ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 175
гр. София, 22.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1445 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Д. П. срещу решение от 16.06.2009 г. по гр. д. № 206/09 г. на Окръжен съд гр. Д.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация ЕТ “М”, представляван от М. М. Ц. и Х. Х. Х. не вземат становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил частично решение № 39 от 12.01.2009 г. по гр. д. № 306/06 г. на Районен съд гр. Д. и е отхвърлил иска на ЕТ “М” срещу К. П. за осъждане да премахне за своя сметка водопроводните и канализационни тръби положени от него в собствения на ЕТ “М” имот представляващ масивна постройка – склад с площ 31 кв. м. построен в УПИ ХІ-3714 в кв. 97 по плана на Д. , както и да възстанови имота в положението преди изграждането на мрежата и да възстанови дървеното дюшеме в описания склад. Оставил е в сила решението в частта, в която К. П. и Х. Х. са осъдени да прекратят преминаването през собствения на ЕТ “М” имот. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото въпрос по смисъла на закона е винаги този, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Настоящият състав приема, че в изложението е формулиран процесуалноправен въпрос за задължението на съда да прецени всички доказателствата по делото, включително и на признатите от ищеца неблагоприятни факти в исковата молба и за отделяне на спорното от безспорното, съгласно чл. 109 ГПК /отм./. Формулиран е и въпрос за това, дали преценката на факта за съществуващ друг вход е относима към предмета на спора и дали има разлика между защита правото на собственост на сграда от защита правото на строеж върху съсобствено дворно място. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Съдът е приел, че страните са съсобственици с идеални части от имота, като всеки от тях притежавал самостоятелно постройка. Ищецът е собственик на дворно място от 120 кв. м. в идеална част от парцела, заедно със застроения в него склад със застроена площ 120 кв. м., който закупил през 1995 г. Складът се състоял от две части с общ покрив. Ответниците преминавали през част от склада, обособена като отделно помещение с площ 31 кв. м. като го ползували като вход към улицата, с което пречели на ищеца да упражнява правото си на собственост. С оглед заключението на техническата експертиза съдът приел че съществува друг вход, който можел да се ползува след отварянето му от съсобствениците. Отхвърлил е твърденията на ответника П че е придобил собствеността на склада по давност, тъй като не се касаело до самостоятелна вещ, а до един склад с две помещения. Помещението се ползувало за преминаване и от другите съсобственици, включително и от ищеца. Преминаването освен това било фактическо действие, а не владение, затова ответникът би могъл да придобие сервитутно право, но не и собственост.
Обжалваното въззивно решение не е постановено в отклонение от практиката на ВКС по посочените по горе въпроси. Според решение № 346 от 13.04.2009 г. по гр. д. № 16/08 г., на ВКС І ГО, предпоставка за предоставяне на защитата по чл. 109 ЗС е ищецът да е собственик и трето лице да извършва противоправно въздействие, с което ограничава възможността на собственика да упражнява правото си, и които той не е длъжен да търпи. В решение № 411 от 02.03.1999 г. по гр. д. № 2190/98 г. на ВКС V ГО е прието, че не може да се уважи негаторен иск на собственика, когато допуснатото нарушение не създава пречки на правото му на собственост. Анализът на тази съдебна практика не води до извод че въззивното решение и противоречи. Съдът подробно е обсъдил в решението си правото на собственост на ищеца и пречките, които му се създават от ответниците за да ползува в пълен обем правото си на собственост. Посочените и представени към изложението решения освен това са постановени по граждански дела които не са идентични с настоящия спор и изводите на съответните съдебни състави са направени въз основа на конкретните факти и доказателства по делата. За решение от 29.07.2005 г. по гр. д. № 1495/04 г. на СГС няма данни да е влязло в сила, затова не може да бъде основание за допустимост на касационното обжалване. Основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е обусловено от наличието на противоречива практика на съдилищата по поставения процесуален въпрос само по необжалваеми съдебни актове.
В изложението се съдържа бланкетно възпроизвеждане на текста и на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Тъй като доводите не са развити, не може да се прецени кой точно правен въпрос е решен противоречиво от съда поради различно тълкуване на правната норма, а оттук и да е от значение за развитието на правото.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.06.2009 г. по гр. д. № 206/09 г. на Окръжен съд гр. Д..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: