3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
С., 07.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 4 372/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. И. К. от САК, срещу определение № 1 801 от 02.08.2013 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 979/2013 г. Със същото се потвърждава определение от 29.01.2013 г. на СГС, ТО, VІ 12 състав по т. д. № 655/2011 г., с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК и връщане на исковата молба в тази й част.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на Върховен касационен съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Производството по т. д. № 655/2011 г. пред СГС е образувано по иск с правно основание чл. 422 ГПК (исковата молба е постъпила в регистратурата на съда на 22.02.2011 г.), предявен от Х. А. – А. – Лизинг” О. [населено място] срещу [фирма] [населено място] – издател на запис на заповед, В. Г. Г., С. Ф. Фатахи и [фирма] [населено място] (авалисти по издадената запис на заповед), с цена 19 385,04 евро. В определение от 09.09.2011 г. на осн. чл. 637, ал. 1 ТЗ съдът е спрял производството по отношение на [фирма], тъй като същото е в открито производство по несъстоятелност. На основание чл. 229, ал. 4 ГПК производството е спряно и по отношение на останалите ответници до приключване на производството по приемане/неприемане на вземането в производството по несъстоятелност. Видно от данните по делото, (писмо от 18.01.2013 г. на ІV -7 състав, ТО, СГС – съд по несъстоятелността) ищецът няма предявено и прието вземане срещу дружеството в производството по несъстоятелност. С определение от 29.01.2013 г. СГС е върнал исковата молба по отношение на [фирма] (в производство по несъстоятелност), поради процесуална недопустимост на същата в тази й част. Този съдебен акт е обжалван пред САС, който с определение № 1 801 от 02.08.2013 г. по ч. гр. д. № 1 979/2013 г. (предмет на настоящото производство) го потвърждава.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Видно от съдържанието на частната касационна жалба и данните по делото процесуалноправният въпрос от съществено значение за изхода на делото е свързан с приложението на чл. 688, ал. 1 ТЗ. По този въпрос е налице постоянна практика на Върховен касационен съд на РБ, постановена при действието на новия ГПК, според която след изтичане на срока по чл. 688, ал. 1, изр. 1-во ТЗ, вземания, възникнали до датата на откриване производството по несъстоятелност, не могат да се предявяват, а непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнени права се погасяват. Видно от данните по делото, към 18.01.2013 г. частният жалбоподател не е предявил вземането си към [фирма] в производството по несъстоятелност и същото не е включено в списъка на приетите и служебно вписаните вземания по чл. 692, ал. 1 ТЗ, респ. липсват данни за постъпили и разгледани от съда възражения срещу тях по реда на ал. 3 на същата разпоредба. Безспорно е, че вземането му е възникнало преди откриване производството по несъстоятелност по отношение на издателя на запис на заповедта. С изтичането на законоустановените срокове, в които кредиторът не е предприел действия да предяви писмено вземанията си пред съда по несъстоятелността, се преклудират правата му, с оглед на което предявеният от него иск с правно основание чл. 422 ГПК се явява процесуално недопустим. Депозирането на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, респ. предявяване на установителния иск от кредитора, не представлява предявяване на вземането в производството по несъстоятелност по смисъла на чл. 685, ал. 1 ТЗ. В този смисъл е и представеното от частния жалбоподател определение № 429/17.12.2005 г. по ч. т. д. № 371/2005 г., определение № 158/15.04.2004 г. по ч. т. д. № 34/2004 г. и др. на ВКС, ТК.
При постановяване на въззивното определение Софийски апелативен съд се е съобразил с константната практика на Върховен касационен съд, която е задължителна за долустоящите съдебни инстанции.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1 801 от 02.08.2013 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 979/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: