2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
София, 05.04.2018година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2873/2017 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. И. Й., Е. Д. Й. и И. Е. Й., всичките от [населено място] против решение №213 от 12.07.2017 г. по гр.д. №307/2017 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, представено в резултат на проведено производство по чл.285, ал.1 ГПК, касаторите, чрез пълномощника им – адв. Д. общо са заявили, че са налице предпоставките по чл.280 ГПК.Изложени са и общи оплаквания за неправилност на акта, както и е развито разбирането на страната относно фактическия състав на иска по чл.135 ЗЗД, буквално възпроизведени от касационната жалба. Посочено е още, че „обжалваното решение не е съобразено със задължителна за съдилищата практика на ВКС„ и е разгледано решение №199 /10 г. на ВКС, ІІ т.о., от чиито мотиви са възпроизведени части, като е подчертан изводът, че под длъжник по чл.135 ЗЗД следвало да се разбира само лицето, което е насрещна страна в правоотношението, породило вземането на кредитора, т.е. носителя на главното задължение, но не и лицето, което е поръчителствало за неговото изпълнение. Във връзка с този извод и след възпроизвеждане на част от мотивите на акта е заявено, че разглеждания спор бил напълно идентичен. Други доводи не са развити .
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите, чрез пълномощника им- адв. Д. не обосновават довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Страната не е поставила правен въпрос. Липсата на правен въпрос определя самостоятелно неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на решението, тъй като, както бе посочено, той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение на касатора – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г.
Развитите доводи по допълнителния критерий – посочено противоречие с решение на ВКС, също не обосновават извод за наличие предпоставки за допускане на акта до касационно обжалване, дори и да се приеме, че правният въпрос и в случая е този, разгледан от ВКС, ІІ т.о. Този извод се налага, поради това, че в случая първите двама ответници имат качеството на длъжници, а не на поръчители, с оглед това, че ищецът – кредитор по иска по чл.135 ЗЗД е обосновал това си качество и с договор за кредит – овърдрафт №54/07г. Оплакванията за неправилност на акта са неотносими към производството по чл.288 ГПК, тъй като се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване.
По изложените съображения, и с оглед така депозираното изложение касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на против решение №213 от 12.07.2017 г. по гр.д. №307/2017 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: