1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
гр.София, 08.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шести април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1435/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е частна жалба на Н. М. Н. срещу определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 23 от 15.01.2016 г. по ч.гр.д.№ 5947/ 2015 г. с което е оставена без разглеждане частната му касационната жалба срещу определение на Софийски градски съд от 30.09.2014 г. по ч.гр.д.№ 6849/ 2014 г., в частта му, с която е потвърдено определение от 29.01.2014 г. по гр.д.№ 17246/ 2013 г. на Софийски районен съд и по този начин е върната исковата молба на Н. М. Н. против В. Т. В. и К. Н. М. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 2 000 лв. Касационната жалба е счетена за недопустима с оглед цената на предявените искове.
Жалбоподателят Н. поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като с него се отказва правосъдие. Излага съображения, че цената на исковете, предявени от него срещу В. В. и К. М., не е 2 000 лв, а е 5 100 лв и поради това преграждащите исковата защита актове на въззивния съд не са изключени от касационен контрол. Счита, че макар в исковата молба е заявил претенции от 2 000 лв (частично от вземане в общ размер 800 000 лв), то размерът на исковете е увеличен със заявление от 14.03.2014 г. на 5 100 лв. Счита, че увеличаването на размера на претенцията по предявен осъдителен иск е дискреционно субективно право на ищеца и упражняването му не зависи от издаването на съдебен акт. Поддържа, че това право може да бъде реализирано във всеки един момент от производството, включително след издаване на определение за прекратяването му. Направеният противоположен извод от друг състав на Върховния касационен съд жалбоподателят счита за неправилен и поради това моли определението, в което този извод е обективиран, да бъде отменено. Прави искане частната му жалба да бъде разгледана в публично съдебно заседание, както и за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване на чл.47 от Х. за основните права в Европейския съюз.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима. Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна.
Пред първоинстанционния съд производството е образувано по искова молба на Н. М. Н. против П. на Р. Б., д., п. от М. на ф., В. Т. В. и К. Н. М., предявени са искове за солидарно осъждане на ответниците за обезщетяване на неимуществени вреди от деликт в размер 2 000 лв (частично от вземане в общ размер 800 000 лв). По исковата молба е образувано гр.д.№ 17246/ 2013 г. по описа на Софийски районен съд, който с определение от 29.01.2014 г. е върнал исковата молба по отношение на ответниците д., п. от М. на ф., В. Т. В. и К. Н. М., като е счел исковете срещу тях за недопустими. По частна жалба на Н. Н. срещу това определение е образувано гр.д.№ 6849/ 2014 г. на Софийски градски съд, който с определение от 30.09.2014 г. е потвърдил първоинстанционния съдебен акт в частта, в която е върната исковата молба на Н. М. Н. против В. Т. В. и К. Н. М., а в останалата част го е отменил. Едновременно с подаване на частната жалба, Н. М. Н. е депозирал молба за увеличаване на размера на предявените претенции на 5 100 лв, като не е представил документ за внесена държавна такса. Въззивният съд е приел, че цената на предявените искове е 2 000 лв и е посочил, че определението му не подлежи на касационно обжалване. Въпреки това указание, Н. М. Н. е подал частна касационна жалба срещу въззивното определение в частта му, в която потвърждава първоинстанционното преграждащо определение. Тази жалба е оставена без разглеждане с обжалваното в настоящето производство определение на друг състав на Върховния касационен съд.
Определението е законосъобразно.
Цената на предявените искове, с които се търси защита на парични вземания, се определя от търсената сума, съгласно чл.69 ал.1 т.1 ГПК. Законодателят е изключил от обсега на касационно обжалване както въззивните решения по граждански дела по искове с цена до 5 000 лв, така и преграждащите определения по тези дела – производството по такива дела е уредено като двуинстанционно. Когато прекратяването на производството е постановено преди провеждане на първо съдебно заседание по делото, релевантна за преценката по чл.274 ал.4 вр. чл.280 ал.2 т.1 ГПК е цената на иска, посочена от ищеца. След издаване на обжалвания преграждащ акт, изменение в размера на предявения иск не може да бъде направено. Такова изменение е допустимо само при висящност на производството пред първата инстанция; при прекратено производство ищецът разполага единствено с правото на жалба срещу прекратителния акт, като може да сезира въззивния съд с въпроса за законосъобразността на прекратяването, но не и да предприема процесуални действия по изменение на иска пред него. Поради това заявлението за увеличаване на размера на претенцията, подадено след прекратяване на производството по исковете, няма правно значение. Релевантна е посочената от самия ищец във върната искова молба цена на предявените искове, която в случая е 2 000 лв. Съгласно чл.274 ал.4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване преграждащи определения, постановени по дела, по които решенията са изключени от касационен контрол. Съгласно чл.280 ал.2 т.1 ГПК, не подлежи на касационно обжалване въззивно решение, постановено по гражданско дело, образувано по иск с цена до 5 000 лв, съответно не подлежи на касационно обжалване и прекратителното определение по такова дело.
Същите изводи са направени в обжалваното определение, поради което подадената срещу него частна жалба не следва да бъде уважена. Не следва да бъде уважено и искането на жалбоподателя за разглеждане на частната жалба в открито съдебно заседание, тъй като въпросът за основателността на жалбата му е правен, не се налага събиране на доказателства, нито личното му изслушване. Следователно няма необходимост от провеждане на открито заседание по смисъла на чл.278 ал.1 изр.2 ГПК. Не следва да се уважава и искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, тъй като тълкуването на чл.47 от Х. за основните права в Европейския съюз не би могло да има значение за настоящето производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 23 от 15.01.2016 г. по ч.гр.д.№ 5947/ 2015 г., като оставя без уважение исканията за провеждане на открито съдебно заседание и за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: