О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
.
София 07.03.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети март, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №642/2014 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на държавата, представлявана от м. на р. р. чрез о. у. на област Благоевград, приподписана от юрисконсулт С. К., срещу определение №4925 от 04.12.2013 г. по ч. гр. дело №1018/2013 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено определение №4650 от 15.10.2013 год. по гр. дело №1542/2012 г. на Разложкия районен съд. С първоинстанционното определение е върната насрещната искова молба на жалбоподателя и е прекратено производството по делото в частта относно приетия за разглеждане насрещен установителен иск за собственост поради неизпълнение на указанията за отстраняване нередовността на насрещната исковата молба. Благоевградският окръжен съд е приел, че насрещната исковата молба не е била вписана. Ищецът не е отстранил допуснатата нередовност в първоначално дадения и в продължения срок. Според разпоредбата на чл.63, ал.2, изр.2 ГПК продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправния въпрос дали районният съд е бил длъжен да уведоми молителя за акта, с който се уважава или отхвърля искането за продължаване на срока за отстраняване нередовността на исковата молба, след като същият е постановен в закрито заседание и по-конкретно дали това е необходимо когато се изисква вписване на исковата молба, което е самостоятелно производство пред друг орган. Твърди се, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС/определение №153 от 13.04.2011 год. по ч. гр. дело №383/2010 г. на ВКС, I г.о./ и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Посоченият по-горе въпрос е правноирелевантен, тъй като не е обусловил изхода на спора. Това е така, защото въззивният съд е приел, че не са изпълнени указанията за отстраняване нередовността на исковата молба нито в първоначалния, нито в новоопределения срок, а според изричната разпоредба на чл.63, ал.2, изр.2 ГПК продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №4925 от 04.12.2013 г. по ч. гр. дело №1018/2013 г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
.
2.