да ги представят своевременно, а и са знаели за тях при гледане и решаване на делото. Като нередовна молбата за отмяна е недопустима и подлежи на оставяне без разглеждане. Нередовността й е от такава категория, препятстваща извършването на проверка за спазване на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, поради която я прави недопустима и като просрочена.
С оглед изхода на настоящото производство молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по молбата съдебни разноски в размер на 600 лв., съставляващи хонорар за един адвокат.
На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на М. М. А. и С. М. А., двамата от [населено място], обл. С., общ. Г., [улица], с вх. № 2201 от 02. 04. 2018г. и с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, за отмяна на влязло в сила решение №193 от 05. 01. 2018г. по гр. д. № 608/2017г. на ВКС, ІІІ гражданско отделение, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА М. М. А., ЕГН: [ЕГН], и С. М. А., ЕГН: [ЕГН], да заплатят на Н. Х. Н., ЕГН: [ЕГН], Т. С. С., ЕГН: [ЕГН], И. Б. Н., ЕГН: [ЕГН], Ю. И. Н., ЕГН: [ЕГН], и А. И. Н., ЕГН: [ЕГН], сумата 600 лв. – съдебни разноски в производството по молбата за отмяна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: