Определение на ВКС – ГК, III г.о. 4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
гр. София, 06.03.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя Светла Димитрова гр.д. № 3985/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 6586 от 05.05.2016 г. от Е. С. С. и Д. Ф. Х. от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. А. Т. от АК – С. срещу въззивно решение № 595 от 30.03.2016 г., постановено по гр. д. № 4933/2015 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, 2 с-в, с което като е потвърдено решение № 5177 от 15.07.2015 г., постановено по гр.д. № 7757/2014 г. на Софийския градски съд, І гражданско отделение, 11 с-в, са уважени предявените искове с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за относително недействителен спрямо ищците Е. А. З. и И. М. З. договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 168, т. І, рег. № 3558, д. № 148 от 28.12.2009 г. на нотариус К. К., с район на действие Софийски районен съд. Жалбоподателите молят да се отмени обжалваното решение по подробно изложени в касационната жалба съображения. Релевират касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторите поддържат, че в постановеното решение на въззивния съд, с което e уважен предявеният иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Поставените правни въпроси, с твърдението, че са обусловили изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд са свързани с: 1/ предпоставките за уважаване на отменителния иск – следвало ли е да се отчита и евентуалното наличие или липса на друго имущество в патримониума на длъжника; 2/ от кой момент следва да се преценява състоянието на длъжниковото имущество. В подкрепа на твърденията си жалбоподателите се позовават, но не прилагат противоречива съдебна практика.
Ответниците по жалбата Е. А. З. и И. М. З. от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. М. Ж. от АК-П., са изразили становище за нейната неоснователност и липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по поставените правни въпроси за допускане на касационното обжалване, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендират направените за настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена на иска над 5 000 лева, поради което се явява допустима. Същата е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е редовна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците са кредитори на първия ответник в качеството си на наследници на своя син М. И. З. (починал на 24.10.2009 г.), който е имал вземане срещу длъжника за обезщетение за неимуществени вреди по уважен граждански иск в наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда, в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 10.04.2007 г. до окончателното й изплащане и 250 лв. направени разноски по делото. Длъжникът – първият ответник е дарил на своята майка – втората ответница, процесния недвижим имот на 28.12.2009 г., която сделка, обективирана в нотариален акт № 168, т. I, рег. № 3558, д. № 148 от 28.12.2009 г., е обявена за относително недействителна спрямо ищците. В. съд е приел, че са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, тъй като ищците са доказали, че са кредитори на ответника Х., като вземането им произтича от влязъл в сила съдебен акт и наследствено правоприемство между лицето, което e било титуляр на вземането и тях, установени са също фактът на разпореждането с недвижим имот чрез дарение/безвъзмездна сделка/ на възходящ/дарената е майка на длъжника/ след възникване на вземането и знанието на длъжника при условията на чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. В представеното от касатора изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не се обосновава наличието на тези предпоставки. За да са налице основанията за допускане до касационно обжалване, следва въззивният съд да се е произнесъл по даден правен въпрос от естество, от което зависи изхода на спора и който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата, както и да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая жалбоподателите поддържат, че по поставените пръвни въпроси са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Както се изложи по-горе, поставените от касаторите материалноправни въпроси са свързани с предпоставките за уважаване на отменителния иск – следвало ли е да се отчита и евентуалното наличие или липса на друго имущество в патримониума на длъжника и от кой момент следва да се преценява състоянието на длъжниковото имущество. В случая с обжалваното решение въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, като не се е отклонил от приетото в нея, че искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка /или друго действие/, с която длъжникът го уврежда. Увреждане има винаги когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т. ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. П. е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност /решение № 320/05.11.2013 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 1379/2012 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК/. В този смисъл сходно разрешение е дадено и с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 2301/2014 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 2301/2014 г. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора. О. иск по чл. 135 ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение на кредитора, в т.ч. опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. (в същия смисъл решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК). За обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество (чл. 133 ЗЗД), поради което право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество – дали с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго налично такова. Длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго имущество извън разпореденото – той не разполага с възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение. В случай, че длъжникът е добросъвестен, то притежаваното друго имущество би му послужило за доброволно изпълнение на дълга и в този случай обявената на основание чл. 135 ЗЗД относителна недействителност на разпоредителната сделка би изгубила правно значение. При недобросъвестност на длъжника обаче, кредиторът би разполагал с възможност да се удовлетвори по своя преценка и с оглед интересите си чрез насочване на принудителното изпълнение върху всяко от притежаваните от длъжника имущества, за която именно цел на кредитора е предоставена възможността за провеждане на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. Като е съобразил изложеното, въззивният съд не се е отклонил от трайно установената задължителна съдебна практика по поставените правни въпроси, а е постановил обжалваното решение в съответствие с нея.
В заключение следва да се отбележи, че поставените правни въпроси не са решени от въззивния съд в противоречие със съдебната практика поради което не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.
При този изход на делото на ответниците по касация следва да бъдат присъдени направените за настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 100 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 26.07.2016 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 595 от 30.03.2016 г., постановено по гр.д. № 4933/2015 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, 2 с-в, по касационна жалба с вх. № 6586 от 05.05.2016 г. от Е. С. С. и Д. Ф. Х. от [населено място].
ОСЪЖДА от Е. С. С. и Д. Ф. Х. от [населено място] да заплатят на Е. А. З. и И. М. З. от [населено място] сумата от 1 100/хиляда и сто/ лева, направени разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: