О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
София, 05.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 25.03.2014 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №1431/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№4205/29.12.2014г.,подадена от Н. С. А.,чрез пълномощника си адвокат Бл.Б.,против решение №4962/26.11.2014г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по гр.д.№763/2014г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №1426/16.06.2014. по гр.д.№334/2005г. по описа на Районен съд [населено място] за изнасяне на публична продан на описания в решението недвижим имот,като са осъдени страните да заплатят дължимите от тях държавни такси върху стойността на дела си от делбения имот.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното решение е неправилно,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба Е. Н. Б.,в депозирания писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,съдът е консататирал,че в производството по делото е направено искане от съделителя Н. С. А. по реда на член 288,ал.3ГПК/отм/ за възлагане на допуснатиия до делба недвижим наследствен имот,която с депозираната декларация за семейно и имотно състояние е посочила,че не притежава друг имот,освен процесния,с дял в същия в размер на ? идеална част.Съдът е отбелязъл,че една от основите предпоставки,визирани в горепосочената разпоредба на закона,е изискването съделителят, поискал възлагането, да е живял в имота-според съдебната практика,към момента на откриване на наследството,което предполага трайно фактическо състояние на установяване и пребиваване на съделителя в делбения имот с цел използване по предназначение,което следва да бъде пълно и пряко доказано.Във връзка с това въззивният съд подробно и последователно е обсъдил всички събрани по делото доказателства-депозираните по делото свидетелски показания,като е анализирал и преценил същите, поотделно и във връзка с установеното по делото,в резултат на което е стигнал до извода,че е останало недоказано обстоятелството,че към момента на откриване на наследството на общия наследодател на страните-Н. С. А.-поч.14.12.2002г.,съделителката Н. А. да е живяла трайно в процесния имот,по смисъла на посочената в решението съдебна практика,поради което искането за възлагане е прието за неоснователно и поради неподеляемостта на делбения имот,ликвидирането на съсобствеността върху същия е постановено да се извърши чрез изнасяне на последния на публична продан.
По отношение искането на Н. А. за представяне на нови доказателства за това на какъв адрес е била регистрирана, към момента на откриване на наследството,направено за пръв път в тази инстанция,въззивният съд посочил,че същото е преклудирано, съгласно предвиденото в член 266 ГПК.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„Конкретните процесуалноправни въпроси,които са решени от Благоевградски окръжен съд в противоречие с практиката на ВКС са следните:
Смятам,че при постановяване на обжалваното въззивно решение,Благоевградският окръжен съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила/чл.281,т.3 от ГПК/,което води до неговата неправилност и е основание за обжалването му.Благоевградският окръжен съд не е обсъдил с необходимата задълбоченост и прецизност събраните писмени и гласни доказателства пред първата инстанция.Въззивната инстанция е подходила избирателно,като не са обсъдени всички доказателства.Не са обсъдени нашите доводи и възражения,наведени в съдебно заседание и в писмената ни защита,с което са нарушени процесуално-правните норми.
Необсъждането на факти и обстоятелства,които са от съществено значение за повдигнатия спор,представлява съществено нарушение на процесуални правила,които водят до отмяна на обжалваното решение.”
Като в подкрепа на заявеното,касаторът цитира задължителна съдебна практика на ВКС.
В следващата част от изложението си касаторът твърди,че/цитирам/:
„Конкретните материалноправни въпроси,които са решени от Благоевградски окръжен съд в противоречие с практиката на ВКС са следните:
Въззивната инстанция е постановила решението си в противоречие с разпоредбата на член 288,ал.3 ГПК/отм/ за възлагане на недвижим имот в дял на съделител.”
След което подробно се описва какво е прието в решението по допускане на делбата,както и че единствено настощия касатор Н. А. е заявила претенция за възлагане на имота по горепосочения ред,сочи се какво е представено по делото от последната,отново се излагат доводи,че тя не притежава друг недвижим имот,а по отношение на изискването”да е живял в имот” се излагат доводи ,свързани с адресната регистрация на последната,във връзка с изискването за постоянен адрес,какъвто въпрос не е разрешаван от въззивния съд,а само е отчетена настъпилата преклузия по силата на закона за събирането на посканите от Н. А. в тази връзка доказателства- за нейната адресна регистрация по време откриване на наследството,направени пред въззивната инстанция.
В останалата част от изложението се правят оплаквания за незаконосъобразни изводи на въззивния съд,необсъждане на доказателства по делото и в заключение се посочва/цитирам/:
„С оглед разпоредбата на чл.280,ал.1 от ГПК,въззивният съд следва да се произнесе по всеки правен въпрос/материалноправен или процесуалноправен /,който е от значение за изхода на конкретното дело при условие,че е налице някой и от останалите критерии за неговото допускане,визирани в посочената разпоредба.Смятам,че Благоевградският окръжен съд се е произнесъл по основателността на предявената от касатора искова претенция по чл.288,ал.3 ГПК/отм/,която от една страна е свързана с точното прилагане на разпоредбата на чл.288,ал.2 от ГПК/отм/,а от друга страна-тя е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.”
Преди всичко,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението му по чл.284,ал.3,т.1 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен обжалваното въззивно решение,е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Видно от цитираното по-горе изложение на касатора по член 284,ал.3,т.1 ГПК и посоченото с решаващите мотиви на въззивното решение, липсва формулиран правен в горепосочения смисъл на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.Напротив,в изложението си касаторът сочи изключително касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,в подкрепа на които цитира и съдебна практика на ВКС,които обаче оплаквания са различни от основанията за допускане на касационно обжалване съгласно член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценка за правилността на въззивното решение,ще се извърши след допускането му до касационно обжалване ,в производство по реда на член 290 ГПК.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №4962/26.11.2014г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№763/2014г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: