О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 175
София , 30.12.2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на ………………………….декември, две хиляди и осма година в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от председателя Д. В. гр.дело № 3043/2008 година и установи следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК.
С решение № 140 от 15.02.2008 г. по гр.д. № 646/2007 г. на В. районен съд, оставено в сила с решение № 742 от 23.05.2008 г. по гр.д. № 273/2008 г. на В. окръжен съд е отхвърлен иск за разваляне на договора, оформен с нотариален акт № 5/92 г. от 28.10.92 г., по силата на който Т. Н. В. е прехвърлила на внуците си И. В. и Б. В. ? ид. ч. от собствения си недвижим имот- апартамент в гр. В. срещу задължения за гледане и издръжка.
Ищецът В. В. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като счита, че то е необосновано и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли за отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Относно допустимостта на касационното обжалване се позовава на довода, че решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, като представя две решения по конкретни казуси и Р № 3* г. на ОСГК на ВС- тълкувателно.
Ответниците оспорват жалбата като неоснователна. Поддържат, че не са налице предпоставките за допускане на жалбата за разглеждане от касационния съд.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение съобрази следното:
Предявен е иск за разваляне на алеаторен договор, като се твърди, че е налице неизпълнение от страна на купувачите- внуци на прехвърлителката и деца на ищеца, който е и неин единствен наследник по закон. Договорът е сключен по времето, когато ищецът е бил в брак с майката на ответниците, като последните са останали в семейното жилище и след развода и са живяли заедно с прехвърлителката до 1993 г. За да отхвърли иска съдът е приел, че както през този период на съвместно живеене, така и след това ответниците, подпомагани от своята майка, са продължили да изпълняват задълженията си по договора, поради което не е налице основание за развалянето му по чл.87, ал.3 ЗЗД. Доколкото някои от свидетелите са установили, че е имало период на частично неизпълнение, когато грижи за майка си полагал и ищецът, съдът е приел, с оглед съдържанието на договора, че неизпълнението е незначително и не може да обоснове разваляне на договора като цяло. Прието е освен това, че напускането на имота от страна на ответниците след 1993 г. не е било пречка да изпълняват задълженията си по договора и само по себе си също не е основание за развалянето му.
С решението съдът се е произнесъл по съществения материално правен въпрос за характера на изпълнението на алеаторния договор и въпроса за частичното неизпълнение като основание за развалянето му. В частност съдът се е произнесъл по въпроса има ли неизпълнение ако страните не живеят съвместно и ако за известен период от време прехвърлителката е била подпомагана и за нея е полагал грижи и ищецът като неин син.
Според касатора съдът се е произнесъл по тези съществени за делото въпроси в противоречие с практиката на Върховния съд, като в подкрепа на твърдението си представя две решения на отделни състави на ВС по конкретни дела и ТР № 3* г. на ОСГК на ВС- основание за допускане на касационното разглеждане по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
С оглед на данните по делото и представените доказателства настоящият състав на ВКС намира, че и двете основания, на които се позовава касаторът не са налице, поради което жалбата не следва да се допуска до разглеждане.
Представените решения № 1* и решение № 2* разглеждат въпросите за трансформация на задължението за гледане и издръжка в паричен еквивалент, както и това, че договорът трябва да обхваща всички необходими за издръжката грижи, но тези въпроси не са били предмет на обсъждане по настоящото дело. Представените извадки от ТР № 3* г. разглеждат случаите на поемане на задължение в полза на повече лица, как следва да се постъпи при смърт на приобретателя и върху кого преминават задълженията по договора. Тези въпроси също се отнасят за съвсем различни хипотези, поради което и позоваването на тълкувателното решение не доказва наличието на противоречие с практиката на Върховния съд. За да са налице основанията за допускане на касационното обжалване както по т.1, така и по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е необходимо страната да посочи и да представи такива съдебни решения, които разглеждат същите съществени материалноправни или процесуалноправни въпроси по различен начин и в този смисъл обжалваното решение им противоречи- т.1 или сочат на наличието на противоречива съдебна практика- т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Представянето на решения по спорове от същия характер, но без да са идентични с обжалваното, не е достатъчно за да обоснове необходимост от разглеждане на касационната жалба.
По изложените съображения следва да се приеме, че касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане и затова и на основание чл.288 във вр. с чл.280 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на В. Б. В.- вх. № 1069/ 1.07.2008 г. против въззивно решение № 742 от 23.05.2008 г., постановено по гр.д. № 273/2008 г. по описа на В. окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: