О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
гр.София, 09.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на четвърти февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ:Красимира Харизанова
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 118/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на А. Х. Д. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № ІІІ-143/ 03.11.2009 г. по гр.д. № 354/ 2009 г. С посоченото решение е оставено в сила решение на Айтоски районен съд по гр.д. № 466/ 2007 г., с което е отхвърлен предявения от касатора против Н. А. Д. иск за отмяна на дарение, извършено с нотариален акт № 1* т.ІІ, н.д. № 1667/ 1998 г. на районен съд – Айтос.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си в отклонение от практиката на ВКС. С решение № 238 от 20.03.2009 г. по гр.д. № 6464/ 2007 г., ВКС, І г.о. било прието, че нуждата от издръжка следва да се преценява конкретно в лицето на дарителя, а не средностатистически, както постъпил въззивният съд. Неправилно било игнорирано обстоятелството, че дареният не е осигурил на дарителя място за необезпокояван живот и същевременно не му е предоставил средства за наемане на жилище – това било основание за отмяна на дарението съгласно решение № 1* от 11.12.2009 г. по гр.д. № 4902/ 2007 г., ВКС, І г.о. Неправилно било прието също така, че ниските доходи на дарения са основание за отпадане на задължението му да дава издръжка на дарителя – обратното било прието в решение № 1* от 16.03.2009 г. по гр.д. № 103/ 2008 г., ВКС, V г.о. и решение № 587 от 15.07.2003 г. по гр.д. № 174/ 2003 г., ВКС, ІІ г.о. Освен това с решение № 79 от 24.02.2009 г. по гр.д. № 3604/ 2007 г., ВКС, ІV г.о. било постановено, че размерът на издръжката, от която се нуждае дарителят се определя към датата на предявяване на иска – а в обжалваното решение въззивният съд приел среден месечен размер за определен период. Освен това съдът счел за ирелевантно проведено през 2000 г. лечение на дарителя, докато според решение № 322 от 09.04.2009 г. по гр.д. № 656/ 2008 г., ВКС, ІV г.о. всяко отделно поискване на издръжка създава отделно основание за отмяна на дарение, независимо от предшестващите откази. В противоречие с решение № 1* от 16.03.2009 г. по гр.д. № 103/ 2008 г., ВКС, V г.о., въззивното решение допускало надареният да се обогати, запазвайки подареното имущество, въпреки че отказва да осигури средства на дарителя и го поставя в положение на рисково оцеляване. Поради това се иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно – отмяната му.
Ответникът по касация Н. А. Д. не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
Цитираните в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване решения на ВКС не са от кръга на тези, които са задължителни за съдилищата или тези, постановени за уеднаквяване на практиката и осигуряване на точното прилагане на закона по действащия ГПК. Те представляват решения по конкретни казуси и дадените в тях разрешения не са задължителни. Така че сочените от касатора основания за допускане на обжалването не са по т.1, а следва да се квалифицират по т.2 на ал.1 на чл.280 от ГПК. И квалифицирани по този начин, доводите се явяват неоснователни.
Изводите на въззивният съд не са противоречиви на тези, обективирани в решение № 238 от 20.03.2009 г. по гр.д. № 6464/ 2007 г., ВКС, І г.о. Вярно е, че нуждата от издръжка следва да се преценява конкретно в лицето на дарителя, а не средностатистически, но това не означава, че данните на статистиката не са годен източник на информация за спора. Те следва да бъдат съобразени, но при отчитане на конкретното състояние на дарителя – здравно, имотно, семейно и т.н. Въззивният съд не се е ръководел от други съображения, а именно от такива. Той е отчел както статистическите данни, така и конкретното състояние на дарителя, поради което решението му не е взето при противоречива практика.
Въззивният съд не е направил в обжалваното решение извод, че се явява ирелевантно за спора дали дареният е осигурил на дарителя място за необезпокояван живот и дали му е предоставил средства за наемане на жилище. Изводите, които са направени са в друг смисъл – а те са, че ищецът – дарител е бил с осигурено задоволяване на жилищните нужди, макар да е бил отстранен от дарения имот от сина си. Това не означава, че жилищното положение на ищеца е пренебрегнато. То е взето предвид, поради което въззивното решение не противоречи на решение № 1* от 11.12.2009 г. по гр.д. № 4902/ 2007 г., ВКС, І г.о. Друг е въпросът дали преценката на въззивния съд е правилна. Този въпрос обаче е по приложението на закона и може да се обсъжда само в светлината на чл.281 т.3 от ГПК, но не и като основание за допускане на касационно обжалване.
Въпросът дали ниските доходи на дарения са основание за отпадане на задължението му да дава издръжка на дарителя също не е разискван от въззивния съд в противоречие с разрешенията, дадени в решение № 1* от 16.03.2009 г. по гр.д. № 103/ 2008 г., ВКС, V г.о. и решение № 587 от 15.07.2003 г. по гр.д. № 174/ 2003 г., ВКС, ІІ г.о. Решаващият съд е съобразил ниските доходи на дарения, но не е формулирал извод, че те сами по себе си са основание за отпадане на задължението му да дава издръжка на дарителя, при наличие на останалите предпоставки за това. Освен това въпросът не е значим – тъй като искът е отхвърлен на основание липса на нужда от издръжка за дарителя, а не поради невъзможност на дарения да осигурява такава.
Вярно е, че в решение № 79 от 24.02.2009 г. по гр.д. № 3604/ 2007 г., ВКС, ІV г.о. е постановено, че нуждата от издръжка, от която се нуждае дарителят и размерът й, следва да се определи към датата на предявяване на иска, но това е решение е дадено само с оглед необходимостта от назначаване на експертиза към определена дата. Всъщност релевантен за спора е целият период, в който дарителят твърди, че се е нуждаел о издръжка и в който дареният е отказал да дава такава. В обжалваното решение въззивният съд е изследвал именно този период, което не е станало при наличие на противоречива съдебна практика.
Не отговаря на действителността и това, че съдът е счел за ирелевантно проведено през 2000 г. лечение на дарителя. Съдът е счел, че лечението на дарителя е факултативно, а не задължително и поради това не е включил необходимите средства за него в обема на нужната издръжка. Това обаче не е равнозначно на извод, че фактите от 2000 г са ирелевантни за спора, т.е. няма противоречие с решение № 322 от 09.04.2009 г. по гр.д. № 656/ 2008 г., ВКС, ІV г.о.
Няма противоречие и с решение № 1* от 16.03.2009 г. по гр.д. № 103/ 2008 г., ВКС, V г.о. Противоречи на морала надареният да се обогати, запазвайки подареното имущество, въпреки че отказва да осигури средства на дарителя, които са нужни на оцеляването му. Не противоречи на морала задържането на имуществото от надарения тогава, когато дарителят не е имал нужда от средства за издръжка, както е приел въззивният съд. Както вече бе отбелязано, правилността на преценката има ли такава нужда, не може да се обсъжда в настоящето производство. Доколкото въпросите, повдигнати от касатора и стоящи в основата на решението на съда, не са постановени при наличие на противоречива съдебна практика, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № ІІІ-143/ 03.11.2009 г. по гр.д. № 354/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: